Маестро Нелко Коларов на 60: Музиката е моето спасение, а реалността все по-малко ми харесва

Композиторът казва, че посреща юбилея си щастлив, заобиколен с приятели и нови предизвикателства

Mаестро Нелко Коларов: зодия Рак, емоционален, интровертен и верен на изкуството.

“Музиката е за главата, не е за краката. Днес всеки, който си купи компютър, мисли, че може да е композитор. Музиката обаче трябва да вълнува душата, тя е спасение. Човек трябва да възприема изкуството като нещо, в което да се огледа, да потъне дълбоко. Изкуството не бива да се обяснява. С него не бива да се правят компромиси. На никаква цена.”

Това казва неповторимият композитор, музикант, пианист. Навършил 60, Нелко Коларов казва, че е щастлив, заобиколен с безценни приятели, неуморен с десетките си музикални проекти, които движи и в които участва.

Преди дни в драматичния театър във Варна се състоя спектакъл в две части по повод годишнината на композитора. Първата - “Среднощен концерт”, бе със специалното участие на Орлин Горанов, Живко Петров и Димитър Семов. Втората бе танцовият спектакъл “Омагьосани картини” по музика от последния му авторски инструментален албум с участието на балета на Варненската опера.

Извън еуфорията на празника и вечните веселби на музикантския живот Нелко Коларов не крие разочарованието от “новите трендове в изкуството”. “През последните години

музиканти, художници,

поети и актьори живеят

много по-бедно от

парвенютата и

измислените герои

Като че ли това създава маса от безлични хора”, допълва Нелко.

“Нищо, което съм писал или правил в живота си, не е било, за да се харесам някому. Разбира се, приятно е някой да ти каже две-три хубави думи, но това нищо не означава. В днешно време младите музиканти нямат търпение да извървят по-дълъг път. Аз и моите колеги вървим по друг - труден, но истински”, казва Нелко Коларов. И признава, че го тегли отново към диригентската палка и симфоничното изкуство.

“Виждате какво е около нас - кич, ширпотреба. Популярен не значи задължително талантлив. Днес качествените музиканти са изтикани в периферията на живота. Творчеството е голяма мистерия, енергията, която влагаш в него, ако е искрена, се връща. Винаги. Когато правиш музика, е невъзможно да не се вземеш на сериозно, това е отговорност. Ако направя нещо и не ми харесва, просто не го показвам на хората. Музиката и до днес е моето спасение и бягство, понеже действителността наоколо все по-малко ми харесва”, разсъждава той.

Освен голям музикант Нелко е огромна душа, говорят за него стотиците му приятели. Той е един от талисманите на варненската бохема с вечната си усмивка и неподправено чувство за хумор. Обикновено пие питието си с художници, актьори и колеги музиканти, все хора от неговата черга.  

В разговора ни се връщаме назад в началото на кариерата му - той е един от създателите на първия в България пиано бар. “Свиренето в клубовете е една друга форма на комуникация,

за мен няма значение

дали свиря пред 5, или

пред 500 човека”

И като говори за голямата публика, се връща към турнетата си с вокалиста на “Би Джийс” Робин Гиб, където публиката е многохилядна.

“Изключителна класа, невероятни музиканти, това е друга вселена. Прекрасно смазана машина, огромна школа е да свириш на такива сцени с музиканти от такъв ранг”, разказва преживелиците си със звездите.

С бандата на Гиб Нелко свири 9 години, обикаля два пъти света, свири на най-големите сцени. Освен с Робин Гиб работи и с Джо Лин Търнър - вокалист на “Рейнбоу” и “Дийп Пърпъл”.

“Когато за първи път го видях и стиснах ръката му, помислих, че сънувам. Не вярвах, че пред мен е един от моите идоли. Чудеса все още се случват.”

Най-близко до сърцето му

от големите български

актьори е Тодор Колев

През последните десетина години от живота на артиста е свирил неизменно с него по участия.

“Господин Опасен чар е един от най-интересните и топли хора, с които съм имал честта да работя и да комуникирам. Няма да забравя едно дълго шофиране в дъжда, когато двамата в колата с Тодор Колев с часове разговаряхме на най-различни теми - безценни разговори, които сега ми липсват.” Коларов не съжалява, че не е заминал на вечен гурбет, както мнозина негови колеги направиха. Цени корените си и хората. Само дето все по-малко вижда светлината в тунела. Но тук са роднините, приятелите, публиката.

“С брат ми имаме съдбовна връзка, той е най-добрият ми приятел”, казва за проф. Милко Коларов и го определя за най-големия му коректив и човек, от когото продължава да се учи на уважение към изкуството.