Песента “Моят град” напомняла на Иван Звездев за София през емигрантския му период в Аржентина

Иван Звездев
СНИМКА: АРХИВ "24 ЧАСА"

На сватбата си кулинарят танцувал на ръце на “Радка Пиратка”

Иван Звездев е музикален номад - в айтюн библиотеката си има над 30 хил. песни във всякакви стилове и от различни националности - индонезийска, испанска, аржентинска и т.н. “Само рап не мога да се науча да слушам, въпреки че е модерно”, шегува се топкулинарят. “Музиката навсякъде по света е много красива, стига да знаеш какво да намериш, за да ти създаде настроение, без значение, че може да не разбираш думите. Въпреки че в днешно време с гугъл е лесно що-годе да преведеш текста”, казва Звездев. За своя плейлист обаче е избрал предимно популярни български песни.

10. Емил Димитров - “Ако си дал”

Веднъж, докато кулинарят слушал песента, четял аржентински вестник. В него имало една притча, която се е запазила и до днес в паметта му: “Един човек много страдал пред магазина за обувки, защото бил бос и не можел да си купи такива. Обърнал се и видял човек без крака.” “Сякаш текстът на песента “Ако си дал на някого, не си живял напразно” е свързан с тази история. Тя ми е верую хората да бъдем по-скромни, защото има много ценни неща, които не оценяваме”, казва Звездев.

9. Ани Павлова - “Нашата мила, родна страна”

“Като тийнейджър бях доста запален по “Славия” и знаех песента като любимата на футболния отбор. В нея се пееше, че на света има само една, нашата мила “Славия”, смее се сега Звездев. След това разбрал, че всъщност оригиналният текст няма общо с този и е много красив и емоционален. Заради това, както и заради любимия си отбор “Славия” класира песента на 9-о място в плейлиста си.

8. “Адажио” от композитора Томазо Албинони

Именно тази мелодия запалва страстта му към свиренето на саксофон. Чувайки я, решава, че иска да се научи на това изкуство. “Мечтата ми се сбъдна покрай диригента на търговищкия оркестър Красимира Коларова, която ме покани на един от юбилейните концерти да бъда солист точно на тази пиеса с духовия оркестър. Интересното е, че подгрявах Васил Петров. Беше интересно - той, големият музикант и аз, любителят”, спомня си кулинарят.

7. Иво Папазов - Ивайловско хоро

“Аз съм голям експерт по народната музика и имам авторски касетки с такава, която е записвана по събори и сватби”, казва Звездев. В дома му се намира и почти цялото течение на плочите от “Балкантон”. Като бил малък, семейството му предпочитало друг вид музика като Висоцки, Елвис Пресли и “Бийтълс”. “Ивайловското хоро много ме запали. Всяка седмица

ходех на битака да

купувам касетки,

които записват с

касетофоните си и ги

продават

Така натрупах солидна колекция от много интересна българска народна музика”, казва кулинарят. Въпреки това сложните хора̀ не му се удават много, но се възхищава на северняшките танци, защото никак не са лесни, а хората там ги изпълняват с лекота.

6. Тодор Колев - “Самотният човек”

“Песента е свързана с един донякъде тъжен за мен момент. Така се случи, че телевизията, за която работех - Би Ти Ви, бяха решили да ми прекратят договора по средата. Казах си: “Добре, щом така са решили”. Това, което ме изненада, е, че трябва да махнат предаването, защото имат да излъчват филми. Почувствах се доста излъган, защото не е честно, когато си спазваш договора - всичките му клаузи и рейтинги са покрити, не сме имали санкции от телевизията заради некачествен епизод, скрити реклами и т.н. “Самотният човек” ми помогна да не се тревожа толкова.

Два дни ми трая

тъгата и ми мина

Вестниците, тогава и “24 часа”, ме питаха дали съжалявам, или се притеснявам. Заради гордостта си казах: “Не”, обяснява Звездев. Сега е разбрал, че всяко зло е за добро, защото има успешен кулинарен канал в ютюб. В него има пълната свобода да приготвя каквото си поиска, включително “клонинги” на рецептите на едни от най-успешните вериги в света.

5. Лили Иванова - “Моят град”

“Докато бях емигрант в Аржентина, много страдах за България. На фона на големия Буенос Айрес с 18 млн. жители за мен София, родното ми място, беше малко градче. Исках да се върна тук да живея, но условията бяха тежки и трудни - Виденовата криза. Тази песен ми даваше много сила, за да продължа да се боря, да преодолея трудностите и един ден да се прибера”, разказва Звездев. На него музиката му помага във всякакви моменти, независимо дали са весели, или тъжни.

4. “Диана експрес” - “Блус за двама”

Кулинарят свързва и тази песен с емигрантския живот, когато близо 8 месеца е без съпругата си и детето си, които останали в България. Затова Звездев си казвал, че

веднага щом се

прибере, ще танцува

на “Блус за двама” с

любимата си жена

“Тази песен ми помагаше, защото тогава емигрантският живот беше по-труден отсега заради липсата на интернет и комуникации. Да речем, една минута по телефон към България беше около 15-20 долара. А това бе почти дневната ми надница, не че не съм я харчил, за да си говорим, но беше трудно. Писмата се бавеха около 2 месеца”, спомня си кулинарят.

3. Тошко Тодоров - “Радка Пиратка”

Едва ли Звездев би добавил тази песен в плейлиста си, ако не му напомняше за момент от сватбата му. “Радка Пиратка” беше много пулярна през 90-те години и всички я слушаха по купони и веселби”, разказва той. Затова не било изненада, че диджеят я пуснал на сватбата му. Чувайки я, Звездев решава да изпъкне пред роднините на жена си с акробатичните си умения, танцувайки на стойка на ръце. Тогава били изминали само 3-4 години от цирковата му кариера. “Естествено, направих спектакъла. Не знам дали ги впечатлих, но съпругата ми определено успях. Може да кажем, че това предизвика първото ни семейно мининедоразумение, защото тя се беше притеснила, че така се излагам пред моите роднини”, спомня си със смях Звездев. Този момент бил уловен на камерата. Когато го видели, децата му казали: “Леле, какъв щурак си бил”.

2. “Душа” на “Диана експрес” в изпълнение на Георги Станчев

За Звездев тази песен е свързана с романтична история. Когато се запознал с бъдещата си съпруга, я поканил на танц именно докато в дискотеката звучала “Душа”. Двамата днес имат три деца, две котки и едно куче.

1. Борис Машалов - “Заблеяло ми агънце”

“Преди близо 19-20 г., когато за първи път снимах предаване как се готви агне за Гергьовден, звучеше тази песен. Като се заслушах в текста, установих колко много българинът се е променил към недобро. Защото някога овчарлъкът е бил много достоен занаят, една от най-трудните професии. Всеки ден овчарят става в 4-5 ч сутринта, без значение дали е болен, или здрав, дали е делник, или е празник. Ситуацията е стресова, защото има опасност от вълци или мечки по високите полета”, казва Звездев. Сега обаче не се обръща внимание на тези трудности.

ПОКАЖИ КОМЕНТАРИТЕ

Напишете дума/думи за търсене