Лика Янко общува със сакралното в две галерии

“Лоранъ” и “Контраст” показват над 70 нейни неизвестни картини

Двойната изложба “Общуване със сакралното” на Лика Янко е начинание, с което всеки галерист може да се гордее. Така се отдава достойна почит на тази голяма дама в българското изобразително изкуство. Прави го Лаврен Петров - внукът на Цанко Лавренов.

В ръководените от него галерии - “Лоранъ” (ул. “Оборище”, 16) на 28.10. и в “Контраст” (ул. “Цар Самуил” 49) на 6.11., се откриват паралелни изложби с нейни творби.

“Изложбите на Лика Янко в тези галерии са не само възможност да видим нейни непоказвани картини. Участват над 70 произведения. Представени са всички периоди на зрялото ѝ творчество. Чрез тези изложби може да се прочете разказа за нейното пътуване към кристалния свят на белотата между 1957-а и 1997 години. В направения подбор могат да се видят портрети на нейните родители, ранни пейзажи от Родопите и Созопол, правени в началото на 60-те години, портрети на нейните приятелки Дора и Стойка Миланови, композиция, която показва, че Лика се е вълнувала не само от класическата музика, но и от джаза: “Забърдо” - един от най-смелите ѝ експерименти с контрастни цветове и абстрактна форма, иронични закачки с женската суетност - “На Евиния плаж”, “Плаж”, картини, предлагани за обложки на плочи, любимите ѝ реплики на християнски сюжети – “Богородица с младенеца”, “Благовещение”, “Разпятие” - изключителни експерименти с техниката като “Черното слънце” и творби с нейните обичайни сюжети - “Жители на морето”, “Детски свят”, “Родопски моми”. Изграждала се е като художник във времена, когато тоталитарната държава с цялата си мощ унищожава всяка творческа индивидуалност Лика Янко е един от малкото победители.

Всеки допир с картините на Лика Янко е шанс да преосмислим същността на творенето. Дали връщането към непосредствената искреност на детството, или в пътуването към божественото се крие неговата магия? Отговорът на Лика е - в съчетанието им. Искреността без сакралност е само игра, търсенето на свещеното чрез ума най-често води до схоластика”, пише Красимир Илиев - автор на бутиковия каталог за изложбата.