Гунди би Белгия с ябълки

Футболните ни национали облякоха екипи, вдъхновени от онези през 1965 г. С такива четата на Рудолф Витлачил стигна до епичния бараж срещу Белгия след разменени победи в квалификациите за световното първенство през следващата година. Тогава в българския състав личат имената на Георги Аспарухов, Никола Котков, Иван Вуцов, Иван Колев, Тодор Диев, Митата Якимов и други, превърнали се в легенди на футбола ни.
Първият мач "лъвовете" печелят с 3:0, с два гола на Котков и един на самия Гунди. Аспарухов вече е звезда не само от национална, но и от международна величина, а за него тепърва ще има да се говори из Европа.
В онези септемврийски дни преди 55 години Витлачил води отбора на лагер преди мача с "червените дяволи" в Кюстендил. Там Гунди си намира тайно оръжие - витаминозни, събрали слънчеви лъчи вкусни ябълки.
Историята разказа пред "България Днес" големият и до днес почитател на таланта и личността Георги Аспарухов кюстендилец Ангел Жеравински.
"Запознах се с Гунди през септември 1965 г. Националният отбор бе на лагер в Кюстендил, живееха в базата на Хисарлъка над града. Един мой приятел, Методи се казваше, се познаваше с него, не помня вече откъде. И един ден този Методи ми вика: "Знаеш ли, че сега футболистите са в балнеолечебницата. Искаш ли да отидем да ги изчакаме и да те запозная с Гунди?". Аз как да не искам! Зарязахме всичко и отидохме право там.
Почакахме и те взеха да излизат. Като излезе Гунди, явно позна моя приятел, та право към нас се запъти. Вика: "Как сте, момчета", здрависахме се и заприказвахме за футбол, за предстоящия мач, такива работи. Две-три минути говорихме и Аспарухов казва, че искал да си купи ябълки от Кюстендил, ама нямал време. Аз имах една позната в село Коняво, откъдето можех да купя ябълки, и му казвам, че утре можем да отидем. А той ми отговаря, че тогава пак ще идва в лечебницата с Никола Котков и Чико Дерменджиев, та щял да донесе пари и да ни изпрати с автобуса да отидем да купим ябълки.
Отидохме, а то един раздрънкан стар "Мерцедес", но тръгваме ние с шофьора към Коняво. Гунди ни даде цели 50 лева, които бяха страхотни пари по онова време. Отиваме ние при тази жена, Роси се казваше, обяснихме нещата. Ама техните ябълки не ми се видяха много хубави, та взех само две двойни касетки. Струваха 13 лева. Натоварихме ги на рейса и тръгваме обратно, но по пътя в селото виждаме друг приятел, Иван, чийто баща беше председател на земеделското стопанство. Спряхме, обяснихме какво търсим, а онова момче веднага ни заведе при баща си в стопанството.
Влизаме вътре и аз гледам жените бършат едни много хубави ябълки, увиват ги в хартии и ги редят в касети. Като научи на моя приятел баща му за кого търсим ябълки, се разпореди да бъдат отделени четири двойни касети с най-хубавите ябълки. Питам да ги премерим, колко струват, да ги платя, че Гунди ми е дал пари. А оня вика: "Абе, за Гунди няма мерене, бе. Тия са му подарък от нас."
Натоварихме и тези касети и отиваме пред хотела, наредихме касетите. Гунди се показа на прозореца, спеше тогава в една стая със Стоичко Пешев, а Пешев вика зад него: "И жена ми много обича ябълки, и аз искам да взема."
Връщам аз парите на Гунди, точно 37 лева, казвам му, че толкова струват първите касети. Той настоя да си плати и останалите, но аз му отговорих: "Тия са ти от народната любов." Той се засмя, извади пакет цигари, тогава бяха модерни едни японски, та ни почерпи и изпушихме по цигара.
Тази снимка тогава е правена, с апарата на един друг приятел. По-късно за едно домакинство Гунди ни уреди билети за мач, видяхме се, та ми я подписа, но тогава не можахме да говорим, той беше много ангажиран.
Гледал съм го и в мачове на "Левски" - всеки мач, нови и нови трикове правеше. Гунди сам не знаеше колко е велик и в същото време беше великолепен човек, скромен, та дори срамежлив. 

Витлачил му центрира

На същия лагер в Кюстендил треньорът Рудолф Витлачил учел Иван Колев да центрира към Аспарухов, свидетелства Ангел Жеравински.
"Ването все не успяваше да му я "постави" на главата. В един момент на Витлачил му писна да дава съвети и вика на Колев: "Гледай как трябва". Все топката, затича се и така я центрира, че Гунди само си подложи главата и опъна мрежата.
Но не щеш ли, Витлачил се подхлъзна и падна в една кал. А ние, децата, дето гледахме, взехме да се смеем. А чехът става и се обръща към нас: "Смешно ви е, нали? Ама не е смешно, защото това е най-добрият футболист и така трябва да му се подава." 

Вярващ в конспирацията

Ангел Жеравински и до днес е сред вярващите, че смъртта на Гунди и Котков може и да не е случайна.
Според любителите на конспирацията автомобилната катастрофа на Витиня е съмнителна, предвид обстоятелствата и как така алфа ромеото не е могло да спре.
"Преди това Гунди беше ходил за операция във Виена - спомня си Жеравински. - Естествено, излизал от клиниката да се поразходи, да пие едно кафе навън. И там при него се събирали български имигранти. Като се върна в България, мои приятели са ми разправяли, веднага започнали да го тормозят от Държавна сигурност, от Централния комитет на партията, писал обяснения, как така партиен член се е срещал с невъзвращенци, какво са говорили.
В София, аз вече живеех тук, хората по улиците се обръщаха към него с "Президенте". Това е подразнило партийците, особено Милко Балев, който беше голям цесекар. И правеше всичко да заличи "Левски" - то не ги нарочи за фашисти, за врагове на партията и народа, какво ли не. А Гунди мразеше особено и искаше да го унищожи. Нищо чудно да е инициатор на инцидента на Витиня, а от Държавна сигурност само да са изпълнили прецизно и в пълна тайна поръчката да се ликвидира "президента", любимецът на народа, човек, който може да застраши властта само с две думи на улицата и да предизвика събития като в Унгария и Чехия.