Лекари реставрираха резиденция на владика, направиха я музей на българското изкуство

Галерия “Джуркови”отваря в края на месеца в Стария Пловдив с колекция на три етажа

Стоматоложката д-р Анна Джуркова и съпругът ѝ д-р Венцеслав Джурков, гастроентеролог, ще открият в края на месеца зашеметяваща картинна галерия в Стария Пловдив.

На трите етажа в достолепната къща на ул. “Съборна” 19, която те са реставрирали до блясък, са подредени десетки платна на едни от най-ярките български творци. В сбирката присъстват както класически художници, така и съвременни автори. Колко точно творби съдържа колекцията, собствениците не уточняват. Но в нея достойно са представени

Цанко Лавренов,

Данаил Дечев,

Васил Бараков,

Златю Бояджиев,

Давид Перец, Петко Абаджиев, Георги Божинов-Слона, Димитър Киров, Йоан Левиев, Иван Кирков, Енчо Пиронков и др. Д-р Джуркова съжалява, че не се е сдобила с платна на Христо Стефанов, Петър Григоров и Коста Форев.

Повече от година двамата със съпруга си търсили на Трихълмието подходяща сграда.

Натъкват се на дом със славно минало и окаяно настояще, построен преди повече от век за лятна резиденция на изтъкнатия възрожденски духовник - митрополит Авксентий Пелагонийски (1852-1919). “Изобщо не знаех, че тази къща е паметник на културата”, признава д-р Джуркова. Специалният статут доста усложнил реставрацията.

Година и половина отнело пълното възстановяване на занемарената сграда. Реставрирани са външната фасада и интериорът. “Всичко, което беше възможно да се запази, го съхранихме”, казва стоматоложката.

“Влечението към изобразителното изкуство не е нещо, дадено ми по рождение или по наследство. И аз не знам как стана”, споделя Анна. В началото купувала картини съвсем епизодично, действала по интуиция. После започнала да чете, да нагазва все по-дълбоко, да обикаля галерии и търгове, да следи изложбите.

Картините постепенно заели целия ѝ дом, после населили и кабинета ѝ, в който работи заедно с дъщеря си Нели.

“Като ми хареса нещо, отивам в галерията и разглеждам. Ако ме грабне, го откупувам. Като понавлязох в материала, взех да спирам с интуицията, защото при човек без съответното образование може да лъже. И все пак картината трябва да е моята, трябва да започна да искам да я виждам всеки ден”, споделя д-р Джуркова.

Д-р Джуркова харесва всякакви сюжети.

Впечатляват я

пейзажите на

Николай Райнов,

Жорж Папазов и

Никола Танев

например. “Намирам ги за модерни за времето си и затова са много въздействащи. Избягвам да говоря кои картини са майсторски и кои - не. Аз съм просто събирач, който много ги харесва”, подчертава известната пловдивска зъболекарка.

По думите ѝ усещането да имаш любима картина на стената е уникално. В началото старателно ги подреждала, но мястото започва да привършва. “Съпругът ми каза:

“Ще почнеш вече

и по таваните

да ги слагаш”,

смее се тя.

В кабинета колегите ѝ постепенно свикнали да гледат стените с картини. Пациентите също били удивени. Едни възкликвали: “Оле, какви хубави картини! Ама вие ли си ги рисувате?”, други питали: “Тези платна кой ви ги подарява?”

На малките масички в работните помещения вместо обичайните модни и клюкарски списания са пръснати книги за художници. “И като няма какво друго да четат, пациентите понаучиха доста неща за изкуството”, казва д-р Джуркова.

Колекцията тръгва

от пловдивските

художници

Първата картина на съвременен автор, с която се сдобива, е на Илия Желев. След това купува от дъщерята на Георги Божилов-Слона платно на големия майстор.

Гордее се с жените художнички, особено тези, родени в Пловдив - Елисавета Консулова-Вазова, Олга Шеханова-Шишкова, Дарена Георгиева.

“Елисавета е била съпруга на най-малкия брат на Иван Вазов. Изключително позитивна личност с голям принос за разпространението на българската култура и образованието на жените. Тя списва и женски списания”, разказва Анна.

Най-старите работи в сбирката са две български красиви икони, изографисани преди два века. Автор на едната е Йоан Попович. “Напомнят ми на италианската ренесансова живопис”, казва д-р Джуркова. Благодарна е на изкуствоведката МариелаСтойкова за тяхното задълбочено проучване и сертифициране.

Няколко са творбите в колекцията от самия край на XIX век, сред тях са тези на

Христо Берберов

и Ярослав Вешин

Редица от картините са създадени около 1900 г. Най-богато е представен периодът 1920-40 г. Срещат се и модерни автори.

Екипът на галерия “Джуркови” вече десет месеца полага сериозен изследователски труд. Пред всяка творба ще има табела с описание на български и английски, интересни факти от живота на автора.

Компания на платната правят изящни мебели отпреди век. Събирането и реставрирането на старинни вещи е поредното увлечение на д-р Джуркова. Импозантен чешки шкаф от началото на ХХ в. гледа срещу старовремски грамофон с фуния и ръчка. “Работи чудесно”, показва галеристката.

В съседните стаи има

английска гарнитура

“Честърфийлд”

и виенски креват

с орнаменти,

изискана златна гарнитура сецесион от 1900 г.

“На мен ми е интересно да си купувам мебелите и после да ги реставрирам”, казва стоматоложката. За да им вдъхне втори живот, тя разчита на реставратора Чавдар Гавраилов, а реставрацията на картините е поверила на Христина Цветкова.

“Старите мебели имат дух и история. Някой е седял на този стол, някой се е хранил на тази маса, някой е спал на това легло - на мен това ми харесва”, признава д-р Джуркова. На пода са застлани ръчно тъкани килими от с. Костандово, откъдето е поръчвало и британското кралско семейство.

Галерия “Джуркови” ще има постоянна експозиция. “Нищо не се продава. Никога не съм продавала картина, през ум не ми е минавало. Дано никога да не ми се налага”, отбелязва д-р Джуркова. Влизането в съкровищницата обаче ще бъде с вход. В галерията ще може да се организират и представяния на книги, камерни концерти и др.

Съществуват редица неясноти около историята на къщата на митрополит Авксентий Пелагонийски. В архивите информацията за нея е оскъдна и там тя фигурира като

къща “Големинов” -

светската фамилия

на духовника,

родом от Самоков.

Той е учил в Пловдивската гимназия и тогава се влюбва в града под тепетата. Участва в Тайния революционен комитет, за което е подгонен от османските власти.

По-късно е хиротонисан за Велешки митрополит (1894 - 1907) и Пелагонийски (Битолски) митрополит (1908- 1913, 1916- 1918). Член е на Синода в Цариград (1908- 1913) и сенатор в османския парламент при младотурския режим. Бори се за правата и свободите на българите в Македония.

През 1930 г. неговите наследници продават къщата на Андрея Раков - заможен българин, завърнал се от гурбет в Америка. През 1950 г. първият етаж е откупен и там се нанася семейството на известната рентгеноложка проф. Антония Недева. Семейство Джуркови са купили къщата от техните наследници.