УТРЕ Кристин Илиева - от болничното легло до снимките във "Вог"

Красивата манекенка вече няма кошмари, понякога сънува, че тича и лети

Година и половина след зверската катастрофа с певицата Дивна, в която едва не губи живота си, Кристин Илиева се снима за италианския “Вог”. Все още продължава да води тежка борба, за да може да върви нормално, а предложението от най-популярното модно списание идва, докато тя е в Турция за поредна операция.

В италианската агенция, с която красивата българка има договор, постъпва запитване дали имат модел, който е претърпял тежка криза в живота си, изправил се е на крака и е продължил напред. Имат - Кристин Илиева! Връщат отговор на “Вог” с нейни снимки, подробности за инцидента, за операциите. Месец и половина по-късно манекенката получава покана за снимки и питане дали е свободна на посочените дати. “Не можех да повярвам и много се зарадвах”, разказва тя. Това е първият ѝ ангажимент извън България след инцидента. “Заминах сама. Беше голямо предизвикателство, защото съм с две патерици, с шина на крака, носех малък куфар и беше страшничко. Но съм пътувала толкова много, че в някакъв момент се почувствах, все едно нищо не се е случило. На летището ме чакаше шофьор, който ме закара до хотела, после отидох и до агенцията”, казва Кристин. Освен за “Вог”, снима и за портфолиото си. И тя, и фотографът са професионалисти, така че успяват да направят фотосесията за съвсем кратко време, отнема им едва около двайсетина минути. Кадрите са много хубави, а самата тя казва, че

намира

огромна разлика

между тях и снимките, на които позира преди инцидента. Сега сякаш има по-силно излъчване и някаква детска, невинна красота, съчетана с женственост.

Кристин сама решава да стане модел. Била на 15 години и отишла със семейството си на море. С тях била и братовчедка ѝ. В края на плажа имало красиви скали и двете момичета отишли да си направят снимки. Получили се много добри кадри и Кристин ги показала на майка си и втория ѝ съпруг, които пък ги дали на свои познати, собственици на малка модна агенция. Кристин подписала договор с тях и позирала за първата си фотосесия. Малко след това се явява с още над 1000 кандидати на кастинг за клип на Д2. Красотата ѝ се откроява и е избрана за новото видео на популярната банда. Следват още няколко по-дребни ангажимента, но агенцията е закрита. Един ден обаче, докато обядва със семейството си, към Кристин се приближава настоящата ѝ букерка от “Интермоделс”. Впечатлена от външния вид на момичето, тя много настоява да я привлече към агенцията. Родителите са категорични, че не искат дъщеря им да се занимава с мода сериозно, въпреки че майка ѝ е бивша манекенка. В продължение на година тийнейджърката води преговори и половин година преди да навърши 18 г., успява да убеди семейството си да започне да работи с агенцията на Ирина Папазова. Само след три месеца Кристин вече има агенции в цял свят. И завършвайки 12-и клас, започва да пътува.

Първите ѝ ангажименти са за реклами на голяма компания във Великобритания. До този момент изобщо не знае как да позира пред обектива като наистина професионален модел. Преди снимките ѝ казали да наблюдава момичето преди нея. Доста притеснена застанала пред фотографа, но се справила. “Когато имам кастинг за даден клиент, отварям сайта му, гледам прическите, грима, излъчването на моделите. Все едно си пишеш домашното. Стигала съм до 150-200 аутфита да снимам на ден, научих се да се преобличам за секунди”, разказва тя. След Лондон Кристин получава покани за Германия, САЩ, Италия, Испания, Франция, Швеция. Заради катастрофата не успяла да пътува до Австралия и Дубай. Най-много ѝ харесало да работи в Щатите, където била два пъти и изкарала общо седем месеца. Инцидентът осуети третото ѝ заминаване зад океана.

Преди първите си полети за снимки Кристин се притеснява, защото трябва да лети сама, до този момент все е била с родителите си. “Случвало се е да изпускам полети, автобуси, кацала съм в три през нощта, трябвало е да тръгвам за снимки в четири сутринта. Две седмици плаках, преди да замина за Щатите, но на третия ден там вече се чувствах като у дома си.

