Изложба показва как децата виждаха света преди 40 г.

Рисунки от архива на асамблея “Знаме на мира” ще могат да се видят в галерия “Сезони”

Десетки рисунки на деца от цял свят събират пъстрия цвят на приключенията, мечтите, приятелството, полета на фантазията, въображението, желанието да полетиш над света, да видиш звездите, да имаш безгрижно детство...

И то преди 40 години!

Уви, много от държавите, откъдето тези рисунки са прелетели до България, вече не съществуват.

Останали са само

цветните мечти...

Всичко това може да се види в изложбата “40 години “Знаме на мира” - изложба на детски рисунки и фотографии от фонда на асамблеята”, която ще се открие на 12 ноември в столичната галерия “Сезони” и ще продължи до 26.ХI. (Дом на културата “Средец”, ул. “Кракра” 2А”.

Вицепрезидентът Илияна Йотова е потвърдила подкрепата си за изложбата и ще я открие. Това са направили и много посланици.

Тази изложба е като истинска машина на времето.

Може ли да си представите, че децата от Бангладеш са рисували спокоен обущар под мирното небе и своите палави игри, виждаме спокоен селски бит в размирна и опасна днешна Колумбия, щастливи булки в Кувейт, традиционни индийски танци, арменски богатири, живота край реката в Индия и още десетки теми, които никой документален филм не може да отрази, защото вече не съществуват.

Освен останало в детското въображение, фантазии и цветни боички като истински документ на едно време, което отдавна го няма. Но чрез “Знаме на мира” тези деца от тези размирни страни са ни оставили един спомен, който асамблеята грижливо пази и ще пази.

За да видим какво се случи с тези вече пораснали деца и защо идеята за асамблеята е била така необходима и изпреварила времето си. За да се съхранят тези мирни игри, тези усмивки и тази красота.

Със сигурност рисунките на днешните деца от Бангладеш и Австралия, от Куба и Армения няма да са вече същите.

Но защо да не им

дадем възможност

да мечтаят?

Именно с тази цел Евгения Живкова - дъщерята на основателката на асамблеята Людмила Живкова, с цената на много усилия държи жив пламъка на единството, творчеството и красотата.

Защото всяко дете има нужда от щастливо детство. Дори да е само на хартия, то е неговият мечтан свят и трябва да има кой да му подаде ръка и да оцени таланта му да рисува, да свири, да танцува, да твори в рими. Да сподели с приятели, с които иначе животът никога не би го събрал, и да останат заедно през годините. Вече 40. Дано да са повече.

През август 2019 година се навършиха 40 години от провеждането на първата международна детска асамблея “Знаме на мира”.

Международното

движение “Знаме

на мира”

води началото си от 1979 година, когато в София се провежда и среща на деца от цял свят. Асамблеята е призната за една от най-крупните инициативи свързани с обявената от ООН международна година на детето.Патрон на Асамблеята е Амаду Мхтар-М'Лоу - генерален директор на ЮНЕСКО.

Организацията и ръководството на асамблеята са реализирани от международен инициативен и организационен комитет, в който се включват видни обществени и културни дейци от цял свят и е оглавен от Людмила Живкова.

Първата международна детска асамблея събира на среща в България 2500 деца от 77 страни. В Народното събрание се провежда и Първият световен детски парламент, на който е прието “Писмо-обръщение” на децата участници до децата от целия свят. На ХХХIV сесия на Общото събрание на ООН, “Писмото-обръщение” е разпространено като официален документ. По време на асамблеята е открит монумент “Знаме на мира”, на който са поставени камбани, подарени от децата от различните държави участнички. До 1989 година в София се провеждат четири международни детски асамблеи “Знаме на мира” и четири срещи на деца. В тях общо вземат участие 3900 деца от 138 държави и 1400 деца от България.

Инициативата е подета отново и тази година се чества 40-годишнината на асамблеята край монумента “Камбаните”.

Цялата организация е на Евгения Живкова в памет огромната заслуга на нейната майка Людмила Живкова, която искаше децата на света да живеят в мир, да творят, да израстнат щастливи и успешни хора... Тя стори всичко по силите си.

Дъщеря й Евгения продължава нейната кауза.