Легендарният мим Руди имал телепатична връзка с дъщеря си. Припада в САЩ, докато я спасяват във ВМА

В САЩ припада в същата секунда, в която във ВМА спасяват живота на момичето

Бил висок точно колкото Чаплин, но имал гласа на Армстронг

Ники Сотиров: Световен професионалист, нямаше аналог. Ще продължи да играе безсмъртния етюд на живота си

Бате Боби, по-важното е да не ни бият, казва Руди на първото им представление

Скоро посещава лекар и разбира, че е напълно здрав. Дни по-късно умира, вероятно от тромб

Два дни след Цветница целият артистичен свят потъна в скръб - отиде си една от легендите на българската пантомима - Николай Ганчев - Руди.

Кончината на майстора на комедийната миниатюра била изключително неочаквана за всички.

"Това беше абсолютен шок - споделя пред "168 часа" актьорът и близък приятел на Руди Ники Сотиров. - Чухме се няколко дни преди Цветница и ми се похвали, че е здрав. Ходил на лекар, всичко било наред и дори имал кръвно 120/80. Говорих с лекари, които го познават и предполагат, че е имал тромб. Това са само хипотези. На дати като Цветница и Великден вижте какво се случи с Милен Цветков,

Господ прибира много светли хора

Но ще го изпратим подобаващо. Най-близките му приятели заедно със съпругата му Снежана и дъщеря му Росана се разбрахме да направим трибют с негови парчета. Аз ще го организирам, след като отменят извънредното положение."

Николай Ганчев е един от основоположниците на пантомимата у нас. Занимава се професионално с движенчески театър от 1980 г. Четирикратен носител е на награди от международни фестивали на пантомимата в Бърво, Чехия.

"Руди нямаше аналог - подчертава Ники Сотиров. - Той ни беше изпратен отнякъде. Не знам каква е била мисията му. Удивителен човек и артист, признат на световно ниво в комедийната пантомима и миниатюра. Един от най-добрите в мундхармониката с хроматизъм. Това е суперпрофесионална хармония. Много малко хора съм срещал да свирят така. Великолепен музикант, актьор и музикант.

Руди беше различен. Арталтернатива

на всичко. Светлина. Един от най-скъпите ми хора. Неговата аура и харизма стопяваха всеки негативизъм. Човек може да е в някаква депресия, но появата на Руди, неговата усмивка, изключителната му самоирония и хуморът му веднага оправяха настроението. Руди правеше света по-добър с всеки час. Това беше магия, която аз не мога да разгадая. В негово присъствие няма как човек да се чувства зле. Беше великолепен кулинар и винаги обгрижваше като Странджата всички да са добре, да имат в чиниите и чашите си, в духа. Той беше символ на добрината."

Доказателство за това са и думите на известния български артист и илюзионист Борислав Борисов - Боби шоу.

"Беше много добро момче, прекрасен човек - споделя той пред "168 часа". - Като прочетох за смъртта му, не можех да повярвам. Най-голямата магия при него беше, че само с появяването си на сцената вдигаше публиката на крака.

Имаше поразяващ ефект върху децата

Нищо не правеше, но всички се забавляваха. Това всъщност се постига с много труд, но за да го осъзная, ми трябваше време. Двамата се запознахме, когато той беше изгряващ мим. На мен спешно ми трябваше клоун за представление във Велико Търново. Звъннах на Бате Николай, който ми препоръча Руди. Аз отвърнах, че мим не ми трябва, защото са скучни. Въпреки това нямах друг избор.

През цялото време по пътя към Търново разказвах на Руди колко е важно да се представим добре и че от години се мъча да пробия на тази сцена и все не става. Той само мълчеше и се усмихваше. Накрая рече: "Бате Боби шоу, по-важното е да не ни бият!", и ми направи една тъжна и една весела усмивка. Трябваше да направим цялостен концерт повече от час. Неговата роля беше да представи два етюда по 10 минути, за да мога аз да се преоблека и да заредя реквизитите си. Концертът започна и аз с почуда още от самото начало усетих, че

публиката буквално се превръща във врящ казан от аплодисменти

Организаторите бяха много усмихнати и щастливи, а аз - на седмото небе. Както си правя номера, една глава ми се подава под ръката и ми казва, че са ни съкратили програмата и затова Руди ми е помагал отзад. Излезе водещата и каза: "Вашите аплодисменти за Боби шоу и клоуна Бате Руди!", После в гримьорната разбрах, че докато съм бил на сцената, Руди през цялото време е бил зад гърба ми и ме имитирал с движения и гримаси и затова публиката се забавляваше толкова."

