Ал Пачино на лов за нацисти през 70-те в първата си роля за сериал

Ал Пачино - световната звезда, оставила забележителни роли в киното и театъра, се появи и на малкия екран с нов сериал. Той изпълнява една от главните роли в “Ловци” на “Амазон” - начело е на отряд, който се опитва да залови представители на нацисткия режим от високите етажи на властта в Ню Йорк през 70-те години.

Макар и преди да се е появявал по телевизията, това е първата роля на Ал Пачино в класически сериал.

Героят му и неговият отряд се захващат с нацисти, които планират да създадат Четвърти Райх в САЩ. Ловците се впускат в операцията си да предотвратят поредния план на нацистите за геноцид и да ги изправят пред правосъдието.

Пачино е в ролята на ветерана Майър Оферман - сам оцелял от холокоста. Той става ментор на Джона Хайделбаум (Логан Лърман) - млад мъж, чиято баба е убита от тайнствен натрапник в апартамента им. Новакът се впуска в издирването на престъпника и не след дълго влиза в мистериозната организация на Оферман.

Сериалът е направен на основата на истински събития - исторически факти, които са разказани през погледа на създателя му Дейвид Уайл. Той самият още си спомня за разказите на баба си, оцеляла от холокоста и лагера “Аушвиц”, за ужасите от нацистите и Втората световна война.

Сюжетът не е основан на някой конкретен човек или на група хора, макар да се знае, че наистина е имало такива, които са преследвали нацистите и са ги изправяли пред правосъдието през 70-те години. Но има много сцени, плод на въображението на Дейвид Уайл.

Една от тях предизвика сериозни критики към сериала преди дни. В един от епизодите се вижда как нацисти в лагера “Аушвиц” играят шах на тревата, а всички фигури от играта са заменени от живи хора. Всеки от тях, който излезе от полето, е разстрелван.

Кадрите разгневиха уредниците на музея в Аушвиц-Биркенау. Според служители подобни сцени са “опасно глупави и карикатурни”. “Аушвиц” беше изпълнен от ужасяваща болка и страдание, което се документира от разказите на оцелелите. Представянето на фалшивата игра на шах с живи хора в сериала “Ловци” е не само опасно, но глупаво и карикатурно. А и дава основание на хора, които в бъдеще ще започнат да отричат случилото се. Ние почитаме паметта на жертвите, като запазваме фактическата точност”, написаха от музея в профила си в туитър.

Създателят на сериала Дейвид Уайл обясни, че сюжетът е художествена измислица и при писането на сценария се е постарал да не вкарва реални хора и събития.

“Първо прочетох сценария - това е нещото, което винаги ме кара да се включа или да откажа някой проект. Толкова ми хареса - беше едновременно интересен и необичаен, с много обрати. Реших, че ще се срещна с продуцентите и със сценаристите. Така и направих - беше ми забавно и интересно да поговорим. Това ме окуражи. Бях чел само сценария за първите епизоди, но усетих, че аз самият може да съм в историята”, разказва Ал Пачино за първото си участие в сериал.

Алфредо Джеймс Пачино се ражда на 25 април 1940 г. в “Ийст Харлем” в Ню Йорк. И двамата му родители са от италиански произход. Те се развеждат, когато той е само на две години. Тогава заедно с майка си се мести да живее в Бронкс при нейните родители - италиански емигранти от Корлеоне, Сицилия. Години по-късно Ал Пачино ще изиграе син на емигрант от малкия италиански град и ролята му на дон Корлеоне ще бъде знакова за цялата му кариера.

Когато е тийнейджър, той иска да става играч по бейзбол. Но получава друг прякор - Актьора. Явно вече е показал и артистичните си заложби. Той посещава обществена гимназия, но започва да бяга от часовете и на 17 г. напуска училище. След това влиза в гимназия по сценични изкуства след сериозно прослушване. Майка му не е съгласна с решението му да учи там. След скандал с нея Ал се изнася от дома им.

За да може да се издържа и да финансира обучението си, се хваща на различни нископлатени места - работи като куриер, санитар, чиновник в пощата.

