Вижте погребението на Гунди и Котков - непоказвани снимки!

Безценни късчета от футболната история на България. Това държи в ръцете си перничанинът Ненко Стоименов на 2 юли 1971 г., докато следва ковчезите на футболните герои на България Георги Аспарухов и Никола Котков.

Той е дошъл от родния си град с фотоапарат, за да запечата сбогуването на потъналата в скръб България с любимите й момчета.
"Татко много се гордееше с тези снимки - разказва пред "България Днес" Антоанета Георгиева, дъщеря на Ненко. - Беше запален левскар и обичаше много футбола. Отиде си от този свят преди години и отдавна си мислех, какво да направя с неговите снимки от погребението. Радвам се, че "България Днес" реши да ги публикува. Аз ги оставям като дарение на Държавен архив Перник, където и работя."

Поклонението пред тленните останки на Аспарухов и Котков се превръща в най-голямото спонтанно събиране на хора в най-новата история на България, след това на цар Борис III през 1943 г. Но от милицията полагат всички усилия това да не се случи.
Ситуацията се усложнява и от това,

че в деня, когато катастрофират българските спортисти, трагично загиват и трима руски космонавти. От БКП нареждат траурът да бъде за "братушките". Но народът този път не жеале да слуша партийната воля.

Последният човек, видял труповете на Георги Аспарухов-Гунди и Никола Котков преди погребението е бай Весо. Той работи на "Герена" като домакин и е баща на футболиста от "Левски" Цветан Веселинов - Меци. Бай Весо описва по ярък начин своите спомени от деня, в който България плака.

"От рано сутринта се събраха десетки хиляди хора, които искаха да отдадат почит на идолите си - пише в личния си дневник бай Весо. - Ковчезите бяха в една зала на стадиона. Дойде време за погребението,

а множеството още не бе минало. Тогава шефът на "Левски" Червенушев каза, че ще изнесат ковчезите на терена, и хората нахлуха на стадиона. За малко това отвори път и с една милиционерска кола ги откараха към гробищата. Там нямаше опело, церемонии и тям подобни. Направо ги метнаха в гробовете."

Властта е в потрес от невижданата проява на обич към двамата футболисти. Министърът на вътрешните работи по онова време Ангел Солаков е свален и разжалван, защото не е успял да опази реда по време на погребението на Аспарухов и Котков.
Очевидци разказват, че ковчезите вече били в земята на Централни гробища, а от "Герена" все още се точела тълпа...

Дори днес, 48 години по-късно България продължава да помни Гунди и Котето. Футболистите, които даваха сърце и душа, както за своя клуб, така и за честта на родината в националния отбор.