Животът ти изпраща

един път шанс,

грабни го! Затова и приех работата за “Вог”. Никога не знаеш кой ще те забележи, не знаеш кой какъв потенциал е видял в теб”, казва красивата манекенка. Всъщност това не е първата поява на лицето ѝ на страниците на модната библия. Преди време в испанското издание е отпечатана реклама на парфюм, която тя снима.

След като завършва 12-и клас в Национална търговско-банкова гимназия със специалност “Икономическа информатика с английски език”, Кристин записва “Мода” в Художествената академия. Заради многото пътувания не успява да ходи на лекции и прекъсва обучението си. “Образованието е важно и сега записах “Реклама” в Нов български университет. Следващите година-две няма как да работя активно като модел и ще мога да ходя на лекции”, обяснява тя. Иска ѝ се да се занимава и с актьорско майсторство. Добавя, че с катастрофата всичко се променя тотално и в момента е в странен период, все още се лута към какво да се насочи.

Когато човек я гледа - умна, усмихната, много спокойна и толкова красива, че чак изглежда нереална, е трудно да си представи през какво е минало това крехко 22-годишно момиче. Изглежда много силна и изумително позитивна, но казва: “Само аз си знам какво ми е, като се прибера вкъщи. Но се опитвам да давам пример на хората да бъдат силни и да продължават напред, независимо какво им се случва. Можеш да поплачеш ден-два-пет, но не се отказвай! Сега, след всичко, през което преминах и продължавам да преминавам, си давам сметка за много неща. Няма как да не се ядосвам понякога, но се опитвам да подхождам с повече доброта и разбиране. Независимо колко е крив някой към мен, опитвам се да го разбера. Близките ми казват, че много съм се променила. Станала съм по-търпелива. За да ме ядоса нещо, трябва да е грандиозно, приемам нещата много спокойно.”

Помни целия ужас от катастрофата. Единственото, което се забравя с времето, е болката. Помни, че е била нетърпима, но не може да я постави върху тялото си и да я усети както тогава. “Знам, че много ме болеше, помня виковете, крясъците, но този момент вече го няма. Естествено имам страх. На моменти отивам да ми вземат кръв, понякога не ме е страх, нищо не усещам, но друг път пет човека не могат да ми намерят вените. На зъболекар получавам паникатаки от страх, в друг момент не ми мигва окото”, връща се назад тя. Кракът продължава да я боли, но вече е изпила толкова много медикаменти, че се опитва да стиска зъби, докато не стане нетърпимо.

На мястото на тежкия инцидент през март 2018 г. по пътя Русе-София, когато катастрофират с Дивна, първи пристига екип на пожарната. Линейката се забавила, защото първо ги подминала и трябвало да се върне. Момчетата от пожарната се опитали да отворят вратата на Кристин, която се возела до шофьорското място. Вече е изгубила много кръв и животът ѝ е в опасност. След много усилия успели, но нямало как да извадят манекенката, единственият начин бил през задната врата зад шофьора. Смъкнали седалката надолу, тя легнала и трябвало да се издърпа с ръце, за да се качи изцяло върху носилката. “Не знам откъде извадих тези сили.

После затворих очи, качиха ме в линейката и си казах: “Вече всичко е наред, няма страшно!”, припомня си Кристин Илиева. Успява дори да говори с майка си по телефона, която я питала дали може да си движи стъпалата, пръстите.

