Нели "адски" обича да създава, ще отмъкне само картина и ще лети 11 часа за чаша вино и добра храна

Владо Карамазов засне лицето на "Нестле" в България - на 45 години тя иска да е по-равно добра: майка и мениджър

Нели Ангелова, мениджърът комуникации в “Нестле България”, обикновено дели месеца си между 9 държави, за които отговаря, и работи за още 30, в които “сладката” швейцарска компания оперира.

Коронавирусът затвори межу София и зеленото село Осоица един пътешественик, заразяващ с думи за места и истории, към които има задължително добра храна и чаша вино. Всичко това обаче като култура на живот, който се опитва да подреди във времето извън “Нестле”.

Нели стигна насън до Аляска, за която отдавна планираше превземане, а през всички часове наяве беше с 1100-те работници от фабриката в София. Тя не спря нито за момент през всички тревожни месеци. За 27-те години в този ароматен бизнес Нели познава всеки един, дори 400-те им деца, които на Коледа събира в “Нестле”.

Днес става на 45 години и заедно опитваме да подредим 7-те любими неща.

Категорична е, че те не са материални. Има фетиш към красивото и доброто. Извинява се за клишето, но който я познава, ще потвърди това.

“Адски” обича да работи и да създава нещо - затова и простото пиене на кафе или чай я изнервя. Използва думи като “обожание” и “адреналин” за това, което опитва да случи в компанията.

Идната седмица “Нестле” започва мащабна кампания за водата, боклука и вредните емисии. Тая странна връзка между шоколада и екологията вероятно се е родила на дървената маса по средата на зеления двор в Осоица - няма и декар, но е разделен перфектно с басейн, място за гонене на топки от десетгодишния син, територия за преследване межу куче и коте, както и зеленчуков масив с най-необходимото за лятната салата.

Всъщност този дом, превърнал се в команден пункт при пандемията, е построен преди 11 години точно за 7 месеца - това е единственото условие към бащата на Александър. До този момент с Драгомир достроявали малката наследствена къща на роднините му.

“Готова за 7 месеца!” в представите на Нели означавало къща с чехли и интериор по нейна идея. Партньорът ѝ, който се занимавал със строителен бизнес, вкарал тежката техника в двора, а докато наглеждала новородения Александър, “разпределила” дома си. Всичко започва със стар бял шкаф, купен от двамата студенти през 1997 г. Пренесли го от квартирата в “Люлин” заради сантименталната стойност и намерили кой да го състари. Нели търпеливо общува с месеци с отделни автори на осветителни тела, текстил, мебели. И това е нейният начин да изрази любовта си към Александър, Драгомир и мястото, което тримата обитават.

Снимката, която виждате горе, е направена от актьора Владо Карамазов.

1. Лампите-фетиш

Първо се появява лампионът в цикламено кадифе и пера, който излиза от ръцете на Ина Дамянова, първата съпруга на художника Кольо Карамфилов. Той е на централно място над дивана и телевизора. Точно в циклама и зелено Ина прави фотьойл и табуретка.

Телени видения оплитат крушките над масата в кухнята, когато още не се е развихрила у нас “винтидж” манията. Прави ги барманка, която после се занимава с мебели.

В спалнята виси елегантно нощно “боне” в бяло и синьо, а в стаята за гости, точно до прозореца, отвъд който се разстила зелено море, е “разцъфнало” цвете в бяло и нежно розово.

На входа пред къщата виси елегантно метално тяло - състаренои украсено с прекрасни цветя, излети от майка и син, чиито дири днес Нели е загубила. Лампионът над барбекюто напомня колело на каруца с нежни цветя от ковано желязо, изработена в Банкя от майка и син. И много фенери, които висят край дървената маса, за да затоплят вечерта, когато тримата са заедно.

Към нестандартните лампи Нели има фетиш. В къщата ѝ всички са ръчно изработени.

2. Български художници

Картините са единственото нещо, за което Нели е изпитвала порив да открадне. Събира различни автори и всяка покупка оправдава като необходима подкрепа за българските художници. Има само едно платно на възрастен италианец, но и той е имал нужда от помощ. Точно нейната.

В склад за храни в Лясковец се изправя срещу 2-метрово старо платно на банкера Атанас Буров. Гледа го дълго с жадни очи и иска неистово да го прибере в колата.

Най-централното място на стълбите в дома в Осоица е за картина на гениалния пловдивски художник Кольо Карамфилов и неговата представа за любовта в убийствено червено.

Има невероятни художествени експерименти от конци и дантела, затворени в елегантни рамки. Лимони в банята, Пижо и Пенда между кухнята и дивана. И всичко това окачено върху състарени, грапави стени.