Хората наистина обичали Николай Ганчев не само заради таланта му, а защото ги заразявал с добрината си. Често организирал различни благотворителни концерти и нито веднъж не е попитал какъв хонорар точно ще вземе за дадено представление.

"У него имаше нещо много дискретно като у английски лорд, защото, когато имаше проблем, той го решаваше, а не го дискутираше - обяснява актьорът. - Той ми е скъп. Запознахме се през 1973 г. на Фестивала на художествената самодейност в Габрово. Тогава разбрах, че е мим и преподава пантомима, хармоника и китара. Аз влязох в казарма и 3 г. по-късно станахме неразделни приятели. Аз му измислих прякора Руди. Преди много години по БНТ вървеше един полски сериал “Четиримата танкисти и кучето” и имаше една уникално сексапилна актриса, която се наричаше Пола Ракса. Беше рижава като Ники, който беше риж с лунички. Тя имаше виолетови очи. А танкистите се влюбиха в нея и кръстиха танка си Руди. Оттогава започнах да му казвам Руди и така си остана в цяла България."

Майсторът на комедийната миниатюра става още по-известен, когато изгрява на екрана на БНТ с шоуто "Загадките на Руди".

"С пантомима подсказваше кой ще бъде гост следващата седмица - спомня си Ники Сотиров. - Предаването беше напълно негова креация. Именно затова по някакъв начин го свързвам с Чаплин, защото е висок точно колкото него и винаги съм му казвал, че има смеха на Луис Армстронг, с когото починаха на едни и същи години."

Актьорът и мимът започват да обикалят света, за да представят своя театър PANTDANCE и да свирят.

"Имахме страхотна история в Мексико - допълва Ники Сотиров. - Бяхме на фестивала "Сервантино", който е посветен на Сервантес и на Дон Кихот. Едно момче, Мигел, изнасяше one man шоу. Беше китарист и свиреше различни жанрове. Руди видя на коя тоналност е Мигел и изведнъж засвири втора хармоника. Барът оглупя. На втората песен Руди отново засвири и дори отиде над него някъде в октавите. Мигел спря и го повика. По едно време обаче захвърчаха бутилки по всички маси и упреците "какви сте вие". Изкара и мен и два часа свирихме тримата. Но с 2 китари и хармониката на Руди направихме страхотен джем. Играхме 2 месеца и половина в 12 щата и взехме много награди. Във Венецуела станахме доживотни почетни членове на най-големия латиноамерикански театрален фестивал "Театро де Ориенте". Имаше 80 групи от 39 страни, но министърът на културата хареса нашето представление "Апокалипсис... или" и ни каза, че след като има такъв театър, държавата ще спонсорира фестивала и всяка година и ние с Руди и целият екип ще участваме."

Всичко се случвало по необикновен начин, вероятно защото самият Николай Ганчев бил от по-особена порода.

"Аз съм изумен от него - категоричен е Ники Сотиров. - Беше различен от останалите.

Притежаваше някаква енигма

Спомням си един случай от средата на 90-те в Ню Йорк. Заведох всички в един бар, за да учим даден танц. Както танцуваме, хапваме и пийваме, Руди изчезна. Започнах да се притеснявам, защото някаква недобра интуиция ме гонеше. Излязох и го срещнах, но ми каза, че сега ще дойде. След това обаче го видях пред тоалетната, паднал върху стълбите. Вдигнах го, беше си ударил носа и челото. Сподели, че изведнъж му е прилошало. Не беше пил, така че нямаше връзка с алкохола. След като се върнахме в София, той ми звънна и каза: "Знаеш ли защо колабирах? В мига, в който ми прилоша, точно в тази секунда са спасили дъщеря ми във военна болница от много тежка диагноза." Наистина бях шокиран от тази толкова силна връзка между баща и дъщеря и гигантския обмен на енергия между тях. Момичето е живо и здраво сега, но това е изумително. Загубихме много. Затова му пожелавам, където и да е, да продължава да играе безсмъртния етюд на живота си."