Историята, която ще ви споделя днес обаче, е свързана с едно мое ненадейно пътуване до Виетнам по работа. Бях на 24 години и собственикът на фирмата, за която бях изпълнявала различни ПР проекти, ме нае да придружа потенциален партньор до Ханой.
Казваше се господин Ли и беше от виетнамците, които през 80-те години бяха дошли да учат в България. В крайна сметка се беше оженил и останал тук. Какво точно бе работил през последните години, така и не разбрах. Знаех само, че той има пряк контакт с кмета на Ханой и с други държавни служители на високи постове - с тях е договорил срещи, на които трябваше да презентирам марка западноевропейски автобуси за нуждите на градския транспорт във Виетнам.
Пътуването до Виетнам е с два полета. София - Сингапур (където на отиване изкарах два дни, а на връщане четири) и Сингапур - Ханой. По време на първия полет си говорехме с г-н Ли за програмата на срещите ни, какво ще ми покаже от родния си град. Цялото пътуване беше организирано от него - хотели, срещи, свободно време. Кацнахме в Сингапур към четири часа сутринта местно време. И... тогава получих първата неприятна изненада. Оказа се, че моят спътник изобщо не е резервирал хотел. На въпроса ми „защо" той така и не можа да даде обяснение...
Как продължава историята на Ирина Саръчинова четете в новия брой на "Хай клуб"
Коментари (0)
Вашият коментар