Треньорката-светица, която безмилостно формира характера на Илиана Раева

Тя била от най-непослушните в отбора, но получила урок, който никога не забравя

Златка Бончева предава малките гимнастички на Нешка Робева, с които тя печели световни и европейски титли

Златка Бончева е жената, която ми показа първите стъпки във вълшебния свят на художествената гимнастика. Жената, която ме научи да говоря с топката и обръча, с цветята, птиците, дърветата и слънцето. Само ако знаехте колко много й дължи българската художествена гимнастика."

С тези думи Илиана Раева описва своята първа треньорка, която я е научила на всичко в спорта.

Златка Бончева вчера навърши 83 г. и това стана повод съпругата на Наско Сираков да разкаже някои от спомените си с нея.

“Това беше жената, пред която стоя

тихо и смирено

- разказва Илиана Раева. - Тя ме научи, че залата по време на състезание е моята сцена и аз съм актриса в спектакъл. Когато бях на 10 години, безмилостно при една ситуация ме научи за цял живот какво е съдържанието на думата лидер."

Тогава Раева вече е капитан на отбора по художествена гимнастика в клуб "Левски", но била една от най-непослушните ученички.

"Имах безпардонно поведение, бях много властна, и Златка Бончева ми даде първия урок, който никога няма да забравя - спомня си Раева. - Заради лошото ми държание тя ме наказа и една седмица другите деца от отбора не говореха с мен. Бях толкова разстроена, че не можех да спя, плачех непрекъснато. Един ден начупих клони люляци от улицата и отидох в дома й. Тогава тя ме покани да вляза и ми каза: "Илиана, ти си родена да бъдеш лидер, но за да станеш такъв, трябва да научиш какво е лидерът. Той винаги трябва да е за пример, първи да направи всичко, което иска от другите, той да помага на другите, а не да чака на него някой да му помогне, лидерът не трябва да се оплаква, не бива да наранява, той трябва да обича силните и можещите и да ги подкрепя."

Тези думи остават завинаги в главата на 10-годишното момиче и тя спазва съвета на Бончева досега.

"Златка е била безкомпромисна, понякога

дори съм чувствала жестокост в идеята да ме оформя

като характер - допълва Илиана Раева. - Но същевременно нейната любов към нас беше като топлината на Слънцето, необятността на небето и недостижимата дълбочина на морето. Тя е светица."

Думите на Раева се потвърждават и от резултатите на Бончева - според тях тя е една от най-добрите български треньорки в художествената гимнастика, превърнала се в символ на този спорт. Доказателство за това са над 20-те световни и европейски наши шампионки. Всяка от тях била буквално моделирана от Бончева, защото тя била не само треньорка, но и много добър психолог. Въпреки строгостта си,

успявала да влиза под кожата

на децата и да ги прави победители.

Интересното е, че през 1976 г.

Златка на драго сърце решава да даде подготвения от нея ансамбъл на Нешка Робева, която тогава трябвало да постъпи на работа в спортния клуб.

"Бях в болница, когато дойдоха и ми предложиха работата - спомня си легендарната треньорка. -

Разказаха ми подробно за

Златка Бончева,

която ме очаквала и с радост ще ми предаде подготвените от нея деца. Предложи ми военизирана бройка, на което аз винаги съм се противяла.

И така на 1 октомври 1976 г., преодолявайки локви, калища, влязох в малката заличка на "Герена". Посрещнаха ме с цветя. Златка бе строила отбора и всички изиграха това, което бяха подготвили.

Не беше много, но в замяна на това беше многообещаващо. Между децата, които Златка ми предложи, не фигурираше едно слабичко с меки и красиви ръце - Анелия Раленкова. Посочих я и попитах защо не е между избраните. Отговорът беше: "Защото няма необходимите качества". Да, но имаше прекрасни, меки и изключително изразителни и красиви ръце. Не ме питайте какво значи това, не бих могла да обясня, но поисках и получих и това дете. Златка Бончева ме представи пред децата като треньор, който

може да направи

от тях шампионки

Направи го по начин, по който те да повярват, че работата им с друг човек ще бъде за тях награда, а не наказание. Бях й благодарна и за вярата, и за доверието, което ми оказа."

Днес Бончева е щастлива пенсионерка, която не спира да следи успехите на своите шампионки.