Проф. Любомир Стойков: професионализъм, почтеност и чувство за хумор

Емоциите и мислите ми почти не се промениха, казва той. Забелязва го, след като издава книгата си “100 срещи с мен” за 65-ия си рожден ден

“Познавам Любомир Стойков от десетилетия и мога да гарантирам за три сигурни неща - за неговия професионализъм, за неговата почтеност и за неговия винаги ясен изказ с много, ама много тънко чувство за хумор”, пише Максим Бехар за проф. Любомир Стойков в предговора на най-новата книга на известния журналист, учен и университетски преподавател. Между кориците на “100 срещи с мен” проф. Стойков събира всички важни интервюта, които е давал за печатни медии от 1993 до 2018 г.

“Не беше трудно да се направи подходяща селекция, тъй като водещите критерии бяха съвсем професионални - значимост на темата, значимост на тезите ми, значимост на изданията. Не са публикувани съвсем малка част от интервютата, и то най-вече поради това, че са били с мимолетен характер”, казва проф. Стойков. Книгата излезе за 65-ия рожден ден на Любомир Стойков, а той я нарича “посткомуникация” с автора”, т.е. шанс чрез повторното прочитане на тези интервюта да се осмислят още по-адекватно техните послания и да се разбере по-ясно непреходността на ценности, добродетели и принципи”. Според него вестникарското интервю е уникален шанс както за извличането на оригинални и стойностни отговори, така и незаменима възможност за интервюирания по образен и атрактивен начин да сподели съкровени неща от духовния си свят, да представи публично своите “страсти и неволи”.

“Поглеждайки се в това “автоогледало”,

разбрах, че човек не

може да избяга от

съдбата си,

както и че в много отношения моите мисли, емоции, идеи и възгледи почти не са се променили през този четвърт век. Затвърдих убеждението си, че колкото и да е важен външният вид, каквото и значение да има модата, това, което стои над нея, са интелигентността, стилът и духовното излъчване. Освен това структурирани и събрани в едно, тези интервюта в известна степен представляват автобиографични щрихи към моята личност - те издават възгледите и отношението ми към комуникациите, медиите, политиката, образованието и моята академична дейност, лайфстайла и модата, и въобще - личния ми и професионален живот”, казва той. Между кориците на книгата могат да се видят много снимки от личния архив на професора - както от деловия и светския му живот, така и от личния му свят.

“Всички фотографии в книгата са подбирани с оглед на конкретния контекст на интервюто, в т.ч. и архивните снимки от детството ми. Между тях има няколко с брат ми Владимир, който беше студент по медицина в III курс, когато почина. Много го обичам и винаги ще бъде в сърцето ми”, разказва проф. Стойков. Посланието, което той иска да отправи чрез тези фотографии, е да не се забравят хората, да не се игнорира миналото, да помним откъде сме тръгнали и никога да не прогонваме детето от душата си. 

През годините проф. Стойков се наложи като най-популярният моден експерт и анализатор. А както казва Ники Кънчев за него, той е "авторитет, без да е диктатор в модата”. Професорът признава, че постигнал този крехък баланс толерантността и ултимативността в неговите оценки с професионални аргументи.

“Откровено ще кажа, че ми е писнало от разни кресльовци, които позьорски и прибързано лепят етикети - прекалено и необосновано негативни и наплевателски или пък крайно сервилни и угоднически. Плиткоумието и самодоволното им перчене са във вечен съюз с професионалната им импотентност и с фалшивия им образ на ментори и арбитри. Когато искаш да дадеш оценка на някого за неговото публично поведение, стил, маниер на общуване, имидж и репутация, трябва не само да си направил професионален, коректен и точен анализ на неговото държане, но и да съумееш да разграничиш достойнството на индивидуалността, на човешката същност от професионалния гаф и естетическата некадърност. Често пъти предпочитам да давам оценката си за едно или друго по-скоро чрез намек и фина ирония, отколкото грубо, безпардонно и дори безочливо. Но не е имало случай досега да не са разбрали критиката ми, макар и дипломатична, и иносказателна”, казва той.

Зад гърба си той има

респектираща

журналистическа

кариера

и срещи с някои от най-влиятелните световни знаменитости в модния дизайн и в изкуството. Пред него са се изповядвали хора като Пиер Карден, Пако Рабан, Аликзандър Маккуин, Жан-Пол Готие, Ивана Тръмп, Клаудия Кардинале, Анук Еме, Ан Хечи, Парис Хилтън и др. 

“По време на нашите срещи те се държат като най-нормални хора и разкриват истините за себе си, защото знаят, че казвайки това на един журналист, всъщност те го казват на целия свят. Кодираната поука от повечето ми срещи с прочутите е, че колкото и известен да си станал, никога не се вземай прекалено на сериозно”. Част от тези срещи професорът описва в книгите си. Някои неща обаче е спестил. Не от цензурни съображения, разбира се.

“Най-често това са банални (така съм мислел) подробности или пък някакви молби, желания и дори тайни на моите известни събеседници. Тези неща обаче отдавна ги

споделям с моите

студенти, тъй като на

тях трябва да се

казва всичко,

свързано с професионалния арсенал, с техниките, похватите и начините да се получава качествена, оригинална, значима и точна информация. Един ден ще отворя пред читателите ми и този “сейф на моите несподелени професионални тайни”, казва проф. Стойков. 

Една от запазените марки на професора през годините е фразата “Симпатията е взаимна”. Превръща се в такава покрай предаването “От игла до конец”, което проф. Любомир Стойков прави в Нова телевизия от 1995 до 2003 г. Тогава Стойков искал да изрази уважението и обичта си към публиката. Затова завършва всяко предаване с думите “Симпатията е взаимна!” и много скоро забелязва, че те са се превърнали в запазен знак на шоуто и на неговия водещ. “Ентусиазирх се, когато на улицата непознати хора се обръщаха към мен по този начин. Днес с тези думи завършвам всяка моя мултимедийна лекция пред студентите, което означава, че девизът продължава да живее и да ни сплотява”, казва с усмивка проф. Любомир Стойков. Той е и председател на Академията за мода, която от 25 години насам връчва престижната статуетка за мода “Златна игла”. Според него за този четвърт век е настъпила ключова промяна в сакралната характеристика на модата.

“Ако не се променя, тя не е мода! През последните 25 години настъпи невиждано разкрепостяване в стила. Субкултурните и уличните хрумвания още по-властно се отпечатаха върху официалната мода, а неформалното облекло завладя още повече формалното. Хай-тек дизайнът, етичните и екологичните критерии вече казват своята тежка дума. Това, което преди десетилетия такива концептуалисти и новатори, като представителите на японската школа (Мияке, Кавакубо, Ямамото, Кошино, Татсуно, Ватанабе и др.), на британския дизайн (Уестууд, Маккуин, Чалаян, Галиано и др.), на Антверпенската шесторка (Маржиела, Демелюместер, Дрис ван Нотен и др.) лансираха като експеримент, днес се инфилтрира в модата, тласкайки я напред”, казва професорът. Според него церемониалните и ритуалните дрехи никога няма да излязат от мода, тъй като спомагат за съхраняването на традициите, ценностите и символите. “Специалните събития в нашия живот винаги ще имат потребността от специален дрескод!”, пророкува проф. Любомир Стойков.