Мъжката задушница на Николай Урумов

Николай Урумов развълнува 500 зрители, неоставили нито едно празно място в залата на театър “Българска армия”.

Актьорът показа новото си монологично представление “Мъжка задушница”, продуцирано от Русенския театър с режисьор Емил Бонев. Урумов, който преди няколко години печелеше сърцата на зрителите с монолога си “Лалугер”, приеман възторжено в сума европейски градове, сега тръгва по същата писта с представление

по книгата

на поп Минчо

Кънчев

“Видрица”

Театралните фенове знаят, че в Театър 199 Захари Бахаров представя монологичния си спектакъл “Чамкория”, приеман с неописуем успех и награден с “Аскеер” и “Икар”. Той също е по литературен текст, романа на Милен Русков.

Двамата именити актьори използват различни инструменти на сцената. Бахаров разказва за семейството си и за работата си като шофьор на пътнически омнибус до Чамкория. Това, което се случва с него, се описва с разказа. А Ники Урумов избира да показва случващото се с него. На сцената има само пейка и стол (сценография и костюми на Виолета Радкова ), така че актьорът може да заостря вниманието към репликите си или да потуши напрежението от казаното, като сменя позицията си от пейката към стола и обратно.

Полека-лека потъваме в младите години на Минчо Кънчев, превърнати в комичен екшън около женитбата му. Едновременно жертва и използвач в своя полза на селските обичаи, той изиграва събитията, които променят живота му. Зрителят навлиза в епохата преди освобождението от турците през 1878 г., накаран да усети онова, което радва или измъчва обикновените българи.

Бонев и Урумов

нанизват

наблюдения,

които са

динамични и

важни,

но видени от смешната им страна. Този аромат е много важен в комуникацията между актьора и зрителите. Понесена от доверието, спечелено от новоизпечения поп, публиката неусетно пада в капаните на сериозните фигури и случки.

Поп Минчо ни представя Левски толкова интимно и ненатрапчиво, сякаш му е братовчед. Големите исторически събития се изживяват непатетично и с доверителен тон, който печели зрителите, вече спечелени от самоиронията, важен коз на актьора.

Емил Бонев и Урумов постигат визия на нещо, което е трудно за вярване, че може да се обхване с един монолог - на сцената е душата на епохата в навечерието на Освобождението.

След “Лалугер” Ники Урумов е готов с новия голям удар в личния си репертоар.