Отмених турнето си миналата година, тъй като ми откриха аневризъм, казва бившият барабанист на “Рамоунс”
Бившият барабанист на “Рамоунс” Ричи Рамоун ще изнесе концерт в София на 22 март . Събитието ще е в столичен клуб и според организаторите му няма да бъде отменено. Преди концерта музикантът даде интервю за “24 часа”.
- Ричи, идваш за концерт в България на 22 март с групата си. Какво да очакваме от шоуто?
- Може да очаквате много енергично представление, а ако си останете вкъщи, приятелите ви ще ви разказват какво сте изпуснали. Ще свирим класиките, които съм написал за “Рамоунс”, когато бях част от тях, както и неща от двата ми солови албума.
Подготвили сме много готино и енергично шоу. Аз съм фронтмен на бандата, свиря на барабани и пея. Ще има стейдж дайвинг и ще е доста забавно, така че елате отпочинали, защото ще се нуждаете от енергия.
- Тоест класическо пънк рок шоу. Всъщност обаче вие трябваше да дойдете преди година, но цялото ви турне бе отменено заради медицински проблем. Бихте ли разказали какво се случи?
- Бях на преглед преди турнето и ми откриха аневризъм. Лекарите ми казаха, че ако тръгна на път, ще е много опасно,
може да се спука
и ще има 2% шанс
да оцелея
Затова отмених турнето и се оперирах. Сега всичко е наред, мина година.
Излекувах се доста бързо, но се забавих със сегашното турне, защото исках да съм на 110%. Така че сега нямам търпение.
- Кипите от енергия?
- Да, имам 2 стента в мен, като Робокоп съм. (Смее се.)
- Наскоро издадохте книга. Как се решихте, чел съм ваши интервюта и винаги сте казвали, че не искате да го правите?
- Така е, не исках, не и сега. Идеята ми беше да го направя, когато съм на 80 и повече години и лежа на смъртния си одър. Агентът ми обаче почна да ми звъни и да ме навива. Каза, че желязото се кове, докато е горещо, и не се знае дали след време пазарът ще има интерес към такава книга. Така ме убеди.
Аз обаче много държах книгата да е за целия ми живот, не само за периода в “Рамоунс”. Исках да разкажа историята на живота си. Как израснах, искайки да съм музикант. И най-накрая, когато бях в средата на 20-те си години, се присъединих към една от най-великите групи в света - “Рамоунс”. Историята е доста интересна и когато обясних на агента си как искам да е книгата, той се съгласи.
- Споменахте “Рамоунс” и изживяването на мечтата си. Джоуи Рамоун (вокалистът на групата – б.а.) е цитиран да казва, че сте най-доброто нещо, което се е случвало на бандата.
- Това е страхотно, нали?
- Определено. Все пак той е най-голямата пънк рок легенда. Разкажете как попаднахте в групата?
С прослушване,
никога преди това
не бях срещал
момчетата
Познавах един от асистентите им и той ми спомена, че “Рамоунс” търсят барабанист. Той ми уреди прослушването, а останалото е история. Просто си паснахме музикално, не сме били дори познати преди това.
А Джоуи казва това за мен, защото отидох в бандата и почнах да пиша песни, да пея, групата отиде на съвсем друго ниво. Имахме страхотен състав – аз, Джоуи, Дий Дий (бас китара – б.а.) и Джони (китара – б.а.).
- Може ли да разкажете повече за отношенията си с Джони? Казвали сте, че никога не сте имали телефонния му номер.
- Така е, нямах го. Джони беше като отшелник, доста затворен в себе си. Виждах го само на репетиции, в студиото и по турнета. Това беше. Никога не сме ходили на вечеря, бях по-близък само с Джоуи и Дий Дий.
Той си беше такъв. Ходех на бейзболни мачове с него, защото той си падаше по това. Не е имало озлобление или нещо друго. Уважавах го за това какъв е и какво прави, както и какъв китарист е. Нямах проблеми с него. Просто не се размотавах с него толкова, колкото с Джоуи и Дий Дий.
- Беше ли част от причината това, че вие и Джоуи сте демократи, а Джони е републиканец?
- Не, не мисля. Според мен те се скараха за Линда (мениджър на групата и първо гадже на певеца, а после съпруга на китариста – б.а).
- Няма как да не попитам дали The KKK took my baby away (“Ку-клукс-клан ми отне гаджето”) не е написана от Джоуи именно заради нея.
- Не зная, някои казват, че е, други, че не е. Според мен няма директна връзка, но е възможно подобна идея да се е въртяла в главата му.
- Все пак сте имали странни отношения с Джони. Доколкото ми е известно, той е позволявал само по 1 ваша песен в албумите и едва на третия е допуснал 2.
- Така е, защото аз вземах правата и ако имаше 2 песни, Джони щеше да вземе по-малко пари. Но пък от лейбъла ни в Англия харесваха други мои песни и ги издаваха като сингли, а там Джони нямаше глас.
Предполагам, че за последния ми албум с тях вече не му пукаше. За мен
в албума трябва
да се слагат
най-добрите песни,
а не да има квоти
На Джоуи и Дий Дий не им пукаше, но Джони правеше така.
Дий Дий искаше да снимаме клип за Somebody put something in my drink, която аз написах. Стана първата песен в албума, а Джони може би не искаше да привличам вниманието към себе си. Това беше страхотното на Джоуи – на него не му пукаше. Той дори ме насърчаваше да пиша песни и да пея с него. Вижте точно Somebody put something in my drink. Аз я написах, не започва като другите песни на “Рамоунс” с 1-2-3-4, а с барабаните ми, но беше откриваща за албума Animal Boy и групата я свири доста след като напуснах, остана в сетлиста им до последния им концерт.
- Парчето има и доста кавъри от групи от всякакви жанрове. Очаквахте ли го?
- Не, но наистина много хардкор и метъл банди я свирят. Писането ми е малко по-мрачно, може би това ги привлича.
- Какво ви очаква след турнето?
- Пиша песни за нов албум, така че ще поработя над него. Очаквам първият сингъл да излезе през лятото, а тавата през есента.
Коментари (0)
Вашият коментар