Иво Тонков, спортен журналист: Изчезва предложение на "Интер" за Пената

Авторът на биографията на Димитър Пенев "Стратега" - Иво Тонков, е роден през 1975 година. Със спортна журналистика се занимава от 1996 г. Кариерата му стартира в ТВ "Евроком". По-късно е част от екипа на ТВ7. Работил е за редица сайтове, както за вестниците "Червените", "Дерби Мач" и "7 дни спорт".

- Г-н Тонков, как се роди идеята за биографичната книга на Димитър Пенев и колко време отне писането й?
- Идеята дойде от Станимир Бакалов. Моят стар приятел и колега още от "Евроком", където работихме заедно. Преди година и нещо ми се обадиха с Димитър Пенев. Станимир водеше предаване по телевизията, в което Стратега често гостуваше. Обади ми се след едно от тях. Говорили с Пената и му предложил: "Искаш ли да ти напишем биографията. Сещам се кой може да свърши тази работа". Казал му за мен и Пената харесал идеята. Обадиха ми се и ме питаха дали съм съгласен. Естествено, че бях. Това е голямо предизвикателство. През юни 2019-а започнахме работа. Около година и нещо продължи процесът - само създаването на книгата без печатане и т.н. Не успяхме да я завършим за неговия 75-и рожден ден. Предвид пандемията нещата се закучиха малко като график. Но важното е, че вече е налице.
- Ентусиазиран ли бе самият Пенев по време на работата?
- Разбира се. Имало е и други книги, които са издавани за него. "Моят живот", която също се води биографична, няма нищо общо с тази като класа на дизайна, на хартията. Все пак е било 1995 година. Това е много по-действен и обновен вариант. Плюс това е свързана и с неговата 75-годишнина, която беше през юли. Целта беше да е биографична, цветна, с много снимки - над 200 са.
- "Моят живот" е доста по-академично написана. Сега сте заложили на разказвателността. Сякаш Пенев говори на читателя.
- Моята задача беше точно това. Мисля, че успях. Много хора, които са я чели, казаха, че съм го постигнал. Да бъде от първо лице единствено число - неговият разказ с неговия стил. Книгата лесно се чете. Има интересни разкази. Някои са от едно време, но малко хора са ги чували. Други се знаят, но вече са разказани от първо лице. Книгата, въпреки че е на Димитър Пенев, не е насочена само към аудитория и фенове на ЦСКА. Има за "Локомотив" (Сф) и за националния отбор - като футболист и като треньор.
- Пенев разказва за съперничеството с Гунди на терена и за това, че всъщност са били добри приятели извън него.
- Има много легенди, които се носят, че срещу Гунди специално Пенев е играл грубо. Но се оказва, че не е така. Поне от неговите думи. Могат да го кажат, които са ги гледали двамата на терена. На Димитър Пенев първият му жълт картон е малко след началото на 70-те години в едно дерби с "Левски". Той има общо два в кариерата си. Всеки може да си направи заключение що за футболист е бил, предвид позицията, на която е играл (б.а. - централен защитник). Че е играл коректно, го казват много хора от старото поколение, които са имали щастието да го наблюдават. Той е имал много добър отскок, позициониране на терена и разчет на играта. Това впоследствие му е помогнало да бъде и толкова успешен треньор. Отличен тактик.
- Мнозина го определят като много добър психолог, който знае как да работи и с млади, и с големи звезди.
- В това две мнения няма. Винаги е опитвал да влиза в положението на футболистите. Да им бъде и майка, и баща. Да знае какви са им проблемите. Да знае кога кой да извади от състава, кога да го включи. Кой в какво физическо и психическо състояние е. Кой се е почерпил вечерта и няма да е адекватен на тренировки. Да направиш хомогенна смес между футболисти, които са различни и уникални характери, като Стоичков, Пенев, Костадинов, Балъков, Трифон Иванов, е било много трудно. Особено в такъв момент, в който трябва да ги свалиш на земята. Да не се чувстват големи звезди, въпреки че играят в "Барселона", "Порто", "Валенсия".
- Разкрива ли Пенев нещо, което не се знае за него?
- Всички предвид веселяшката му природа си мислят, че всичко му е наред. Но се оказва, че не винаги е така. Той разкрива и тъгата в живота. Разказва доста интересни неща от семейния си живот, също и за националния отбор. Например как Теко Абаджиев не е бил взет през 1966-а на световното и защо. Има за трагедиите в живота му в личен план. Съпругът на дъщеря му - хокеен вратар в "Левски", загива твърде млад в катастрофа. И той изведнъж става баща и за своите внучки. Има интересни случки около пребиваването му в Кувейт, Саудитска Арабия. Как се разминава с националния отбор на Китай за селекционер и вместо него става Бора Милотинович. Има тъга за провален трансфер в "Интер" (Милано). Получава се запитване за него. Пазено е дълго време, но някъде е изчезнало. Той моли, ако някой го има, поне да го види. Трансферът му от "Локомотив" (Сф) в ЦСКА 1964 година се решава на бутилка ракия в кабинета на Пенчо Кубадински, тогавашния транспортен министър. 

- Какво донесе на вас работата с Димитър Пенев?
- Да се докоснеш до такава харизматична личност като Димитър Пенев никак не е малко. Познавах го и преди това, но тук е в една съвсем различна светлина. Разкрива душата си. Да видиш колко широко скроен е в действителност, е уникално. Той е от хората, които винаги ще почерпят, ще те посрещнат с усмивка, с майтап. При него няма случай да не се смееш. За мен е и самото удовлетворение, че съм успял да направя нещо такова. Да успея до степен да го предразположа да разкаже историите откровено. И фактът, че вече е останало нещо за поколенията за него.
- Има ли случка по време на тези ваши срещи, която най-силно се е запаметила в съзнанието ви?
- Той не отказваше на никого да говори по телефона. Дори когато правим записи, казва: "Извинявай, ама търсят ме твои колеги". Преди мачовете той си е свикнал и от сутринта се започва. За майтапчийския характер, с който е известен, вече споделих. В този период рядко успях да го видя в лошо настроение или да е сърдит някому. Само един-единствен път не знам поради каква причина беше намръщен. Не съм го чул да повишава тон, да нагруби някой. Винаги е с майтапите си. Прави ги много чистосърдечно, неговите сравнения са убийствени. Когато си говорехме, всеки път беше с различни обръщения един към друг. Той все ми викаше "Шефе", "Майсторе". Аз повечето пъти му казвах: "Старши, дай това!". И той един ден ме посреща с много сериозен тон - "Чакай бе, какъв старши съм ти аз? На тебе не съм ти бил треньор. Можеш да ми викаш Пена, чичо Пенчо, ама Старши, като не си играл при мен..." Майтапи се, но ме стресна в началото. Говори с по една-две думи. Ако искаш да го разбереш, трябва да четеш между редовете. С малко думи казва много. Мисълта му тече много преди въпросите. Иска да каже много неща наведнъж и затова понякога се получава да не е конструирано правилно изречението. Винаги минава през "Армията". Няма ден, в който да не го направи. И през ден е в Мировяне да се грижи за животните. На "Армията" задължително на някой ще обърне внимание, ще размени няколко приказки, ще прочете вестника, ще пие едно-две кафета, ще се види с бай Добри. Доста легендарен екип са. Те са живата история на ЦСКА, неизчерпаема енциклопедия.
- В книгата има много непоказвани снимки. Как ги събрахте?
- Една част са негов личен архив. Тези от разходки на националния отбор, от лагери и мачове са архиви на БТА и Бончук Андонов. Имаше снимки, които и самият той не ги беше виждал.