Генетично изследване, което реконструира еволюцията на популацията на пещерните мечки, замесва Хомо сапиенс, а не застудяване на климата в изчезването им през последния ледников период, предават Ройтерс и БТА.
Учени оповестиха, че получили геномни данни за 59 пещерни мечки въз основа на кости, извадени от земните недра на 14 обекта във Франция, Германия, Италия, Полша, Сърбия, Испания и Швейцария. Данните позволили да се установи, че намаляването на популацията на пещерните мечки преди около 50 000 години съвпаднало с идването на Хомо сапиенс в Източна Европа, а драматичното й намаляване преди 40 000 години - с разпространението му на Стария континент. Пещерните мечки изчезнали от лицето на планетата преди около 20 000 години.
Пещерната мечка Ursus spalaeus се е срещала през последния ледников период в Европа заедно с други видове животни, като като пещерния лъв, вълнистия носорог, вълнистия мамут и степния бизон. Била е голяма колкото полярната мечка, но се хранела единствено с растения. Изобразена е в праисторически пещерни рисунки.
Учените дебатират дали застудяване е станало причина за изчезването на пещерните мечки, като е намалило растенията, с които те се хранят, или виновни са били хората, които ловували и посещавали пещерите, в които мечките спели зимен сън и раждали малките си.
"Констатираното в рамките на изследването бързо намаляване на популацията им предхожда застудяването през последния ледников период - заяви палеогенетичката Верена Шунеман от университета в Цюрих. - Популацията им била стабилна за дълги периоди преди това, два от които били свързани със застудяване." Хомо сапиенс се е появил в Африка преди повече от 300 000 години и впоследствие се разпространил в целия свят. Изследването предоставя нови доказателкства, че идването на Хомо сапиенс предхожда изчезването на редица видове в Европа, Америка и Австралия.
"Има все повече доказателства, че хората са изиграли решаваща роля за намаляването на популацията и изчезването на бозайници, които някога са се срещали по цялата планета, като това е започнало преди около 50 000 години", отбеляза биогеологът Ерве Бохеренс от университета в Тюбинген.
Резултатите от изслeдването са публикувани в Scientific Reports.
Коментари (0)
Вашият коментар