Ново стихотворние, вдъхновено от кризата с коронавируса, написа проф. Огнян Герджиков. Само преди седмица, навръх рождения си ден, той пресъздаде битката с вируса в рими.
Новото му стихотворение е по-скоро призив към хората да осмислят поведението си, да се замислят върху по-глобалните неща и ценностите от живота.
Проф. Герджиков спазва карантината и не само не му тежи, но и се радва, че работи от вкъщи. Всяко зло за добро, сега мога да се съсредоточа върху писането, не се разсейвам със срещи и работата ми спори, сподели той.
Професорът юрист довършва и последната поема от цикъла си за частното право - Търговскоправната.
А ето и новото му стихотворение:
СМИСЪЛЪТ
Нещичко за разума,
нещо за надеждата.
Трябва да ги има,
не трябва да умрат.
Мисля, че природата
май че я разсърдихме,
тръгнахме наопъки
в тоз объркан свят.
Истината – тежка е,
истина – жестока е.
Слабият и болният
нямат много шанс.
И така природата
търси равновесие.
А пък ние – хората,
все ще сме миманс.
Разумът – човешкият,
висшият, сетивният,
трудно го приема,
пазим си рода.
Истини – отричани,
а лъжи – възнасяни,
хиляди заблуди
шестват по света.
Кой измисли робството,
кладите, бесилото,
също гилотината,
разпване на кръст?
И войни – локалните,
и войни – световните.
Всичко туй сме хората,
Господ няма пръст.
В кръговрата – вечния
няма победители,
има само временни
гости на света.
Има проста истина –
всички сме обречени,
но родът човешкият
търси любовта.
Тя ни дава силата,
тя ни дава смисъла...
Извор на живота е
и на красота.
Хем във крак с природата,
хем срещу природата,
вечно ли ще търсим
смисъла дълбок.
Отговорът – нямам го.
Той е в свръхсетивното.
Всъщност той е нуждата -
нуждата от - Бог.
Коментари (0)
Вашият коментар