“Късмет” – дума тайнствена и с противоположни значения. На новородено, на именяк, на рожденик – най-често пожелаваме късмет. Но какво е късметът? Сбъднато наричане на орисници и божества? Защо за едни хора е отреден добър, за други – лош жребий? По рождение ли се отрежда за всеки, или идва постепенно с начина на живот? На тези и на още много въпроси търси отговор Лилия Старева в първата по рода си книга феномен, изследваща късмета – “Български ритуали за късмет”.
В хилядолетната си история българите обогатяват думата “късмет” със значения, приказен смисъл, светла надежда, съдбовен страх. В обредите и традициите при раждане, сватба, имен ден или друг празничен повод пожеланието за късмет присъства - той е в благословиите и наричанията. Старите българи са имали доста сложно мислене. Противоречието “интуиция - разум” за тях не съществува. Било е едно цяло, както всъщност целият им мироглед. Вярвали несъкрушимо и докрай в чудеса. А най-голямото чудо са наричали късмет! Старите българи казвали, че на богатите късметът работи ден и нощ, на бедните свири (на булгария, тамбура, гайда) и се весели. За предците ни всяко добруване e свързвано с труда. Затова може би и за човек остава да свърши нещо. Да изработи, да си заслужи късмета.
В книгата си Лилия Старева за пръв път изследва понятието “късмет” като част от българската народопсихология. Томчето е част от успешната поредицата на авторката с книги за българските светци, празници, традиции, обичаи и др.
Коментари (0)
Вашият коментар