"Археология на паметта" е първата проява в известната столична галерия след отворянето на културните пространства, но откриването остана онлайн
"Във време на колективно напрежение с неясна дълготрайност всички си задаваме множество въпроси – за миналото, за бъдещето, за човечеството... Единствените отговори, които намерих за себе си, бяха от поети, писатели, художници, музиканти, от изкуството като цяло. Считах, че физическото оцеляване като първостепенно ще измести изцяло духовното в нарасналата паника и стрес, докато безпътицата и тревожността така обзеха пространството, че отговорите сами дойдоха. Видях слънчевите, пулсиращи акварели на проф. Иван Димов, вторачих се в малките красиви неща, които бяхме забравили – селото, земята, щъркелите, майката, спомена, детството, миналото – топло и уютно".
В същото време излезе „Времеубежище“ на Георги Господинов - в точния момент и на точното място. Кой, ако не поетът /писателят, би обяснил по-добре: „Бъдещето не ни е вече дом, търсим нови убежища“. "Поканих Георги Господинов, като приятел и земляк на Иван Димов, като човек, който предусеща временатa и може да разкаже миналото – емоционално близко до художника", казва галеристката Гергана Борисова.
Ето какво пише Георги Господинов специално за настоящата изложба:
“Гледам тези картини, които толкова ми харесват, и си казвам - акварелен човек е Иван Димов. Акварелният човек е направен от същностни неща, вода и слънце. Човек с акварелна памет. Полупрозрачна, светла, но всичко, което е драснало през въздуха, е останало там. Като тези къщи, които рисува, с пропускливи стени, вън и вътре се е смесило, всичко се е смесило в акварелната памет, но пази очертанията на спомена. Като палимпсест, но прозирен палимпсест, в който виждаш пластовете живяно време, светлите фосили на спомените. Светла и прозирна е тази археология. Минало е нещо, живот, лястовица, облак или коза, оставило е следа, изличаваща се, но още видима. Тези акварели са запечатали като воден знак минало, което не е отминало. Следите на целия наш нетраен живот. Благодаря ти за тази акварелна памет, Иване! За убежището, което тези картини ни дават тъкмо днес и сега. (Югоизточно твой, Георги Господинов)
Коментари (0)
Вашият коментар