Писателят Васил Пекунов, който записва посланията на ангела Ханс: Пандемията е изпит за душите ни

Писателят Васил Пекунов е роден в София през 1954 г.
Завършва "Славянска филология" в софийския университет "Св. Климент Охридски" през 1978 г. Автор е на 14 книги, последната от които е "Роялът на ангела".
Творбата е плод на дългогодишното сътрудничество между ангела Ханс и човека феномен Вергиния Мартева. Книгата се появява пред читателя като резултат на това живо духовно общуване между тях.
За читателите на "България Днес" писателят говори за общуването с небесния учител и прави своите изводи за изпитанията пред които е изправен света в момента.

- Г-н Пекунов, Вие сте автор на сензационната книга "Роялът на ангела", в която разказвате за духовното общуване между феномена Вергиния Мартева и ангела Ханс, същество от друг свят. По какъв начин продължава тази връзка сега?

- Връзката им продължава, както и каквато беше и по-рано. Ханс "идва", когато пожелае, т.е. когато прецени, че е нужен на нея или на някого другиго; говори, казва онова, което той смята, че трябва да съобщи, да предупреди, да предпази. С една дума – помага. Вергиния препредава чутото от нея. След което той си отива. Нищо ново. Единствената разлика отпреди години е, че се появява доста по-рядко – ангелите са все по-заети да оправят или да компенсират според възможностите си нашите човешки безобразия, много често и безумия.
- Казвате безумия. Светът в момента е разтърсван от пандемия и същевременно преживява тежка духовна криза. Какъв е урокът, който човечеството трябва да научи?
- Урокът е прост, но ние все усложняваме нещата, понеже ни се ще да сме някак по-сложни, отколкото сме. Тежката духовна криза идва оттам, че хем проявяваме – цялото човечество като цяло – все повече човещина, солидарност, взаимопомощ, миролюбие, ако щете; хем стотици милиони измежду нас продължават да живеят със санитарния минимум съвест и съответно без морал. Буквално преди дни публикувах текст в сайта си, заглавието е "Съвест и коефициенти". Там подробно се опитах да обрисувам какво се случва с обществото, когато липсва обществена и лична съвест и сред управляващите, и сред избирателите им. Нямаше да е така, ако по-често си спомняхме какво ни е завещал Булгаков в "Майстора и Маргарита" – че човек е не само смъртен, но е и внезапно смъртен. И още нещо не бива да пропускаме: отива си една епоха, навлизаме в друга, която следва да е много по-духовна. А тя може да стане такава само ако ние станем много по-духовни. Ние, всички хора по Земята. Учим и ще учим този урок още дълго.
- А каква според Вас е ролята на България в тази сложна геополитическа и хуманитарна криза?
- Малка страна, скромна роля. Казвам го без каквото и да е чувство за малоценност. За нас самите обаче – извън геополитическите ни илюзии и без отблъскващото самохвалство на най-висше държавно ниво – е извънредно важно всеки да прави най-доброто и най-мъдрото, на което е способен, защото само така ще сторим и добро за всички ни – особено в такъв кризисен период. И да се отнасяме със събратята си така, както искаме те да се отнасят към нас. Банално е, знам? Е, заветите на Христос са си "банални" вече 2000 години…
- Доколко обаче политическият елит и в България, и по света дава "най-доброто и най-мъдрото" от себе си? В състояние ли е изобщо да се справи с предизвикателствата, поставени от пандемията?
- За около 100-те дни "царство" на тазгодишния коронавирус отговорът ми на Вашия въпрос претърпя сериозни промени. През март щях да кажа нещо доста по-грубо. Сега бих отвърнал така: В глобален мащаб, усреднено, елитите се справиха и се справят донякъде. Видя се обаче доколко можем да разчитаме на тях. От друга страна, стана ясно и доколко самите ние, милиардите, можем да разчитаме и на себе си. Затова и не помислям да бъда съдник: не беше леко, не е леко, нека сме по-смирени. Което не означава, че следва да се примиряваме с абсолютното безхаберие, идиотизма или дори престъпните практики тук или там "по света и у нас". Случиха се непростими неща – като това да плашиш хората със смърт и нещастия, да си играеш със страховете им заради користни цели. С две думи, пандемията ни показа за кой ли път, но извънредно драматично, къде човешкият живот е ценност, а къде се демагогства, правят се безсмислени паради и всенародни "референдуми" по време на чума, къде се трупат пари върху трагедиите на хората. Който има очи – вижда.
- Въпросът, който си задават всички хора: какво предстои оттук насетне?
- Нищо извънредно, страшно, апокалиптично. След испанския грип преди 100 години, отнесъл много и много пъти повече животи, хората са се питали същото. Били са ужасени тъкмо от грипа. И са пропуснали да забележат, че пред носа им "предстоят", и то буквално за няколко години, Мусолини, после Сталин, после и Хитлер, които превръщат Русия и Германия в чудовища, за да взривят после света. Човечеството трябва да живее живота си и да върви напред. И да се стараем да ставаме по-порядъчни, по-праведни. Което значи да бъдем и много по-бдителни – и не само за здравето си. Ангелът хранител Ханс постоянно ни повтаря: „Бъдете добри, вършете добро, стойте в партията на Бога.”
