Иван Звездев готви по рецептите на Петко Славейков от 1870 г.

Иван Звездев може вече да не е част от телевизионния ефир, но това не му пречи да се занимава с кулинария - областта, в която е ненадминат.

“Виждам, че младите изпитват голямо любопитство към българската кухня. Наситиха се на чуждите”, казва той. Може би и това е една от причините да започне да “превежда” на по-разбираем език рецептите на Петко Славейков - създателя на първата българска готварска книга от 1870 г. Тя включва различни ястия и начините, по който са се приготвяли преди повече от век в Цариград.

“Той отишъл, за да ги опише, не знам дали ги е готвил. Много от тях не са точно български, а са част от османската кухня, но все пак първата българска кулинарна книга трябва да бъде направена в нов стил. Имам предвид, че тогава се е готвело в някакви огромни количества. Там пише например чувалче лук, цяло агне”, дава пример Звездев и добавя: “Българинът е имал по 8-10 деца, като включим бабата и дядото вероятно наистина е трябвало доста голямо количество храна за готвене”, допълва той.

Затова топкулинарят преправя рецептите и се опитва да ги приспсоби към XXI век. (Виж 2 от тях долу.) За този проект работи с община Трявна. На празника на града показал 9 осъвременени рецепти от Петко Славейков.

“Той за доста неща

е писал, които в

днешно време не

съществуват,

и ми костваше много време да разбера какво е имал предвид. Например за една риба казва, че се поднася с таратор от лешници. Изненадах се, поразрових и се оказа, че в началото тараторът не се е правил с кисело мляко. Той е бил вода, чесън, оцет, орехи и лешници”, обяснява кулинарят.

Друга рецепта, която го изненадала, е сиропът от оцет. “Уникален еликсир е, колкото и странно да звучи”, казва Звездев. Странно му било и когато прочел за картофеното сирене. “Идеята е, че Славейков насолява варените картофи, слага ги в калъфче и ги притиска. Те така започват някаква ферментация. Накрая ги намазва с каймак, т.е. със сметана. Получава се нещо уникално”, обяснява Звездев.

От книгата научил и какви са били традиционните продукти в кухнята на българина. “Тогава много са се използвали фъстъците, зехтинът, патешката мас.

Прави ми

впечатление липсата

на червен пипер и

домати, а те са в

90% от днешната

ни кухня

Канелата пък е навсякъде. Бях впечатлен от различните комбинации с нея, особено в солени ястия. Това си има своето обяснение. Канелата е мощна антисептична подправка, като чесъна. Тя убива микробите и бактериите. Хората са били по-мъдри, като са готвили здравословно и чрез подправките са предотвратявали инфекции”, смята кулинарят, който наскоро си направи в ютюб канал и на испански език, за да популяризира още повече българската кухня. (https://www.youtube.com/channel/UC8K5HKWARo8xGVCBnU8Uoiw) 

Звездев може и да е факир в кухнята, но, що се отнася да пеенето, трябва още да се поошлайфа. В предаването по Нова тв “Маскираният певец” той се превъплъти в образа на Пауна и изпя Domenico Modungo. Но актьорът Герасим Герасимов-Геро успя да го познае почти веднага.

“Смятах, че пеенето е много лесно,

аз като пея, си се

харесвам, но не така

мислят тези

отстрани”,

смее се Звездев. Най-трудно му било да запази тайната, че участва в шоуто, от семейството си: “Да се упражнявам вкъщи, беше нелека мисия. Чудеха се защо си пея сам”.

Понеже има кемпер, често излизал от вкъщи под предлог, че иска да му вземе антенка, или да смени някоя част. Времето използвал, за да репетира тайно, а семейството му се чудело защо този нов кемпер постоянно има нужда от ремонт.

По време на първия лайф заблудил жена си и децата си, че ще готви по общата му инициатива с Министерството на туризма, която цели популяризирането на българските ястия: “Излъгах, че съм на тайна вечеря да представим българската кухня пред дипломати.”

Още с първия тон, който изпял, жена му и децата му го познали. “Веднага са ме хванали. Колкото и да танцувам и да се перча, не ставам за паун”, шегува се Звездев. Когато се прибрал след шоуто, го посрещнали малко начумерени, защото не им казал, че ще участва в него, и едва ли не изпитвал съмнение към лоялността им. “Аз не съм се притеснявал, че те не могат да пазят тайна, но човек винаги може да се изпусне. Аз самият на няколко пъти щях да се самоиздам”, казва Звездев.

Когато Магърдич Халваджиян го кани да участва в “Маскираният певец”, кулинарят малко се притеснил. “Много ме тревожеше притеснението от публиката. Съвсем друго е да пееш в зала и на живо”, казва той. Успяват да го убедят с аргумента, че това е шоу, което цели да забавлява публиката, а не да оценява кой е най-добрият певец.

Осъвременени рецепти от книгата на Петко Славейков

Кисели патладжани 

1 кг патладжани, 1 глава лук, 4 с.л. зехтин, 1/2 ч.ч. оцет- 100 мл, 1 с.л. мед

Режем патладжаните на две по дължина, осоляваме ги, за да се махне горчивият сок, като ги слагаме в тава под наклон за около 1 час.

Изплакваме ги и ги подсушаваме. Пържим ги в чаша зехтин, докато се зачервят. Редим ги в тенджера.

Нарязваме лука на колелца и го пържим, докато се зачерви в останалия зехтин. Слагаме го върху патладжаните. Всичко поливаме с оцет, половин чаша вода и мед. Добавяме 1/2 ч.л. сол и на бавен огън варим зеленчуците, докато се изпари течността.

Курабии

от бадеми 

1 кг бадеми, 1 кг захар, 4 белтъка, 1/2 ч.л. канела, 5 зрънца стрит карамфил, настъргана кора на един лимон, 1 ч.л. розова вода (може и без нея)

Мелим фино бадемите или ги счукваме в хаванче заедно със захарта, подправките и лимоновата кора. Слагаме белтъците и хубаво ги смесваме. От сместа оформяме на хартия за печене кръгли курабии. Покриваме ги с хартия за печене и печем в ниската част на фурната на 150 градуса, докато се зачервят. Консумираме ги студени.

Макар да не е описано в оригиналната рецепта, резултатът е по-добър, когато белтъците се разбият на мек сняг и тогава се прибавят към бадемите. Розовата вода се намира в арабските магазини и е подправка за редица сладкиши, не е тоалетната розова вода, продавана в аптеките.