Да си спомним за нея със стиховете й
10 юли се навършват 75 години от рождението на голямата българска поетеса Ваня Петкова
А на 26 април се закръглиха 10 години от "отлитането й на Сириус", както казва дъщеря й Оля Ал-Ахмед. Така майка й е приемала пътя към отвъдното...
Петкова бе уникален полиглот - превеждала е поезия и проза от руски, украински, сръбски, испански, френски, немски, арабски и арменски език. Била е член на три престижни съюза - на писателите, на журналистите и преводачите, освен това е била член на Международния Съюз на писателите в Брюксел, където е била чест гост на поетичните бианалета в град Лиеж.
Стиховете на Ваня Петкова са преведени на 13 езика, включително на японски и арменски. Изнесла е над 800 рецитала в страната и в чужбина и е единствената поетеса, влязла в рекордите на "Гинес" за изнесен 45 минутен рецитал в самолет в единствения в света поетичен полет през 1982 година на АЭРОФЛОТ.
Вечният шлагер "Любовта на юнгата" по музика на Йосиф Цанков, който ще звучи на 10 юли по всички радиа в нейна памет, е емблематична творба на Петкова.
Помнят поетесата със силния й мъжки характер. 
Безгранично любяща и женствена пред белия лист хартия, пречупваща перото от любов и страст, и същевременно борбена и нещадяща се в името на справедливостта. Тя често е раздавала шамари на колеги и злосторници, тъй като неведнъж е била обект на завист, нападки и мръсни задкулисни игри.
Пречила е на определени структури с белогвардейския си произход, с явната и показната вяра в Бога и кръста на шията и с брака си с тъмнокож чужденец. От последната й книга "Пиратски стихове" извира като вулкан голямото й разочарование от хората, от властта, от колеги по перо, от цялата фалшива заобикаляща действителност. Но това вече е в миналото, а нейните наследници смело продължават делото на поетесата. 
В село Езерово в Източните Родопи е къщата на поетесата, където тя прекарва последните девет години от живота си и пише последните си шедьоври. Сега къщата е превърната в символичен музей, за който се грижи дъщерята на поетесата - Оля Ал-Ахмед, известен журналист и преводач от руски и арабски език, която има голям принос в културния живот на селото и региона.
Да си спомним за голямата българска поетеса Ваня Петкова с нейни стихотворения.
ПРОКЛЯТИЕ
Да отидеш със жена в полето
в онзи миг , когато тъмнината
с дъждопад от лепкави къпини пада
и звездите със оси червени звънват
в набъбналия от целувки въздух.
Да отидеш със жена в полето
И жена непроменена да я върнеш,
Както е била преди да тръгнеш!
Грях си сторил!
Грях голям си сторил!
А пък тялото ти
като топъл хляб да вдига пара
и под ризата ти сто щурчета да изгарят ,
и след всичко неначупен да останеш !
Грях си сторил !
Грях голям си сторил !
А тревата тичаше в краката ти
и те теглеше надолу , все надолу ,
и увисваше на силните ти лакти
тази нощ като жена безволна .
И се мяташе реката в двата бряга
хваната и все неуловима .
Ти от себе си безмислено избяга .
Ти не пожела тогава да ме имаш .
Да отидеш със жена в полето
и жената непроменена да я върнеш ,
както е била преди да тръгне.
Ах , дано в камък се превърнеш !
В миг такъв , когато тъмнината
с дъждопад от лепкави къпини пада
и звездите със оси червени звънват
и любов не е любов с пощада !
Ваня Петкова, 2001, от стихосбирката” Грешница”, римейк
----
Г Р Е Ш Н И Ц А
Ето – аз съм грешница.
Казвам това, което мисля,
целувам устни, които искам,
и очи с цвят на езеро,
и очи с цвят на лешници
аз до дъно разплисквам.
Ето, аз съм грешница.
Има хиляди закони измислени,
които трябва да ме унищожат.
В хиляди листове изписани
мойте присъди тежат.
Алчни ръце се протягат
към душата ми с грешни пръсти.
Безпътни нозе се надбягват
да ме разпънат на кръста.
Хиляда слънца фалшиви
изгарят, за да ме ослепят.
Заливат ме потоци диви
с лава, за да ме претопят.
Но аз си оставам грешница
и след всички враждебни викове
и след всяка грешка
пиша стихове.
------
Бъди
Бъди такъв, какъвто си -
велик, добър, непоносим!
Бъди такъв, какъвто си!
И нито миг не се старай
във чужда роля да навлизаш,
и нито миг друг не играй
и не надявай чужда риза.
А най-голямата и трудна роля
е да играеш себе си в света
и искрено един път да се молиш
не за любов на някого -
на Любовта.
Бъди такъв, какъвто си -
отхвърлен, мразен, гладен, сит-
Бъди такъв, какъвто си!
На този свят със двойно име,
като монета с две страни,
е страшно, ако си душевно зрим
и болката пред всички те боли.
Коментари (0)
Вашият коментар