Орлин Павлов спечелил ролята в "Клетниците" на кастинг в Лондон

Продуцентът Камерън Макинтош месеци наред гледал видеата, пращани от България

Преди време акад. Пламен Карталов разказа колко съжалявал, че не е успял по финансови причини да постави мюзикъла “Клетниците” още през 1987 г., когато вече е притежавал правата за българска сцена, едва 2-3 години след световната му премиера. Защото във времето непосредствено преди 1989 г. революционният дух на “Клетниците” щеше да превърне в култова такава постановка.

Но пък това е добре дошло за поколението актьори и певци, които сега, 30 години по-късно, са активни на сцената. Те имат възможността да участват в истинско приключение, освен това при несъмнено по-добри технически възможности.

Един от тях е Орлин Павлов, който играе ключовата роля на полицейския инспектор Жавер, поставил си за задача на всяка цена да улови Жан Валжан и да го накаже с цялата строгост на закона. Но въпреки хъса си преминава през катарзис и в крайна сметка се самоубива.

Тъй като е много по-известен като поп изпълнител, малцина си дават сметка, че Орлин е идеалният изпълнител на тази роля в мюзикъла. Той е бас-баритон, нещо, което сам признава, че няма как да използва на поп сцената, а ролята на Жавер е точно за такъв глас. Но има и нещо друго - Орлин е израснал с музикалния театър, това са и първите му стъпки на сцената, и, както признава, е щастлив, че има способностите на синтетичен изпълнител, т.е. да пее, играе и танцува еднакво добре.

Баща му – Орлин Павлов-старши, е бас, а майка му – Тиха Генова, е лиричен сопран. И двамата са дългогодишни солисти на Пловдивската опера, сега вече са пенсионери.

“Баща ми се опитваше, когато бях малък, да ме разпява с пианото, но двамата с майка ми излязоха прозорливи и решиха да ме оставят по 

естествен път да се насоча към музиката, ако искам. Никога не са ми казвали, че непременно трябва да стана певец, защото и те са певци”, спомня си Орлин.

Като по-музикално дете, естествено, в детската градина и после в училище винаги го изтласквали напред да пее и да участва в хора. И наистина по естествен път се насочил към кандидатстване в консерваторията и почнал да ходи на уроци по солфеж. Като малък свирел малко на пиано, но не се задълбочил много-много и сега до известна степен съжалява.

“След 8-и клас отидох в едновремешното софийско училище “Ленин”, което сега се казва “Цар Иван Асен”. Там по едно време дойде едно момиче, което радостно заяви, че в 22-а гимназия имало интересна експериментална паралелка, в която пеели, учели актьорско майсторство и танцували. Веднага вдигнах ръка и с още едно момче отидохме на прослушване. Подготвих етюд и изпях песен, не помня да съм танцувал. Взеха ме и Николай Георгиев дойде да говори с майка ми, че непременно трябва да се запиша там”, казва Орлин.

Това е неговата първа среща с Николай Георгиев. 79-годишният днес театрал ръководи в момента университетския театър “Алма Атер”, който сам създаде. Но е по-известен като художествен ръководител на експерименталния “4XC”, който навремето поставя на сцената редица мюзикъли.

“Там пеехме с обикновени микрофони, не безжични, разбира се. Спомням си едно произведение - “Готките” по музика на Румен Бальозов”, казва Орлин.

“Клетниците” безспорно е предизвикателство за Орлин Павлов. Първо, това е най-успешният мюзикъл на всички времена. Второ – продуцентът Камерън Макинтош държи изключително много на него и трудно преотстъпва правата, ако не е убеден, че постановката ще е качествена. Има и трето – поставя се на сцената на Софийската опера и балет, а основната публика там е доста взискателна.

“Обади ми се акад. Карталов и ме покани да се явя на кастинг за ролята на Жавер. Прослушах материала и бях много впечатлен. Кастингът беше на видео, което впоследствие изпратиха в Лондон. Изпях двете основни арии на български със съпровод на пиано, преди това се представих – както се прави на всеки кастинг”, разказва Орлин Павлов.

Размяната на видеа с лондонския офис на фирмата на Макинтош продължи няколко месеца, докато се оформи точният състав.

Двете основни арии на Жавер са особено силни, но и много трудни за изпълнение. Орлин не си спомня в нито един момент да е бил уплашен, защото има вече сценичен опит и от други участия в мюзикъли и филми. Освен това с тонрежисьора на “Клетниците” Владимир Владимиров е работил и друг път и поне в това отношение имал спокойствие, че всичко ще е наред.

За нуждите на постановката Софийската опера закупи нов пулт и микрофони и звукът, особено при превъзходната естествена акустика на Софийската опера, е кристален.

Разбира се, при живо изпълнение нищо не е 100% сигурно. 

По време на едно сутрешно представление, без да иска, Орлин притиснал в себе си кабела и звукът изпращял. Но за такива случаи отстрани на сцената има два микрофона тип “пушка”, които се включват автоматично, за да вземат звук от сцената.

