Радина би убила от любов

Срещаме се с Радина Кърджилова в един мразовит съботен следобед и докато си поръчваме по чаша вино в уютно кафене до НАТФИЗ си мисля, че да работиш през уикенда не е най-приятното занимание, но в случая нямам нищо против.

Защото Радина е просто прекрасна - и на външен вид, и като събеседник. А в очите й определено го има онзи блясък, който притежават талантливите артисти. Почваме да си говорим за най-новия български филм „Тилт", чиято премиера е на 9 февруари, минаваме през любовта и завършваме с обещание скоро да се срещнем отново, дори и без диктофон на масата.

Радина, ти изпълняваш главната женска роля в „Тилт", разкажи ми как те избраха.
Чрез кастинг, минаха вече повече от две години, бях още студентка в НАТФИЗ. Кандидатите бяха страшно много, около 600 души, и първоначалният кастинг продължи около десетина минути. След една година имаше втори кастинг, през това време са настъпили кардинални промени в сценария. Според първоначалния сценарий моята героиня изобщо не говори. И така пролетта преди две години ни извикаха за фотосесия в стария „Тилт" - заведение в една от преките около „Раковски", което вече не съществува. След това ми се обадиха, че са се спрели на мен за ролята.

Каква е твоята героиня?
Беки е момиче с много силен характер и същевременно е силно емоционална. Преживяла е жестока травма, тъй като е изгубила майка си. Единственият човек, който се грижи за нея, е баща й. Доста е некомуникативна. Държи страшно много на приятеля си Сташ, но в един момент нещата започват да се преобръщат. И така тя започваш да се ограничава, да няма мнение, да върви срещу себе си, което е най-лошото, което може да се случи на един човек. Чака го, когато той заминава за Германия, но в един момент се отказва. Защото трябва да продължи напред. Не му изневерява, но го отписва. Когато не виждаш повече от година един човек, когато не знаеш какво се случва с него, ти се чувстваш пренебрегнат. Започваш да си фантазираш, че той те е забравил. И си казваш „Трябва да продължа напред!". Много често когато нещата са свързани с емоции, забраненият плод се оказва най-сладък.

На теб случвало ли ти се е нещо подобно?
Да. Но разликата от последния път, когато ми взимаше интервю, е, че страшно много израснах. Сега съм на вълна работа. Не че съм оставила любовта на втори план, но някак си съм я стопирала. Има я, но се опитвам да не съм чак толкова емоционална и да не приемам нещата съвсем присърце. Защото това ме изморява и ме вкарва в тъмни мисли и в депресии, които ми пречат на работата, а мисля, че в момента тя е най-важната. Някои хора гледат по-леко на нещата, но при мен не е така, зависи как усещаш тази енергия в себе си. Не искам повече да си причинявам това постоянно търсене на отговорите - защо всяко нещо се е случило точно по този начин. Опитвам се да мисля повече с разума, отколкото със сърцето си.

Сега влюбена ли си?
Да, в същия човек, в когото бях влюбена и по време на предишното интервю за „Хай клуб" (бел.ред. То беше в средата на юли 2010 г.). Той е прекрасен, добър, с чувство за хумор, разбира ме, с него израствам. Човек на когото разчитам, и който разчита на мен. Бих могла да кажа, че той е най-добрият ми приятел. В една връзка, винаги когато вярваш, че нещата могат да се оправят, има начин. Честно казано, не съм от хората, които се занимават с авантюри, падат си по флиртове. Когато си харесам даден човек, независимо дали за гадже или за приятел, момче или момиче, му го показвам, и правя всяко възможно, за да се сближим. Не обичам да флиртувам.

Разкажи ми нещо интересно около снимките на „Тилт".
Случи ни се какво ли не. Веднъж снимахме в ужасен студ, снимките ни бяха в пет часа сутринта. Имах чувството, че ще умра от измръзване! Докато чаках моя ред, влязох в един бус, надух парното, завих се с всички якета, които намерих, и заспах. Но такъв студ не съм преживявала никога. А в една от най-драматичните сцени, действието се развиваше в един огромен коридор, аз залитнах и си ударих жестоко главата. Екипът изстина, а аз в момента, в който се свестих, започнах да плача истерично и неистово. Слава Богу, не беше чак толкова сериозна травма, но страшно се изплаших. Веднъж пък пътувахме за снимки и аз си бях събула кецовете. Явор слезе до някакво крайпътно магазинче и без да иска, ритнал единия кец и той си останал на пътя. Когато пристигнахме, установих, че съм без една обувка, а ми бяха чисто нови! Вдигнах страхотен скандал на Явор, отново се разплаках, голяма драма. И на следващия ден екипа ми даде пари да се купя чисто нови маратонки (смее се). Имаше и още един гаф, точно преди последния снимачен ден, имаше навалица от хора, някой ме бутна, паднах и зловещо си ожулих устата и бузата. Като се видях на другия ден сутринта, изпаднах в истерия. За щастие една от гримьорките ми донесе някакви френски кремове, от които раните ми заздравяха почти моментално и успях да заснема последната сцена от филма. И никой не разбра колко ужасно съм изглеждала.

