Ултрамаратонката Михаела Иванова Енгларо: Бягам по 100 км на седмица

Коя е тя?

Михаела Иванова Енгларо е сред най-екстремните български спортисти. През август тя пробяга 194 км за 24 часа и спечели националния шампионат на Украйна при жените и беше четвърта в общото класиране с мъжете. 44-годишната българка живее от доста години в чужбина заедно със своя съпруг италианец и двете им деца.
Въпреки натовареното ежедневие, грижите за семейството и работата русенката не спира да планира следващите предизвикателства. Специално за читателите на "България Днес" Михаела сподели какво е да бъдеш ултрамаратонец.

- Михаела, какво ви накара да влезете в трудния свят на ултрамаратоните?
- Още като малка, тренирах лека атлетика. Беше повече детско занимание, отколкото нещо сериозно. По време на сесия в университета вземах маратонките и излизах да потичам. Изпитите минаваха по-лесно. След това се омъжих, родиха се деца и нямах време да се занимавам със спорт. В един момент се оказа, че имам много отговорности на работното място. Бях асистент на изпълнителен директор на фирма, която беше в процес на реорганизация. Трудно беше. Цялото това напрежение на работата ескалира. Единственият начин да разтоваря беше с бягането. Започнах да тренирам заради стреса. Казах си, че ще се запиша за един полумаратон, за да имам хъс и постоянство да тренирам. Готвих се един месец. Самичка тренирах. Успях да завърша и точно това беше идеята. Да се разтоваря. Най-важното е да имаш цел. Защото когато не излезеш да тичаш ден или два, след това става по-трудно тренирането. Постепенно разбрах, че бягането влияе много добре. Всичко става по-лесно психически. Пренастроих се към маратоните. Много обичам да пътувам. Обикновено състезанията са в хубави градове. Често отиваме със семейството, защото докато тренирам, прекарвам по-малко време с децата и мъжа ми.
- Едно е да бягате 5-10 км за здраве, друго е над 100 км. Как успявате да отделяте време за семейството и да тренирате за бруталните дистанции?
- С коронавируса е по-лесно, защото работя от вкъщи. До октомври, а вероятно и по-натам ще е по същия начин. Обикновено излизам вечер, след 21 часа. Децата вече са по-големи- на 15 и 13 години. По-трудно беше, когато бяха на ясла или градина. Започнах да бягам от 2012-а. Те са свикнали, че това е част от живота. Казвам им за колко време ме няма и гледам да бягам около къщата, така че ако се обадят, да се прибера. Всичко е въпрос на организация. Ако имате желание, време се намира.
- По колко часа тренирате на ден?
- Опитах различни схеми. Установих, че ежедневните тренировки не са за мен, защото по-трудно се възстановявам. Целта е седмичният обем да е малко повече от 100 км. Излизам по 5-6 пъти седмично. Първата част, около 40 минути, бягам по-бавно. След това правя скоростни отсечки по две минути. Важно е тялото да свикне, за да няма подуване на колена или проблеми със сухожилия. Ние сме една групичка ултрамаратонци и се учим взаимно. Останалите живеят в България. Обменяме знания. Освен това е хубаво, че по време на моите състезания те пишат как се движат конкурентите според онлайн резултатите. Подаваха ми информация в Украйна. Окрилява, когато има кой да ти стиска палци.

- Колко труден беше ултрамаратонът в Украйна и как успяхте да победите всички местни състезателки?
- Това не ми беше първият опит. За четвърти път стартирах. Предните доста бърках схемата на бягане и хранене. Най-добрият ми резултат беше 165 км. По време на коронавируса тренирах в задния двор и изпитах нова схема на бягане. Идеята беше да тръгна по-бавно в началото, за да си разпределя силите през цялото време. Бях решила да се готвя за друго състезание - 6 дни на езерото Балатон от 18 до 24 септември. Щях да съм първата българка в него. Записах се в Украйна като генерална репетиция. Исках да тествам храненето и разпределението на силите. Желаех да видя дали съм си научила урока. До последно не знаех дали ще мога да стигна до Украйна заради коронавируса. Нямах нагласа за суперпостижение. Тръгнах без психологическа тежест, че трябва да спечеля или да защитавам титла. Оказа се, че на контролните времена давам по-добри резултати от планираните. Бях изненадана. Не се раздадох на 100%, но исках да бъда с постоянен ритъм. Бях съвсем сама, докато останалите имаха подкрепа. Човек, който да им подава храната и да им приготвя дрехи за преобличане. В самото състезание имаше три дисциплини - 48 часа, 24 часа и 12 часа. Нямаше много конкуренция. Жените бяхме общо седем. Останалите бяха националки на Украйна. Искаше ми се да има повече, но заради пандемията доста състезания бяха отменени.
- Поддържате ли по-специална диета за тези тежки изпитания?
- Не съм пример в това отношение. Има още да работя доста върху себе си. Нямам диета, но съм си го поставила като цел. Храненето винаги е било проблем. Неорганизирана съм в това отношение и не съм пример. Научих как да се храня по време на състезанието. Гледах семинар на Христо Цветков, който спечели миналата година "Витоша 100". Той обясни как да се захранваш по време на състезание, за да не останеш без енергия. Как да не губиш соли в организма, което доста се подценява. Кръвта става по-гъста, ако не ги приемаш. Важно е човек да не се обезводнява и да поддържа нивото на електролитите. Тогава тялото е перфектна машина.
- Как се борите със съня по време на тези 24 часа?
- Не ми се доспива, защото през цялото време си на състезание. Съсредоточен си в следващата цел. Много е важна психическата нагласа. Бях си направила мини етапи от по три часа. Трябваше за този период да измина 23-24 километра. По-лесно е, когато си кажеш, че трябва да направиш един полумаратон, вместо в главата да ти стои задачата, че трябва да бягаш 24 часа. Програмираш се.
- Правихте ли почивки по време на бягането?
- Носех си сгъваем стол като на режисьорите, за да сядам. Беше с мен в куфара. На състезанията има специална зона, където дават вода. Там можеш да оставиш вещите. Бях наредила солите, геловете, дрехите за преобличане и стола. Трасето беше обиколка около 1300 м. С един чип засичат колко обиколки си направил и изчисляват дължината. Който направи най-голям метраж за 24 часа, той печели. През този период можеш да сядаш и да легнеш. Но ако легнеш, няма как да направиш добър резултат. Може и да ходиш. Имаше изкачване около 200 м. Реших да ги вървя от самото начало, за да не губя сили на тях. Психически е важно да получиш награда. След обиколка от километър и сто, си давам почивка с това вървене по изкачването. Това беше бонусът. Оказа се много печелившо. Другите момичета бягаха по баира, но те правеха по-дълги почивки. На всеки час вземах по един гел. Пиех много вода, защото беше горещо. Следях да не ми се надуват ръцете, за да не задържам и много течности. На 20 минути пиех по 250 мл соли. Тогава сядах за по 10-15 секунди. Беше нещо като премия. Докато поемах гела, също сядах, за да починат малко ставите и мускулите за минутка. На 12-ия час се преоблякох, защото температурата падна на 10 градуса. Загубих около 10 минути.
- Какво ще бъде вашето следващо изпитание?
- Записах се на националния шампионат на Италия, който е на 19 и 20 септември. Той ще бъде до Верона. Има над 120 заявени участници до момента. Обиколката е около 1500 м. На това трасе трябваше да се проведе европейското първенство за бягане 24 часа. Международната федерация реши да отмени състезанието, но италианците го превърнаха в национален шампионат.