Звездата в стрелбата Антоанета Бонева: Напрежението попречи в Рио

Медиите и хората нагнетяват обстановката и искат медали

Нямаше случайни хора на финалите

Имах късмет

Коя е тя

Антоанета Бонева спечели два бронзови медала от спортната стрелба на европейските олимпийски игри в Минск (Блр). Тя завоюва отличията на 10 и 25 м. Точно преди месец 33-годишната звезда от Търговище спечели олимпийска квота и ще участва за трети път на най-големия спортен форум.

Специално за читателите на "България Днес" Бонева сподели как е преминало състезанието.

- Г-жо Бонева, много сериозна конкуренция имаше в Минск. Как преминаха двете състезания през вашите очи?

- Обичайните заподозрени бяха тук с изключение на китайките и индийките. Нямаше случайни хора и на двата финала. На 25 м от осем състезателки - шест бяха с олимпийски квоти. Преди да замина, си бях пожелала да се класирам и за двата финала. Получи се.

- Имаше страхотна драма в битките за бронзови отличия. Колко трудно беше да се преборите за тях?

- На 10 м въздушен пистолет изпреварих Бацарашкина само с една десета. Малко не стигна на моята съперничка. Водех преди последния изстрел, а на нея й трябваше още по-централна десетка. Имах късмет. След това попаднах доста трудно на финала на 25 м. Бяхме четири състезателки с един и същи резултат от 583 т. Едната от нас трябваше да отпадне. Класирах се с по-голям брой вътрешни десетки, а и последната ми серия беше по-силна.

- Това ли е най-силният месец във вашата кариера след двата медала и спечелената олимпийска квота?

- Определено е най-силният след завръщането ми след второто майчинство. Ако не бях спечелила квотата на Световната купа в Мюнхен, щях да го направя тук. Много хора казваха, че съм имала късмет в Германия, след като на индийката й засече пистолета. Но тя не знаеше къде се намира от напрежение. След това успя да спечели квота.

- Вашата добра приятелка - олимпийската и световна шампионка Ана Коракаки, отново беше на топниво с титла и сребро. Вярно ли е, че тя ви е надъхала, за да се върнете в топформа?

- С Ана приказвахме в Мюнхен преди бързата стрелба. Там тя не успя да се класира за финала. Не мога да се сетя дословно нейните думи, но ме извади от онова състояние, в което мислиш само за резултат и за влизане във финала. Върна ми услугата. Когато пробиваше, на няколко пъти й давах съвети. Посочвах грешките, които прави. Още оттогава е най-близкият ми човек в стрелбата. С много хубав характер е.

- Вече имате опит на олимпийски игри. Очаквате ли Токио да бъде вашият момент?

- Винаги преди олимпиада има нагнетяване на напрежението. Прави се от медиите и хората и създава проблеми на спортистите. В Рио точно това ми попречи. В Минск говорехме по темата с Мария Гроздева. Тя ми разказа как за олимпиадите в Барселона и Атланта е било много по-спокойно. Не са ти набивали толкова в главата, че отиваш на всяка цена за медали. И преди, и сега има класни спортисти. Разликата е, че тогава се е тренирало целогодишно и централизирано. Сега всеки получава финансиране и сам организира подготовката си.

- Имате две деца. Как успявате да съчетавате ролята на майка с натоварването на елитния спортист?

- Много е трудно. Нямаше да се справя без свекъра и свекървата. Те са причината все още да съм в спорта.