Французи виждат Боримечката и Рада Госпожина на комикс до Пиф

Преди 50 години феновете на рисунката научават за героя Бойчо Огнянов от Вазовия роман “Под игото” от в. “Юманите”

Единственият комикс по романа “Под игото” (Sous le jous) е френски и е издаден през 60-те години на миналия век.

Той е публикуван в 100 броя на френски вестник преди половин век.

Емблематичната българска творба става интересно четиво за много френски деца, след като излиза във вестника редом до култовата приключенска поредица за пакостите на смешното клепоухо куче Пиф.

“Под игото” като комикс е дело на художника Жак Наре (1912-1992) и е от края на 60-те години на миналия век, когато

Наре посетил

България и

обиколил

Вазовите места - Сопот, Калофер, Казанлък, Стара планина. В Лувъра намира само няколко снимки на български национални носии, които не му помагат. Българската реалност се оказва по-богата от въображението. По-късно споделя, че за изчезнали исторически къщи се опира на картини на български художници, пресъздали ги достоверно, защото, уви, вече ги нямало. Но в комикса има местности като Зли дол - какво ли им говори това на французите, но важното е, че са си там с името. Дори френските редактори не се наемат да изпишат Панагюрище примерно. Някои градове в текста са само с инициали.

Комиксът излиза във в. “Юманите” в продължение на почти година (1969-1970).

През 1970 г. в интервю за сп. “БТА-Паралели” Жак Наре разказва: “Избрах “Под игото” заради това, че Вазов разкрива една героична и същевременно романтична епоха от историята на българския народ. Българите имат в съзнанието си не само душевните, но и физическите образи на героите от “Под игото”. Аз трябваше да привикна да гледам като българско око и да чувствам като българско сърце.”

Оказва се, че у нас комиксът се пази в музея на Иван Вазов в родния му Сопот. Колекционерът от Русе Стоян Стоянов заедно с арх. фена на рисунките Орлин Неделчев решават да направят изданието достояние и на българските любители на комикси, а защо не и така да

предизвикат

интереса на

учениците

към българската класика - практика в други европейски страни.

Но липсва един брой! Издателите предприемат цяло детективско разследване и го откриват в Музея на комикса в Брюксел.

У нас илюстрованото с картинки издание се публикува по случай 50 г. от първата публикация във в. “Юманите” и 125 години от първото издание на романа (изд. Т. Ф. Чипев, 1894 г.).

Преводът от френски е на арх. Орлин М. Неделчев - франкофон, киноман и комикс запалянко.

“Когато се заех с превода, си дадох сметка колко различно звучи текстът на френски - някак си подредено, културно, възпитано. В една антикварна книжарница попаднах на третото издание на романа от 1941 г. със стария правопис под редакцията и с предговор на проф. Михаил Арнаудов.

С абсолютно

автентичния

текст,

какъвто го е писал дядо Вазов! Затова използвам в превода си конструкции и архаизми, каквито Вазов е писал. Може би това ще спомогне на младия читател да залюби този текст и да посегне към големия том!”, казва арх. Неделчев.

400-те страници на любимия роман на българите “Под игото” е събран в 268 рисунки! В. “Юманите” в края на 1969 г. в започва разказът в рисунки “Под игото” - излизат 135 епизода в продължение на почти година.

“Интересно е да се знае, че на френски има дума за “иго” (романът излиза като Sous le jous), разказва арх. Орлин Неделчев от Русе - инициатор на българското издание. Тя има значение и на ярем, - с него се водели воловете на оран, но означава и иго, подчинение, заробване.

Не им е било лесно на французите и с българските имена, но са предадени точно - Огнянов си е Огнянов, чорбаджи Марко си е Марко, малко са се затруднили с Марийка - на едно място е написана Марика, но вероятно е грешка. На френски има и дума “башибозук” - използва се например в комиксите за Тентен, за разбойник”, допълва арх. Неделчев.

Рисунки от комикса “Под игото” публикуваме с любезното съгласие на издателство "Примакс" .

Това е началото на сагата.

Жак Наре е илюстрирал

Конан Дойл, Чехов, Чапек

Жак Наре - художникът, илюстрирал “Под игото”, е роден през 1912 г. в гр. Рубе, Северна Франция.

След напускане на Факултета по право учи филология.

Запознава се с Мариел Дофен, с която освен съпрузи стават и артистична двойка, която след войната се изявява в областта на карикатурата и илюстрацията в Лион, а по-късно и в Париж. Работят предимно за вестниците “Либерасион” и “Юманите”.

Комиксът заема важно място в творчеството им. Жак Наре открива за френските читатели литературни творби, които той сам адаптира. Сред тях са книги на автори като Стивънсън, Артър Конан Дойл, Марк Твен, Ефремов, Чапек, Вазов. Някои от тях са адаптирани съвместно със съпругата му. Техният авторски тандем се характеризира с извънредна чувствителност, базираща се на реализма, на хумора или поетичността в зависимост от творбите, над които работят.

Жак Наре е автор на комикси по Фенимор Купър, “Романът на мумията” на Теофил Готие, “Първите хора на Луната” на Дж. Х. Уелс и на известния мосю Облачко, с който се илюстрират метеорогичните прогнози на всекидневника, както и на многобройни илюстрации за “Юманите”.

Умира на почтените 80 години.

“Работих с чувство за голяма отговорност пред образите на героите на българския народ. Най-доволен ще бъда, ако българите ми кажат, че съм свършил хубава работа, че съм допринесъл поне малко, за да могат французите да научат нещо повече за България, за нейните герои и нейния народ, за нейната литература”, казва Наре през 1970 г. пред кореспондента на БТА в Париж Димитър Шишманов.