Как капитан Арма от заразения круиз “Даймънд Принсес” отсрами Италия

Неаполитанецът се справи отлично с карантината на кораба заради коронавируса, напусна последен

Няма начин да не си спомняте за италианския капитан Франческо Скетино и за заседналия на 13 януари 2012 г. круизен кораб “Коста Конкордия” – той стоя килнат месеци след това до бреговете на тосканския остров Джилио и хиляди хора ходеха да си правят селфи пред него. Кап. Скетино беше в крайна сметка осъден на 16 г. затвор като виновен за корабокрушението.

Tой остана в съзнанието на милиони по света обаче най-вече с друго – как побърза да се спаси още преди това да са направили пасажерите му. Години след това италианският флот се чудеше как да изтрие срама за това как негов капитан напуска кораба си пръв като страхливец.

Осем години по-късно италианският флот беше достойно отсрамен. Направи го със смелостта си друг капитан – Дженаро Арма. И той като Скетино е неаполитанец (Скетино е от Кастеламаре ди Стабия, Арма е от Сант’Аниело, до Соренто), но за разлика от земляка си стоя до последно на круизния кораб “Даймънд Принсес”, закотвен в японското пристанище Йокохама, и

слезе по стълбичката

едва след като и

последният пасажер

си беше отишъл

Милиони по света ще запомнят снимката му, която обиколи социалните мрежи и медиите – облеченият в униформата си капитан с маска на лицето влачи куфарчето си на колелца, напускайки последен фаталния кораб. 

Чаровният и смел капитан Арма управлява по възможно най-добрия начин извънредната ситуация на кораба под британски флаг, на който имаше 3700 пасажери от 56 националности. Оказа се, че в крайна сметка

705 бяха заразени

с коронавируса,

4-ма починаха

Капитан Арма обаче не само държеше положението под контрол, а и се стараеше да повдига духа на хилядите пътници от различни националности по време на кошмара, при който един по един се оказваха заразени стотици от тях.

Той успя да се опази и от светлината на прожекторите, насочени в този период към кораба, и вместо това опитваше да се справи със ситуацията. Италианският му темперамент обаче си каза думата и в този кошмарен период – на 14 февруари, Деня на влюбените, капитанът подари на всички шоколадови бонбони с формата на сърце и прочете любовни стихове, опитвайки се да разведри обстановката на пасажерите, затворени в кабините си. Мотивът? За корабите на Princess cruises денят на свети Валентин е открай време специален празник, за това и известният сериал Love Boat е вдъхновен от тях и ги смята за кораби на любовта.

“Свърши се, слязох от кораба и сега ме чака автобус, който ще ме откара в института, където трябва да остана под карантина”, съобщава на 1 март вечерта по телефона на съпругата си Мариана. Тя го чака в семейното жилище в Сант’Аниело – община с 9000 жители на две крачки от Соренто. С нея е и синът им. Преди да се върне при тях на Амалфийското крайбрежие и да ги прегърне обаче капитан Арма трябва да

изкара две седмици

под карантина

в Япония

На 16 март смелият капитан, както вече е известен по света Дженаро Арма, се върна най-после на италианска земя. След времето, прекарано затворен, въпреки че самият той не е заразен, Арма стъпи на безлюдното римско летище “Леонардо да Винчи”, където го чакаха няколко журналисти и италианският външен министър Луиджи ди Майо.

“Не съм герой, слязох последен, защото така трябва. Изпълних само задълженията си”, каза неаполитанецът. Въпреки това обаче още в началото на март достойното му и хладнокръвно поведение в драматичните дни на заразения кораб беше оценено високо – президентът Серджо Матарела му присъди почетното звание “командор на ордена за заслуги към Италианската република”.

“Капитанът герой” го определи в туитър и компанията - собственик на кораба, благодарейки на него и на “изключителния екипаж”. “Дженаро е морски човек и направи това, което трябва да направи всеки капитан – да бъде начело, да води и да взема решения”, каза съпругата му Мариана.

Капитан Арма определя себе си като “човек на 45 години, нормален”. Като типичен неаполитанец не се срамува да изразява чувствата си и се вълнува, когато най-накрая остава единствен на кораба, пресича палубата, “когато вече всичко беше свършило”. Когато доста дни след това си пристига в Сант Аниело, до Соренто,

прегръща жена си

и 10-годишния си

син Диего, когото

е кръстил в чест

на Марадона

“Късметлия съм, че името се хареса на жена ми.”

Италия днес му напомня на “Даймънд Принсес” от периода на карантината, защото е изолирана по същия начин, казва той в интервю за изданието “Хъфингтън пост”.

Капитан Арма няма профили в социалните мрежи и не обича да излага на показ личния си живот. Повтаря, че не се чувства никакъв герой и че според него героите са хора като убитите от мафията магистрати Фалконе и Борселино, онези, които служат в мирни мисии, лекарите, борещи се с коронавируса. “Вярно е, те си вършат работата, но в изключителни ситуации и рискувайки всеки ден живота си.”

Дженаро Арма казва, че никога нито за миг не е имал момент на отчаяние по време на карантината на кораба. “Един капитан не може да си го позволи, още повече че от него се очаква да вдъхва кураж на екипажа и на пасажерите, защото ако не го направи, това би предизвикало убийствен ефект от верижна реакция. Според Арма

морските хора са

твърдоглави и

упорити, свикнали

на саможертви, на самота,

но същевременно са и отворени към възможностите, които предлага животът, към връзките, които се създават на кораба. “С екипажа ставаш като семейство.”

Капитан Арма си е обещал, че ще се върне колкото се може по-скоро на кораба. В този период обаче заради епидемията с коронавируса корабите няма да плават. “Да обикаляш света с круизен кораб, е едно от най-невероятните пътешествия в живота”, казва той.