Най-бързата бегачка Мария Николова: Беше ме страх от гръмотевици

Мария Николова продължава да троши рекорди в ултра маратона "Витоша 100". 38-годишната бегачка спечели за шести път от десет участия състезанието по 100-километровата дистанция. Специално за читателите на "България Днес" тя разказа за емоциите по време на състезанието.

- Мария, поздравления за успеха. Много хора вече се шегуват, че трябва да прекръстят "Витоша 100" на "Мария Николова 100".
- Предизвикателството винаги е голямо. Това беше първият ми ултрамаратон. Започнах през 2011 г. Тогава целта беше да стигна до края. Темпото беше по-пестеливо. Не исках да рискувам. Чак към финала засилих.
- Сега вече сте със статут на легенда. С какво беше по-различно изпитанието през тази година?
- На "Витоша 100" всичко може да се случи. Всяко участие е изпълнено с вълнения и емоции. Условията бяха тежки заради проливния дъжд преди старта. Имах много силна предстартова треска, защото не знаех какво да очаквам. Миналата година тичах с травма и това ме спираше. Но сега бях по-подготвена.
- Дъждът отново не ви пожали.
- Не се плаша от него. Страх ме е само от гръмотевиците. Малко над Владая заваля. После от Бистрица до финала също имаше дъжд, но ми подейства освежаващо. При подобни условия трябва да се подхожда по-внимателно. Над Студена имаше участък, където калта започва да лепне по маратонките и е много неприятно. В други издания на "Витоша 100" е имало още по-лоши условия. Една година температурите бяха ниски. Заваля и дъжд. Много хора бяха в хипотермия и не успяха да завършат. Тогава оцелях, защото бях с подходяща екипировка. Освен това, ако се поддържа постоянно темпо, тялото запазва по-висока температура.
- Кое е най-тежкото състезание, в което сте участвали?
- Ултрамаратонът в Андора. Той е 170 километра, но денивелацията е 13 500 м. Теренът е много сложен и техничен. Там завърших на второ място.
- Какви са следващите изпитания пред вас?
- През тази година не съм планирала чак толкова много състезания. Няма нещо конкретно. Самият ултрамаратон "Витоша 100" беше под въпрос. Уикендите ходя по планините за по-дълги преходи.