Бялото Мите има 54-годишен опит в морето, хващал е над 200 моруни
Една от най-колоритните личности в “Игри на волята” е Димитър Иванов, когото всички наричат Бялото Мите. Той ще помага на участниците, които живеят в рибарска хижа, да си набавят прехрана и освен това е майстор в приготвянето на всякакъв вид риба. “Показвам им как да ловят риба, как се шие рибарска мрежа. Водих ги да помагат в една ферма. Дояха кози, товареха и подреждаха бали”, разказва Димитър Иванов. Той е на 66 г. и се занимава професионално с риболов от 12-годишен.
Роден е в Ахтопол и израства в голямо семейство. Той е седмото и най-малко дете. Завършва Техникума по морски и океански риболов в Бургас и е работил по корабите във всички океани. Няколко пъти преминава екватора. Първият път е през 70-те години. Тогава
минава морско
кръщение и получава
името Косатка
Спомня си как го намазват по лицето с машинно масло.
Понякога му се налага да е строг към участниците. “Казал съм им да ми викат “капитане”. Случвало се е да не им давам храна”, добавя той. Опитва се на първо място да им помага и да им даде познания за морето и риболова. Друго, на което ги учи, е да имат вяра в Бог. “Моряците са вярващи. Защото, когато закъсаш в морето, се молиш на Господа”, добавя рибарят. Затова води участниците в една от църквите, където си палят свещ за здраве.
Освен богатия си опит в риболова Бялото Мите е пълен с истории. Сладкодумно разказва за живота си и спомените от миналото. На младини става известен заедно с двамата си братя заради големия улов на моруни. Заедно са хващали над 200 екземпляра, а в две от тях са откривали черен хайвер. Сега уловът на големите риби е забранен, но до днес Димитър Иванов си спомня как е излизал в открито море заедно със секретаря на ЦК на БКП Емил Христов, по когото е изпращал богатия улов в София за държавните ръководители. 
Не помни как се е родил прякорът му Бялото Мите. “От малък ме наричат така и всички в района ме знаят”, казва той и добавя, че
на 8-годишна възраст
за малко да се удави
Пада от кея в Ахтопол, нагълтва се с вода и изпада в безсъзнание. Хора наблизо успяват да го извадят навреме, но оттогава получава пълна амнезия и не помни нищо. “Не помнех дори родителите си”, разказва той. “Стоях вкъщи и гледах срещу мен непознати хора”, казва още рибарят. До ден днешен има бяло петно за периода преди инцидента.
Любовта му към морето е изцяло наследена от двамата му синове. Единият
живее във Варна и
има риболовен кораб,
а другият е в Ахтопол и стопанисва семейната къща за гости. Там Димитър Иванов живее заедно със съпругата си Валентина. Тя винаги преотстъпва на мъжа си скарата и фурната, когато има риба за готвене.
Видовете, които напоследък се намират в изобилие в нашето море, са паламудът и чернокопът. “От 5 години насам калканът се е възстановил.
Има значително и от него”, добавя майсторът рибар. Според него единият от факторите, които убиват риболова в Българското Черноморие, е сероводородът. Токсичният газ се изкачва все по-високо към плитчините на Черно море. Рибарят забелязва, че през годините крайбрежията ни са все по-замърсени, а като друг
фактор, който се
отразява пагубно
на рибарите,
са делфините
“Много ги харесвам, но са забранени да се ловят. Годишно един делфин ражда по две малки, а за ден изяжда по 10-15 кг риба”, казва Димитър Иванов. Морските бозайници са на върха на хранителната верига в момента и унищожават голяма част от рибата.
През 1985 г. Бялото Мите улавя делфин. “Това е изключително умно животно. Изплува, дойде при мен и само си отвори устата, а аз внимателно откачих кукичката”, разказва Димитър Иванов. Успява да изкара бозайника до брега, като го дърпа с лодка, завързана за опашката, но накрая пуска делфина обратно на свобода в морето. 
Коментари (0)
Вашият коментар