Д-р Цветан Попов: При беда у лекарите задейства инстинктът за помощ - учителите ми го предадоха

Изпълнявам лекарски, сестрински и

санитарски функции по 24/7, но ми действа

мотивиращо, вечер се чувам с близките, казва лекарят-доброволец в Александровска болница

- Д-р Попов, как решихте да станете доброволец в Александровска болница?

- Аз съм доброволец от половин година в клиниката по хирургия към Александровска болница, разбрах за нуждата от лекари още когато възникна епидемичната обстановка в страната. Без да се замислям, предложих помощта си доброволно, защото все пак това е професията, на която съм решил да се отдам изцяло, и винаги съм искал да работя с огромно желание. Когато възникне ситуация с нуждаещи се пациенти, у медицинските работници се задейства професионален инстинкт за помощ на хората. Щастлив съм, че моите учители са ми предали и имам този инстинкт в себе си.

- Какви задачи ви възлагат?

- Изпълнявам лекарски, сестрински и санитарски функции - проследяване на пациенти, назначаване и изпълняване на лечения, обгрижване на пациенти в пълен обем.

- Как преминава един ваш ден?

- Денонощието на всички, които сме под карантина в инфекциозното звено на болницата, преминава в следния ритъм: 4 визитации за 24 часа, които представляват преглед на пациентите, проследяване на статуса им и наблюдение. Взимане на материали за изследване, интерпретации, медикиране на пациентите. Периодична основна и текуща дезинфекция на всички повърхности.

- От досега с пациентите с COVID-19, какви наблюдения имате върху заболяването?

- От скромния ми опит досега - като упорито протичащо белодробно възпаление, което не се лекува бързо.

- Кой курс студент сте?

- В края на ноември се дипломирах и съм завършил лекар. Участвам в конкурс за “лекар специализант по хирургия” в УМБАЛ “Александровска”.

- Колко време прекарвате в болницата?

- 24/7 на този етап.

- И как се живее в болница?

- Това е предизвикателство, което лично на мен ми действа мотивиращо и го приемам с ентусиазъм. Винаги съм бил на мнение, че не мястото, където съм, е от значение, а хората, с които съм там. Имам възможността да работя в чудесен екип с доц. д-р Димитър Буланов и д-р Тома Томов, от които черпя полезен опит и усъвършенствам себе си като лекар всеки ден.

- Колко често се чувате с близките си?

- Със семейството и приятелите ми се чуваме най-често във вечерните часове на денонощието, когато съм малко по-свободен. Благодаря им за моралната подкрепа!

- Колко време бихте останали доброволец?

- Колкото е необходимо.