Филмът “Останалото е пепел” може да претендира за най-добрия от седемте премиери от началото на годината досега.
В рубриката “Династии” на “24 часа” съм писал за рода Бурови и гледах филма на режисьора Георги Костов с нагласата да науча нещо повече за забележителния банкер и политик Атанас Буров.
След прожекцията обаче останах с впечатлението, че съм гледал драматична любовна история между американския журналист Джордж Смит и секретарката на Буров Мария, която всъщност отговоря за външното разузнаване на банкера.
Журналистът Смит пристига в България, изпратен от самия американки Сенат, за да направи интервю с Буров, който с изказванията и делата си показва признаци на модерен политик.
Сценаристът Димитър Томов е решил американецът да скочи с парашут някъде в Сърбия и местните партизани да го проводят в България. По същия начин в началото на 1944 г. в страната ни пристига английският разузнавач майор Франк Томпсън.
Журналистът се влюбва в Мария от пръв поглед и благодарение на тримата ставаме свидетели на част от драматичните събития в България седмица преди съветската армия да навлезе у нас.
Във филма виждаме, че Буров е авторитет сред българските политици, че е груб и рязък понякога, че обича живота, уискито и жените, но е и примерен съпруг.
Разбрал е, че от България не се интересуват нито САЩ, нито СССР и че всички велики сили гонят само собствените си интереси. Добър човек е - опитва се да помогне на арестуван комунист.
Повече екранно време обаче е отделено на любовната история между Мария и американеца Смит. И ми се струва, че Буров е в по-голяма степен свидетел на тази история, отколкото, както поне на мене ми се искаше - свидетел и участник в световната история през септември 1944 г.
Дори с толкова предоставеното му екранно време Асен Блатечки показва, че е актьор, който може убедително да изиграе всякакъв герой.
Тук заради Буров качва 15 кг. Още 10 и щеше да се изравни с Робърт де Ниро, който за ролята на боксьора Джейк Ламота в “Разяреният бик” наддаде с 25 кг.
Коментари (0)
Вашият коментар