Тогава все още може

“Когато отидохме в болницата, си спомням, че имаше двайсетина човека, които се бяха втренчили в мен и погледите им бяха изпълнени с ужас. До този момент не бях видяла кръвта върху себе си, бях с черен клин. Някаква жена тръгна да ми сваля обувките и в момента, в който започнаха да ми режат клина, съм заспала. Бях в болницата в Плевен, където д-р Свилен Тодоров ми спаси живота за първи път, направи невъзможното възможно”, разказва тя. На следващия ден след операцията отново шансът ѝ да оцелее е много малък, налага се да я транспортират с линейка до София. Помни, че видяла майка си, приятеля си и това е... Събужда се след няколко дни с огромна тръба в устата, боли я, не знае къде се намира, до нея има хора, които охкат и пъшкат, че умират. А сега си казва, че и най-лошото минава. Понякога се връща в телефона нагоре в снимките си, към тези моменти, пазела ги, вече ги трие. “Човека, когото виждам тогава... не искам да се връщам натам. Момичето, което е на тях, то наистина си отиваше, няма цвят... това не съм аз! Цял живот ще помня, но по-добре да изтрия тези кадри. Има някакви моменти, които вече ми се губят - разказва Кристин и добавя - Вече нямам кошмари, даже имам много хубави сънища, в които на моменти хем съм с патерици, а тичам, в други летя. Дано да е на хубаво.

Много често сънувам, че съм без тези патерици, все едно съм както преди. В началото бях много нетърпелива и все давах зор да ми се сгъне кракът, да се сгъне... Ами няма да стане, трябва търпение и вяра! Вярата е 50% от лечението, именно тя ме запази в най-тежкия период, за да съм жива сега. Никой не ми казваше колко сериозно е положението и че шансът ми да оцелея е минимален. Мислех си, че всичко ще е наред, имах си билет за Щатите, че ще замина пак, ще снимам. Вярвах, че всичко ще се оправи, и ето, стъпка по стъпка се оправям. Защо трябва да ми се случи нещо толкова тежко на тези години?!”

Лекарите ѝ казват, че след година и половина-две ще сменят колянната става с изкуствена. За да може да води нормален начин на живот, да може да си сгъва донякъде крака, в момента изобщо не може. Досега са ѝ направени над 30 операции с пълна упойка. Само в Турция са 23. “Много ме е яд, че останах толкова дълго тук, нещата щяха да са по съвсем различен начин. Най-благодарна съм, че имам цял крак, а можеше да го няма. Вече мога да вървя с патерици, миналия ден подарих инвалидната си количка”, разказва тя. От катастрофата десният ѝ крак е раздробен. Казва, че в момента и двата са обезобразени, защото вземали тъкан и кожа от здравия, за да сложат на пострадалия. “Имах 60-70 процента липса на тъкани и мускули. В някакъв момент целият ми крак беше в гной, миришеше ужасно. Вдигах температура, около великденските празници нещата вече бяха много зле. При мен влизаха хора и както си говорехме, аз заспивах, бях абсолютно неадекватна. След това, когато заминах за клиниката в Турция, се чудеха как изобщо съм оцеляла с тези показатели, там ме приеха с оголена кост, без тъкан и кожа. Докато лежах тук в болницата, в организма ми влиза бактерия,

която започва да

разяжда костите

Сменила съм над 15 вида антибиотици, венозно, орално, мускулни инжекции и нищо, много рядка бактерия, за която няма лечение. Единственото, което може да се направи, е да се чака тя да заспи”, казва Кристин. Именно заради тази бактерия през цялото време е много трудно и рисковано да се правят операциите. Нивото на инфекция е изключително високо и положението може да стане по-тежко. Последната ѝ много сериозна операция, която се прави за първи път в Турция, била за присаждане на кост с хрущял от донор, която не е била замразена. Половината ѝ коляно било разядено от бактерията. Имало поражения и на други места по тялото. Сега трябва да чакат година и половина-две, за да са сигурни, че бактерията не е активна и да могат да сменят колянната става с изкуствена. Но ѝ предстоят още много операции.

С Дивна продължават да се виждат и да поддържат контакт. Кристин е благодарна на приятелката си за концерта, който направи за нея на 12 юни. Преди това имало и друга кампания, а с тази събрали 8484 лева и манекенката е много признателна на всички, които помогнали за организацията, и на всеки един, подкрепил каузата. Тази сума стига за една от многото операции, но Кристин е оптимистка, че за здраве винаги се намират средства и все някак ще се справят. “Хората ми помогнаха страшно много, не знам дали ще успея в този, в следващия и по-следващия си живот да им се отблагодаря и да върна доброто”, казва тя.