Стефан Стайков навърши на 3 октомври 71 г. Той пази вратата на "Левски" между 1972 и 1981 г., като изиграва 183 мача със синята фланелка. Следва сезон в "Осъм" (Ловеч, 34 мача), два в "Локомотив" (Пд, 60 мача), преди да завърши кариерата си в кипърския "Омония" (Аридипу) през 1985 г. Национал е на България през 70-те години на ХХ век.
- Г-н Стайков, тъмни облаци се стелят над "Герена" от началото на годината, но вие оптимист ли сте за "Левски"?
- Разбира се, че съм оптимист. "Левски" не е случаен отбор, а най-големият клуб в България. Най-вече заради феновете си, които го доказаха в най-тежките време.
- Защо се стигна до тази тежка ситуация?
- Ръководството досега бе слабо, доста години. Не се ръководеше клубът по правилния начин, не се инвестираха парите, а се харчеха. И нормално се стигна до момент, в който клубът стана зависим, а когато притокът на финанси секна, видяхме какво стана.
- Вече има ново ръководство, мислите ли, че ще се справят и ще успеят да изведат "Левски" до полагащото му се място?
- Наско Сираков знае какво прави. Много му е трудно, но мисля, че върви в правилната посока. Първо и най-важно е на "Герена" да вземат книгата за 100 години "Левски" и да я четат. Всички! Ръководителите, служителите и най-вече футболистите. Защото трябва да знаят какво е този клуб, този отбор, откъде е тръгнал, през какво е минал, какво е постигнал и не на последно място какви футболисти са носили синята фланелка. Сърце трябва за "Левски"!
- Ваши бивши съотборници винаги са критикували наемниците и са твърдели, че трябва да се разчита на момчета от школата. Поддържате ли това мнение?
- Разбира се. Без да вземеш футболисти отвън - не може, но трябва да имаш трима-четирима или петима наистина класни чужденци и около тях да израстват по-младите, да трупат опит. А в последните години докарваха кой знае откъде играчи на килограм. Те идват само за да си взимат големите заплати и толкова. Приказват, че идват в най-големия отбор, но всъщност им пука само да си вземат парите. Пътят на всички на "Герена" трябва да започва от музея. Що се касае до юношите ни, то в тях е бъдещето и се надявам ръководителите да са го разбрали. Виждаме, че се върнаха доста левскари в отбора, има млади наши момчета и това е само положително. Нямам очаквания, че всичко ще стане бързо. Връщам се през 1981 г., когато нас, по-старите тогава, девет човека, ни "пенсионираха" за "Левски", четири-пет от които бяхме и национали, и бяха привлечени няколко млади момчета, наши юноши. Бобата Жечев тогава бе треньор и наложи тази смяна на поколенията, което се оказа много правилно. Тогава именно се даде шанса на самия Наско Сираков, Гиби Искренов, Емо Велев-Кокала и другите момчета. Но на този състав тогава му трябваха три години време, за да се сработи, да се обиграе и да стане страшилище за съперниците. Затова и сега мисля, че "Левски" тръгва в правилна посока, но не очаквам по-рано от три години да има желаните от всички ни резултати. Не искам отсега да бързам да говоря много, след Нова година ще видим. Едва тогава ще се видят първите резултати, макар и само малки стъпки. Но ще стане ясна посоката, а тя е по-важна.
- Търси ли ви някой от ръководителите, вас, ветераните, за акъл, за мнение?
- А, не. Гледаме отстрани. Има какво да им кажем, но са заети. Тъжно е, че не се сещат за нас вече, все пак ние сме дали много за "Левски". Един пример само - за рождения ден всяка година ми се обаждат от кипърския "Омония" (Аридипу), а там играх само един сезон през 1984/85 г. От "Левски" дори ми забравиха 70-годишния юбилей, един телефон не звъннаха, една картичка не пратиха. Не знаят кои сме още живи, кои вече ги няма.
Коментари (0)
Вашият коментар