24-годишният Коста Каракашян
е отличен с приза от
кинофестивала в Отава
В бившия офис на коменданта включиха камерата и започнаха да задават въпроси за връзките ми с мъже. Те ме нападнаха и унижиха много. След това показаха записа на някои членове на семейството ми. Поискаха 500 хил. рубли за освобождението ми. Свалиха дрехите ми...
Така започва само една от историите, представени в краткия документален филм на 24-годишния българин Коста Каракашян Waiting for Color (“Чакайки за цвят”), който в началото на месеца бе отличен с голямата награда “Люмиер” на кинофестивала “Синеданс” в Отава. Лентата показва историите на представители от гей общността в Чечня, които са подлагани на тормоз и насилие заради сексуалната си ориентация. Всичко това става с помощта на танца.
Каракашян е родом от Пловдив, но пътува много. Живял е в САЩ, Япония и Виетнам, а в момента учи магистратура по защита на човешките права в Италия. Завършил Колумбийския университет в Ню Йорк като танцьор и хореограф.
Той праща Waiting for Colors на канадския фестивал, но разбира, че е номиниран чак когато печели голямата награда. Научава новината от прессъобщение, което получава. “След това се свързаха с мен от екипа и казаха, че са много доволни от проекта, както и че искат да говорим в бъдеще да създадем нещо заедно”, казва Каракашян.
Идеята за лентата му хрумва преди 2 г., когато още е студент в Ню Йорк. “Аз също съм част от ЛГБТ общността. Когато научих за ситуацията в Чечня, се почувствах зле за това, което се случва там. Въпреки че има много международни организации, които се опитват да помагат, няма адекватна реакция”, казва Каракашян. Започва да чете и много журналистически материали. “Навсякъде ситуацията беше представена много чисто - само като факти, нямаше никакъв емоционален заряд. Казах си, че искам като танцьор и режисьор да направя нещо, което да достигне до повече хора, да покаже колко е тъжно случващото се и по някакъв начин да ги направи съпричастни”, спомня си артистът.
Коментари (0)
Вашият коментар