Излязоха неизвестни стихове на Яворов. Явора Стоянова категорична: Менте са!

Това може би са последните му стихове, твърдят познавачи

Племеницата на поета не открива стила му в тях

Появиха се документи и стихове, за които се твърди, че са неизвестни до момента писма и творби на един от най-големите български поети - Пейо К. Яворов.

Собственост на частно лице, те бяха подложени на експертна оценка и автентичността им бе потвърдена от доц. Милкана Бошнакова, историк и архивист, специалист по история на освободителното движение на българите в Македония и Одринска Тракия от Освобождението (1878) до периода между двете световни войни.

Става дума за три стихотворения. Изследователите твърдят, че това по всяка вероятност са последните стихотворения, написани от Яворов. В тях има следните строфи:

И паднах сякаш поразен от гръм –

зарових плачещо лице в земята

и чух със сетни сили чуден звън –

звънът на бойната тръба и на войната...

И тук ще стана бучка пръст,

но пак ще съм в теб, Родино!

Дори и да не турят кръст,

ти, майко, пак ще помниш мойто име!

………….

Немея аз в смъртен страх...

***

Един въпрос гори душата...

в достойнство ли живот живях?

И бях ли брат за брата?

Не е ли таз земя една?

В която свойте близки ще изпратя,

и както майчица една

тя ще ни прегърне като братя?

Племеницата на поета Явора Стоилова обаче изрази съмнение. Пред “24 часа” тя каза: "При Яворов всичко е ритъм. Тук няма такъв. В стиховете, които са цитирани...

Макар да не се съмнявам в автентичността на ръкописа на писмата, според мен стиховете не са Яворови". Майката на Явора Ганка Найденова бе най-добрата познавачка на творчеството на Яворов и основател на три негови къщи музеи. Тя е издала най-пълната биобиография на поета ден по ден.

Явора Стоилова е изумена от находката. Тя научи за нея от “24 часа”и обеща на препрочете пълните архиви на майка си Ганка Стоилова, която и направила пълна (до този момент) биобиблиография на Яворов, за да види дали там има нещо за тези писма и стихове.

Явора Стоилова, разлиствайки архивите на майка си, попада на този абзац: "Рядко съм чел за война тъй варварска, тъй жестока...", затова е убедена, че поетът не би написал "...и чух със сетни сили чуден звън –звънът на бойната тръба и на войната...

"Това против всякаква логика на неговото отношение", категорична е тя. "Той е такъв хуманист. Това е просто невъзможно да бъде написано от него! В това време той се посвещава на драмите си. Пълно менте са тези стихове!, категорична е Явора Стоилова.

Документите са включени в книгата “Непознатият Яворов”, издание на “Персей” и фондация “Пейо Яворов”.

В анотацията на книгата “Непознатият Яворов” е обяснено, че разказва момент от живота му, когато той втори път се бори за освобождението на Македония. Тогава е войвода на чета от Македоно-одринското опълчение, избран е за първи кмет на Неврокоп (днес гр. Гоце Делчев) и заедно с още трима войводи превземат гр. Кавала, като се представят за парламентьори на българската войска.

Всички

документи са

ясно датирани - октомври 1912 г.

Книгата включва историческа студия на Милкана Бошнакова за връзката на Яворов с освобождението на Македония, за случилото се с него там по онова време, за лидерите на организацията, с които общува Яворов, за събитията около превземането на Неврокоп и Кавала.

Илюстрирано е

с много снимки

Представени са документи - факсимилета, доказващи автентичността на всичко, като разчетен текст от Милкана Бошнакова. Има парче от турско знаме, разсечено от Яворов и с дарствен надпис на свой сподвижник (Григор Белокапов от Коньово), четири писма до близки приятели на поета (съратниците му Тодор Александров – лидер на ВМРО, Таньо Николов и Христо Чернопеев, Тодор Тодоров (Тодор Николов), разписки, издавани от Яворов като кмет на Неврокоп, и требвания (отчисляване от четата).

Стиховете са разчетени от Милкана Бошнакова и подредени графично в стихотворна форма от литературния критик и изследовател Пламен Тотев.

Това са стихове, които вероятно един ден ще се изучават и в училище, защото в тях има и нещо от Яворовата равносметка на живота му като човек и творец, убеден е познавачът и издател Пламен Тотев.

Всичко, което е писал Яворов след смъртта на Лора, с изключение на прибраните от Тодор Александров документи от архива на македонската организация, е в неизвестност.

След смъртта на Лора и постъпването на Яворов на лечение в Александровска болница, съпругът ѝ Иван Дрянков прибира всичко от квартирата им - така изчезват писмата на Яворов до Лора, разказва литературният историк Петър Величков.