3. Пътешествия без организиран туризъм

Враг на организирания туризъм. Почитател на всичко, което се намира “на запад от Калотина”.

Затова и след провалената от заразата Аляска е сигурна, че ще стигне дотам. Иска да разбере как може руският император да продаде на Америка част от своите земи.

Има приятелка за всяка непопулярна дестинация. Не обича големите хотели, предпочита “някъде на село” във Франция или Италия.

Малко преди коронавируса, в деня, в който Великобритания излязла от Евросъюза, стъпили в Ямайка, където всичко е “Боб Марли”. Изтощително дълга проверка на документи и някакви странни предупреждения за “опасна китайска болест”... на 1 февруари.

Сънува уличка в Аруба, където се редуват магазин за диаманти, магазин за диаманти и киоска за кока-кола, магазин за диаманти...

Харесва колониите, където никой не бърза. 

4. Основна потребност: да произвежда нещо

Въпреки че от 17-годишна е част от “Нестле”, за Нели основната потребност и днес е “да произвежда нещо”, да създава, постоянно е в своя си вътрешна динамика и удоволетворение, че нещото е създадено от ръцете.

“От абсолютния въздух да се роди идея, която след това да се трансформира през много стъпки и на финала да излезе нещо красиво и добро”, това е адреналинът на 45-годишната днес Нели.

Попада в компанията след неуспешно кандидатстване по специалност “Археология”. Боже, колко щеше да скучае край разкопките днес. Последният голям проект, който е на път да се реализира след две години труд, е кооперацията на компанията с инфлуенсъри.

“Това е новопоявила се тема, която няма как да пренебрегнеш. Но е много трудно да я превърнеш в реален бизнес процес, така че да проследиш инвестициите си”, добавя Нели. Първата кампания, която стартира до дни с микроинфлуенсъри, е свързана с опазването на околната среда.

5. Храната: като баба да “забъркам” нещо просто с малко съставки

Не обича китайско. Обожава Франция и Италия, защото там не можеш да сбъркаш в нито един ресторант.

Баба ѝ по бащина линия, която и днес приема освен за своя опора, за добър икономист и успешен психотерапевт, забърквала “нещо” за 15 минути. Например перата на праз лук, козе сирене и царевично брашно. От нея е научила, че продуктите трябва да са “топ” и с малко съставки.

И задължително винаги да има десерт. Дори да е мляко с ориз. В деня, в който сме в Осоица, десертът е удивителна баклава с много, много прясно масло, направена от партньора ѝ.

Откакто Александър се родил, Нели заквасва мляко у дома.

Купува боб само от Смилян. И често пече хляб. Иначе харесва бавното готвене на фурна.

Уважението към храната и домакинството е начинът, по който показваш любовта към най-близките у дома, това е съветът на баба й. Нели има собствена “логистична система”, чрез която се снабдява с месо, млечни продукти - всичко е чисто и максимално естествено.

6. Виното – добър пример за новата ни икономика

“Не си представям да се консумира храна без вино. Това е бързото хранене, на което категорично не съм привърженик. Предпочитам да пропусна храна, отколкото да е половинчато”. Така Нели описва страстта си към доброто вино.

За нея то и храната са част от културата на един народ. Затова и всяка година прави по едно емблематично пътуване към винена дестинация.

Готова е да лети 11 часа за чаша качествено питие и го прави преди десетина години до долината на Напа в Калифорния

Стига до Бордо, но в лош сезон - късна есен, когато повечето изби са затворени. Там виждаш какво ознава шато и винен масив.

Нели се радва, че и България също се развива в правилната посока и тук вече има по рафтовете добри вина.

7. Чантите - против екстравагантните и “майчинските”

Чантата е стилът на една жена и любимият ѝ аксесоар. Изолацията най-сетне я убедила, че не е нужно да сменя чантата всеки ден.

Не е задължително моделът да е скъп. За Нели средният размер е най-оптимален, защото побира всичко необходимо.

Задължително слага несесер за “мобилен” грим, втори с базисна аптечка, която включва дори лепенки за обувките. Не излиза без големия си портфейл, чифт слънчеви очила, таблет и голяма връзка ключове.

“Не съм привърженик на т. нар. майчински чанти с допълнителни дрехи на детето. Харесвам френския стил - малка чанта за нея и допълнително торба, в която често има резервен чифт обувки например. Трябва да са разделени стилово и прагматично”, обяснява философията си по адрес на чантите Нели. И да не се търкалят на дъното им бележки от магазина и бонбони.