Точно в такива моменти обаче си проличава и добрият актьор. Например по време на премиерата на “Мама миа” миналата година за няколко секунди се изключи микрофонът на Ники Сотиров, който в този момент държеше в обятията си Софи (Весела Делчева). Веднага щом чу, че микрофонът му е прекъснал, Сотиров доближи главата си до главата на Весела Делчева и каза репликите си на нейния микрофон, с което излезе успешно от конфузното положение. Орлин се смее на ситуацията и казва: “Винаги съм знаел, че истинският актьор е мислещият актьор”.

Казва, че се стреми да не изпълнява по щампа всяка вечер едно и също. “Има определени движения по мизансцен и сложни декори, които се задвижват дистанционно, но всеки път може да променя нещо, има различна емоция и това много ми харесва”, казва Орлин Павлов.

Едно от нещата, на които Пламен Карталов много държал, е ясната дикция. В “Клетниците” се пее от край до край, с голям оркестър и когато един певец го прави на родния език на публиката, това е много важно. Голяма част от репетиционния период е била посветена именно на произношението. В началото Орлин си мислел, че ще почнат да пеят нещата, които имат да пеят, но всъщност седнали на маса като в театъра да четат детайлно текстовете.

“Аз свалям шапка на Влади Михайлов и на другия изпълнител на ролята на Жан Валжан – Боби Спиров, както и на другия изпълнител на моята роля Атанас Сребрев, а и на всички участници, защото ролите са много трудни”, казва певецът. Жан Валжан например има да преодолява три октави в мюзикъла и една от последните му песни - “Боже мой”, просто трябва да се изпее на фалцет, иначе няма как.

Орлин обаче си дава ясно сметка, че трябва доста да се работи, за да може публиката в България да признае мюзикъла за равностоен жанр. 

Защото сега не си пада особено по мюзикъла, независимо каква е музиката му. Наскоро Орлин попаднал на една от премиерните прожекции на нов холивудски музикален филм. “Салонът беше пълен, гледам, влизат едни батки, сигурно привлечени от това, че ще гледат боеве със стрели в гората в стил “Робин Худ”. Веднага си казах, че са се объркали. Даже се хванах на бас, че двайсет минути след началото на филма половината салон ще се изнесе просто защото героите пеят, вместо да говорят. И спечелих баса”, казва Орлин. А мюзикълът бил страхотен.

Разбира се, това е масовият вкус и се отнася повече до филмовия мюзикъл, иначе в операта и в оперетата хората рядко влизат случайно.

2019 г. донесе и друго признание на певеца, което не е очаквал – получи наградата “Кристална лира” за поп музика на Съюза на музикалните и танцовите дейци в България. Обади ли му се от съюза да го поканят, защото е номиниран и бил много учуден, че получава приза. Който много цени, защото това е първото му признание от самата гилдия, а не от класации на певци или песни.

През 2020 г. предстоят доста спектакли на “Клетниците”, но разбира се, Орлин Павлов не зарязва кариерата си на поп певец. Има идеи за нови песни и дори готови песни и мисли, че до края на 2020 г. ще успее да събере материал за втори албум.

Много му се иска да повтори успеха от това лято на “Плаващия концерт” на гребната база в Пловдив и да направи същото нещо и във Варна или Бургас през лятото.

“Плаващият концерт в Пловдив беше суперуспешен – очаквахме да дойдат към 5 хиляди човека, но дойдоха към 12 хиляди. Имаше хубава атмосфера”, казва певецът.

Орлин оценява високо случаите, в които публиката е талантлива.

“Винаги усещам, когато хората са попаднали случайно на твоя изява и кога са дошли точно заради теб. Знаят песните, след това някой ти задава въпрос, който е адекватен.”

Възобновяването на участието на България в Евровизия обаче не го вдъхновява особено. “Виждали сме всякакви неща на Евровизия, някои държави дори пращат много възрастни певци, любимци на предни поколения и мисля, че самите държави се забавляват с този конкурс. Ние незнайно защо го възприемаме много на сериозно и много навътре и чак напоследък почнахме да се забавляваме”, споделя Орлин Павлов.

Спомня си участието си с група “Кафе” и как било едва ли не на живот и смърт защо били избрани да представят България. “Според мен трябва да ходят по-млади хора там. Бих се изкушил само ако намеря готин материал, например нещо много шантаво, много идиотско, кретенско дори. Не си въобразявам, че ще открием топлата вода, и не бих се явил само защото сега е много модерно да се прави нещо определено. Вики е талантлива и аз вярвам, че ще представи достойно страната”, казва Орлин Павлов.

Орлин ще кара Коледа, естествено, вкъщи. Това ще е първата Коледа в живота на дъщеря му Елизабет, която се роди на 21 януари и Орлин е един горд татко. Бебето все още държи него и майката Диана будни по цяла нощ. Орлин по принцип никога не е работил по Коледа, но тази година възнамерява да няма участия и на самата Нова година за първи път от около 15 години насам.

“Ще бъдем у родителите ми, и баба ми ще слезе от горе и възнамерявам да си остана в семейна обстановка. Не мога да заменя семейството си с някаква лудница някъде. Може би само ако отида извън страната, бих могъл да си почина истински, но пък за такова нещо все няма време”, казва певецът.