Магнетизираните струи плазма, известни като спикули, излизащи от повърхността на Слънцето и издигащи се на височина 5000 км, е много вероятно да са ключът към разрешаването на една от най-големите мистерии, които озадачават физиците повече от 140 години. Това откри скорошно проучване, ръководено от Пекинския университет.
Наблюдателното изследване за произхода на слънчевите спикули се проведе от 12-членен международен екип, ръководен от д-р Танмой Саманта и професор Хуей Тиен от Пекинския университет. Тяхна цел бе да разгадаят защо външната част от атмосферата на Слънцето, или слънчевата корона, е по-гореща от видимата повърхност.
Резултатите, които бяха публикувани в последното издание на сп. „Science Magazine", разкриват как се зараждат и умират слънчевите спикули и вероятната роля, която играят за повишаването на температурата на слънчевата атмосфера. Това ще проправи път за решаването на известния в научните среди „проблем за нагряването на слънчевата корона".
Предполага се, че във всеки момент в слънчевата атмосфера има около един милион спикули. Учените знаят за тях от 1877 г., когато бяха открити за първи път от италианския астроном Анджело Секи. Въпреки многобройните изследвания обаче, произходът им остава неизвестен.
Д-р Саманта и колегите му използвали соларния телескоп„Goode" в Калифорния за своето изследване. Те наблюдавали появата на спикули като резултат от взаимодействието между магнитните полета с противоположна полярност, чрез процес, който физиците наричат анулиране на магнитния поток. Резултатите на екипа учени предлагат доказателства, че динамичните въздействия на магнитните полета, вероятно поради повторното магнитно свързване, генерират спикули, които след това прехвърлят енергия и топлина в короната.
Танмой Саманта наскоро защити докторат в Пекинския университет по ръководството на професор Хуей Тиен от факултета по науки за Земята и Космоса.
Коментари (0)
Вашият коментар