- А във всекидневен план? Как обикновените хора биха могли най-успешно да излязат от шока, предизвикан от пандемията?
- Именно като се върнем във всекидневието си. Да работим. Да си вършим делата, задълженията. Да се грижим за семействата си. Да се обичаме. Какъв шок, ако си зает да изпълняваш дълга си, да обичаш, да правиш добро. И да забравим, че основното в живота е "уха-иха". Мина това "златно" време, тия няколко десетилетия, през които го бяхме ударили на живот. Имам предвид по-заможните слоеве сред човечеството. Сега ще е доста по-трудно със забавленията, а отговорностите ни ще станат още по-високи.
- В началото споменахте, че идва нова духовна епоха. Доколко кризата може да се окаже и възможност за нова духовна епоха в България и по света?
- Не кризата, а осмислянето й, катарзисът ни дори. Новата духовна епоха вече е тук, а изпитанията ни по време на пандемията могат да бъдат тласък в правилната посока. Те ни показаха нагледно, очебийно, че всички сме едно, че светът е едно голямо село. С новата епоха все по-силни стават и енергиите й. А те носят единство между хората, единение на човечеството около общи цели, общи идеи, общи ценности. Дори религиозните ни различия ще се обезличават със столетията напред. Идват, родиха се, растат пред очите ни много по-прагматични поколения. Тези технологични, космологични, космоцентрични хора ще водят света по пътя му между звездите. Ще се усили и задълбочи противопоставянето на доброто и злото, истината и лъжата, няма да има такива полусенки като досега...
В този смисъл, от гледната точка на новото време, който е срещу общността, единението на човечеството (при запазване на националните различия), срещу съвместното решаване на проблемите, той върви срещу Божията воля, срещу Божия план, срещу порядъка на човешкото развитие. Ето това вършат всички, които се стремят да разрушат Европейския съюз, атлантическото сътрудничество, осъществяват "Брекзит" и всякакъв друг "екзит"... Те ще отговарят за противопоставянето си срещу плана на времето. И вече отговарят, ако се вгледате по-добре.
От друга страна, има и опасности, срещу които всички будни и отговорни хора трябва да бъдат максимално мобилизирани: да не се обезличава личността, индивидуалното; да не се превърнем в "есграони", в номера на банкови сметки и т.н. В предишната многовековна епоха бяха погрешно разбирани великите енергии на предаността и идеализма, което доведе до океани от кръв. Дано сега не възприемем превратно и единението като лицемерна "глобализация", като пълен отказ от национална идентичност. Или пък като сексуално „обединение”…
- Накратко, какъв е Вашият личен прочит на събитията, белязали 2020 година до този момент – кризата с коронавируса и големите протести в САЩ?
- Станах още по-голям оптимист. Нали никой мислещ човек не си прави илюзии, че нещо се случва не по Божия воля? Всеки ден благодаря Богу, че съм свидетел как мъдро се реализира неговата воля, неговият промисъл. Което ни най-малко не ни освобождава от дълга нашите човешки избори да бъдат справедливи и умни. Всеки носи отговорност за изборите си. Виждате у нас как разни умници плащат каквото надробиха и сега, и през последните 20 години. И навсякъде по света заиграващите се с човешкото бъдеще плащат и ще плащат. Все едно и също пиша напоследък: всичко има смисъл. Всеки наш избор носи последствия. И това е справедливо.
От този ъгъл и протестите срещу расизма са абсолютно обясними. И тях ги движи уникалната мощна енергия, идваща от общия план към единение на човечеството. Съвсем друг въпрос е как отвратителни лицемери левичари, анархисти и откровени мародери се възползват от енергията на порядъчните люде. Мародерите впрочем са и в изпотрошените магазини и офиси, но и по ръководните постове на конгреси, парламенти, правителства. Едните са мародери на уиски и пица, другите – на човешките чаяния за търпимост, лоялност, сътрудничество между хората. Такъв тип „антирасизъм” и такива „борци” срещу расизма като Нанси Пелоси и компания могат да доведат дори до възраждане на Ку-клукс-клан. Когато тя и подобни ней перфидни йезуити „се борят” с расизма, винаги ми напомнят как членовете на Политбюро на ЦК на БКП градяха демокрация след 1989-а, а Цацаров, Гешев и Васил Божков – заедно и едновременно – днес преборват корупцията и престъпността.
- За финал, бихте ли могли да синтезирате кои са най-важните послания на ангела Ханс, които успяхте да получите в трите години след публикуването на книгата Ви?
- Не съм упълномощен от него да говоря за това. Няма нищо принципно ново обаче. Мога да споделя, че всичко, което ни се случва напоследък, е сериозен изпит за душите ни, изпит как помагаме на събратята си. Как да се изразя? Целият ни живот е един вълшебен изпит, нещо като КВО – космическо външно оценяване. И това е прекрасно. Защото квестори сме си самите ние, а оценителят е възможно най-мъдрият и най-справедливият – Господ.
И да не пропусна: може би след време ще има допълнено издание на "Роялът на ангела" с някои нови послания. Това Ханс ще реши и неговите Учители горе.