Плувкинята Екатерина Аврамова: Хората продължават да ме съдят

Преди шест години най-перспективната българска плувкиня Екатерина Аврамова взе съдбоносно решение. Националната рекордьорка в дисциплините на гръб реши да смени своето гражданство и да се състезава за Турция. Промяната е приета като предателство от мнозина, а Катя е подложена на жесток обществен натиск. Преди броени дни Аврамова, която има две участия на олимпиади, се завърна в България. Тя участва на националния шампионат в София. Специално за читателите на "България Днес" 28-годишната звезда в гръбните дисциплини разкри какви са нейните планове и какво се е случило с нея през последните години.

- Катя, как ви се отрази тази изключително странна 2020 година?

- Вече се чувствам много по-добре, след като преминаха месеците в незнание. Лятото беше тежко. Когато казаха, че местят олимпиадата, се поуспокоих, защото имаме повече шансове да тренираме и да се класираме. Реших да направя всичко възможно, за да се завърна след година.

- Преди тоталната изолация в каква форма се намирахте и бяхте ли готова за покриване на норматив "А" за Игрите в Токио?

- През март, точно преди всичко да затвори и да ни сложат под карантина в Англия, се намирах в топформа. Ден преди моят басейн да затвори, плувах в Одрин. Подобрих личния рекорд на Турция и плувах страшно близо до "А" норматива на 200 м гръб. Това ме мотивира, че след месец, когато отново имах състезание на същия басейн, ще плувам още по-добре. Това не се случи. Опитах да задържа формата възможно най-близо до предишната. Миналия уикенд в България не се представих толкова зле предвид всички препятствия.

- Имало ли е момент във вашата кариера, когато толкова дълго да не сте влизала в басейн?

- Никога досега в моята 22-годишна кариера не съм била извън водата повече от 3-4 седмици. Сега се събраха почти шест месеца. Започнах да тренирам едва преди 5-6 седмици. Чувствах се като риба на сухо.

- Как преминава пандемията в Англия, където живеете?

- Управляващите решиха да не предприемат в началото толкова тежки мерки като във Франция, Италия и България. Разрешаваха ни да излизаме на разходки в парка, но не можехме да се събираме по чужди къщи. Всички фитнеси затвориха на 16 март. Както и моят басейн. Отвориха го преди две седмици. Продължава да се покачва броят на заразените в Англия. Имаше момент, в който спаднаха. Хората се отпуснаха. Но сега отново статистиката е нагоре. Моят клуб тренира в странни условия. 50-метровият басейн е затворен, защото нямат пари да субсидират целия комплекс. Сега се готвим на 3 басейна по 25 метра, което е доста тежко за олимпийска година. Дано да успея да пътувам до Турция, за да се готвя на голям басейн. Нямаме право да ползваме съблекалните. Преобличаме се на басейна. Плуваме максимум по двама на коридор. Не може да си говорим.

- По-добре ли са нещата в Турция?

- И там ситуацията не е цветуща. С всеки изминал ден мерките се затягат според моите съотборници. Истанбул е космополитен град. Трудно е да се спазва дистанция, а хората да си останат у дома. Басейните работят, но се очаква всеки един момент да ги затворят. Във всяка държава има много неизвестни. Живеем ден за ден с нови правила.

- Какви чувства ви обляха, когато стъпихте на басейна в България?

- От 2012-а не бях плувала на държавен шампионат. В родината идвах през последните три години, за да плувам на турнира "Блек Си къп" във Варна. Сега отново ще участвам през този уикенд. Когато влязох на басейна "Дианабад", ме обляха негативни спомени и странни чувства. Не бях плувала там от 11 години. Осъзнах през тези четири дни, че съм взела правилно решение да замина за Англия и да се състезавам за друга държава. Без това нямаше да стигна до две олимпиади.

- Проявихте изключителен кураж да вземете това тежко решение. Много хора ви осъдиха и ви обвиниха, че сте предали България. Колко тежко преживяхте ситуацията?

- До ден днешен има подобни реакции. След толкова години хората продължават да ме съдят, въпреки че винаги казвам как България е моята държава. Тук съм родена. Редовно си пътувам. Опитвам се да помагам на плувните среди. Организираме лагери. Някои хора не успяха да го преглътнат, вероятно защото не са на мое място. Или може би защото плувам за Турция, а не за друга държава. Чуждото мнение не ме касае. За мен важно беше моето семейство. Те бяха зад гърба ми на 100% и затова нямах капка съмнение да взема това решение. Ако не го бях направила, сигурно нямаше да си говорим за това какво ще стане догодина на олимпиадата.

- Вашият спортен път се припокрива с този на щангиста Наим Сюлейманоглу. Как го възприемат турците и сравняват ли ви с него?

- За тях Наим е звезда. Боготворят го. Всеки турчин знае кой е. Могат да ви разкажат цялата му история. Направиха филм в негова чест. Когато почина, много хора плакаха и бяха потресени от новината.

- Какви са вашите планове за състезания до края на годината?

- Ще тренирам, доколкото е възможно. Нямам планирани други състезания. В Англия всички турнири са преустановени до януари. В Турция зимният шампионат е през декември, но и той е под въпрос. Ако успея да намеря турнири в други държави, бих се радвала да участвам. Подготовка без планирани състезания трудно се получава. Затова се записах на двата турнира в България. Дано да намеря още състезания. Ако не, с моя личен треньор Дейв Хийткок ще правим вътрешни надпревари между нас в отбора. Еуфорията не е същата, но се надявам да помогнат.