Уникална снимка на сатирика от фронта и негови шаржове и портрети - на европейско турне
Златен орден за храброст е имал Радой Ралин за участието си във Втората световна война. Този малко известен факт от биографията на известния ни сатирик стана известен покрай събитие, с което Държавна агенция “Архиви” отбеляза 15 години от смъртта на Ралин. 
През 1940 г. Ралин влиза в Юридическия факултет на СУ. Последовател е на левите идеи, а сред приятелите му са поетите Александър Геров, Веселин Ханчев, Никола Вапцаров. През 1941 г. участва в списването на нелегалния антифашистки бюлетин “Истината по антисъветската война”. Година по-късно е арестуван (още като ученик в Сливен е следен от полицията, а кодовото име на досието му е “Философа”). През 1944 г. завежда отдел “Агитация и пропаганда” в Околийския комитет на Отечествения фронт в Сливен. Поради несъгласието си с комунистическото ръководство обаче се записва като доброволец във Втората световна война, разказва Иванка Гезенко, експерт в Държавна агенция “Архиви”. 
Ралин първо служи в пропагандната рота към Военно-осведомителната служба, а след това е пратен на фронта край унгарското село Драва-Соболч и става участник във важна битка, влязла в историята като Дравската епопея. “Дивизията ни бе резервна. 
в “приказките” на
Сталин беше
съобщено за първи
път за героизма
на българските войски, начело с полк. Ганев”, описва по-късно в спомените си Ралин.
И разказва как е получил златен орден за храброст: “Вървях си веднъж така, разсеяно, а в това време щабът мислел за една област как да прати разузнавачи да проверят дали има немци, или няма. Без да подозирам даже, те са ме наблюдавали и са си казали: “Ех, отиде! Този след две минути ще го застрелят!”. А да пратят войник да ме предупреди, да ме дръпне - невъзможно, ще издадат местонахождението на нашите части. Вървял съм така километър - километър и половина, а се оказа, че немците сами са се дръпнали. Като се върнах, генералът каза:
- Ние мислехме да пращаме там разузнавачи! Ти ни спести толкова бойни усилия!
И ми сложи войнишки орден за храброст - златен.”
Поводът да разкажем за преживяванията на Ралин на война всъщност е уникална и неизвестна досега негова снимка от 1945 г. На нея известният сатирик е на фронта. Авторът ѝ е неизвестен, но техниката ѝ също е уникална - цинкография, при която изображението се прехвърля върху плоча на принципа на литографията. Затова и е неясна.
Снимката се съхранява в Държавна агенция “Архиви” и бе част от изложбата за 15 г. от смъртта на Ралин и 51 г. от унищожаването на тиража на сборника с епиграми “Люти чушки” през 1968 г. От архива специално бе изваден и обгорял екземпляр на уникалното издание.
Но може би най-интересната част от изложбата “Радой Ралин в огледалото на времето” са 100 оригинални шаржа и портрети на сатирика. Сред авторите им са Борис Димовски, Калин Николов, Иван Газдов, Никола Мирчев, Влада Булатович - ВИБ, Дончо Цончев, Тодор Цонев, Климент Денчев, Чавдар Николов, Елена Филипчева, Иван Кутузов, Стефан Десподов-Деспо, Ставри Калинов и много други автори, някои от тях неизвестни.
Част от рисунките са
върху ресторантска
салфетка,
цигарена кутия
или лист от тетрадка. Има и екслибриси на Ралин от Георги Пенчев, Анго Боянов, Пенчо Кулеков, както и негови фотопортрети от проф. Николай Йорданов и Гарбис Чакърян. Великолепна фотосесия разкрива и работни моменти от изработването на скулптурен портрет на Ралин от Георги Чапкънов през 1976 г.
Интересът към изложбата е толкова голям, че догодина тя тръгва на европейско турне, първо в Братислава и Виена.
Със сатирата си бодлива
Със сатирата си бодлива
Не бръсне никого за слива
Брадатият Радой -
Затуй брадата му отива,
Макар че има директива
Кьосе да стане той!
Коментари (0)
Вашият коментар