Пачино често се забърква в улични боеве, докато живее в Бронкс. А в училище го знаят като момчето, което обикновено създава проблеми.
Той участва в различни пиеси по мазета в театралния ъндърграунд в Ню Йорк. Влиза в театралното студио “Хърбърт Бергоф” - неправителствена организация, която дава професионално обучение по сценични изкуства. Там Пачино среща своя учител Чарли Лоутън, който се превръща в негов ментор и най-добър приятел. По това време той често е безработен и бездомен - понякога спи на улицата, в театрите или в домовете на свои приятели.

Майката на Пачино умира на 43-годишна възраст през 1962-а. Следващата година дядо му също ги напуска. Заради това актьорът казва, че тогава бил най-мрачният момент от живота му. “Бях на 22 г., а двамата, които ми оказваха най-силно влияние, вече ги нямаше. Това ме изкара извън релси”, разказва Пачино.

Той се записва да учи в прочутото актьорско студио на Лий Страсбърг, където усвоява тайните на актьорското майсторство. “Това студио ми даде толкова много. То беше повратна точка в живота ми - пряко отговорно е, че ме накара да напусна всички онези други работи и да се съсредоточа върху актьорството”, казва след време той.
В края на 60-те години Пачино работи в театър в Бостън, където се появява в редица постановки. През 1968 г. се връща в Ню Йорк и участва в пиесата The Indian Wants the Bronx, за която печели наградата на театралната гилдия за най-добър актьор.

Постановката е причината той да отиде за първи път до родината на близките си - заминава на турне в Италия. “Играта пред италианска публика беше прекрасно преживяване”, обяснява той.

Пачино прави дебюта си на Бродуей през февруари 1969 г. Заради представянето си там получава първата си награда “Тони” - най-високото признание в областта на театралното изкуство, подобно на “Оскар” в областта на киното и на отличията “Еми” в сферата на телевизията. Между другото, Пачино е печелил и трите, заради което е един от малкото в света с Тройната корона на актьорството - носителите на трите най-престижни награди.

След като покорява театралната сцена, решава да се пробва и в киното.

Първия си образ за големия екран изиграва през 1969 г., а малко след това получава и първата си главна роля - в “Паника в “Нийдъл парк” (1971). Той пресъздава образа на пристрастен към хероина престъпник.
Режисьорът Франсис Форд Копола е толкова впечатлен от изпълнението му там, че решава именно той да влезе в образа на Майкъл Корлеоне в “Кръстникът” (1972), макар продуцентите да държат на доказалите се вече актьори като Уорън Бийти, Джак Никълсън и Робърт Редфорд.
В образа на Майкъл Корлеоне Пачино показва на целия свят, че може да изиграе и най-сложната роля. Лентата е приета с възторг, а Пачино получава първата си номинация за “Оскар”.

Но вместо за актьор в най-добра главна мъжка роля номинацията му е за поддържащ актьор. Втората - но вече за най-добър актьор в главна роля, идва през 1973-а за “Серпико”. Статуетката отново му се изплъзва.

Година по-късно той повтаря успеха си с ролята на вече зрелия Майкъл Корлеоне в продължението “Кръстникът 2” (1974).
Кариерата му върви стремглаво нагоре с роли във филми като “Справедливост за всички”, “Белязания”, “Море от любов”, “Кръстникът 3”, “Дик Трейси”, “Гленгъри Глен Рос”. Но трябва да минат години и да получи няколко номинации за “Оскар”, преди най-накрая да вземе заветното отличие. Академията му го присъжда чак през 1993 г., когато Пачино е на 53 г,. за удивителното пресъздаване на слепия полковник Франк Слейд.

Пачино винаги е казвал, че хората трябва да виждат актьора, не и да слушат непрекъснато за него. Затова не обича да привлича вниманието върху себе си с личния си живот.

Той никога не е сключвал брак, макар да е имал няколко дълготрайни връзки с колежките си Джил Клейбърг, Марти Келър, Даян Кийтън и Бевърли д'Анжело. През 1989 г. от връзката му с преподавателката по актьорство Джан Терънт се ражда дъщеря му Джули Мари, а от Бевърли д'Анджело има две деца близнаци - Антон и Оливия.

Съвсем наскоро той се раздели с последната си любима - израелската актриса Мейтал Дохан. “Разликата в годините си каза думата. Опитвах се да не обръщам внимание, но той наистина е възрастен човек. Наистина го обичах, но това не можеше да продължава”, каза 40-годишната Дохан. Тя и 80-годишният Пачино бяха заедно две години.