Знам, че с Явор сте добри приятели. Трудно ли се изпълняват любовни сцени с близък човек?
В началото беше трудно, въпреки че Явор е много добър партньор за кино и за театър. Но и двамата преодоляхме смущението и мисля, че се е получило добре. Разбира се, има дискомфорт, защото усещаш, че хората те гледат под лупа. Трудно е, но е преодолимо. Всичко е свързано с емоционалната нагласа, с това да успееш да се събереш и да се концентрираш. Ако един артист не се притеснява, когато играе, все едно го няма.

Действието на „Тилт" се развива по време на Прехода, какви спомени имаш ти от тогава?
Спомням си, че с родителите ми много ходехме по митинги, с едно синьо знаменце с лъвче. Сега също бих отишла на протест, но интелигентно, не бих крещяла и обиждала. Но в момента живеем в толкова егоистично време, че всеки иска сам да решава за себе си, сам да върви по пътя си.

В какво вярваш?
Вярвам, че един ден всичко се връща. И в любовта.

Какво би направила от любов?
Всичко. Бих убила. Бих се жертвала. Бих пренебрегнала. Звучи много поетично, но аз съм такъв човек.

Ако се влюбиш в друг, какво ще направиш?
Ще се уплаша. Не всичко, което ти е дадено да се случи, трябва да го направиш на сто процента. Зодия Близнаци съм и нещата, свързани с емоции, страшно много ме човъркат. Много обмислям и това ме върти в един кръг, тормози ме и измъчва по дълбок начин. Държи ме в непрестанно напрежение, кара ме понякога да съм агресивна, да съм лоша компания. Преди си го изкарвах на близките ми хора, сега просто млъквам. Не искам да ми се повишава тон, скандалите ме изморяват. Преди пет-шест години бях такова диване! Луда! Искаше ми се да изконсумирам купона до край.

Правила ли си щуротии?
Постоянно. Изкарвах родителите ми извън контрол. Но никога не са ме удряли. Например, имах вечерен час до 18-годишна възраст, 22, 30, но невинаги го спазвах. Спомням си, че веднъж вместо в 22, се прибрах в 3,30 сутринта и баща ми не ми отвори. Обаче аз звъннах на съседите, прескочих през балкона и започнах да тропам на балконската врата. Беше страшен студ, сняг до колене, а той не ми отваря. Накрая баща ми ме пусна вътре и имахме доста сериозен разговор. След това нещата се повториха... Учех в училище, в което не ми беше интересно, много бягах, писала съм си шестици в дневника. Шляех се постоянно, влизахме нелегално на „София филм фест", случвало се е да преспивам в НДК заради филмите. НАТФИЗ обаче изигра огромна роля в развитието и израстването ми. Но и там искаха да ме изключват за дребно хулиганство. Имаше един купон в Студентски град и там в пристъп на гняв ритнах една бариера.

Хулиганка ли си?
Да, хулиганка съм в добрия смисъл на думата. Това ме прави истинска, не ме затваря в рамката да бъда такава, каквато трябва. Когато си популярно лице, трябва да спазваш някакво поведение. Много хора си започват да си вярват и това до такава степен ги променя, че те започват да се държат напълно неадекватно. И изкуственото поведение ги прави безлични.

Понеже наближава 14 февруари, какво мислиш за романтиката?
Романтична съм, обичам малките жестове, отношението. Грижовността е романтична, но когато е в рамките на нормалното. През лятото сме стояли на морето няколко приятели, гледали сме звездите, пийвали сме бяло вино и сме си говорили - това е романтика, дори и да не е с гадже. Но не си падам по Свети Валентин, не може да показваш любовта си само в един ден от годината.

Какво още разказа Радина за "Хай клиб" четете в новия брой на списанието