Мирела Иванова: Александър Томов отлетя към небесното предградие

Поетесата скърби по своя скъп приятел: Беше страшно интересен човек, ще намери място на небето, което ще превърне в свят*

Поетът Александър Томов отлетя към небесното предградие. Наричам го първо поет, защото неговите знакови с меланхолията и Есениновския сплин „луминисцентни балади“, печалните му бохемски стихотворения бяха истинско откровение в началото на 80-те.

Знаехме ги наизуст, рецитирахме ги в компании, обичахме ги.

Когато узнах, че Сашо си е тръгнал от нас, у мен като стихия се завърнаха стихотворенията му, сякаш вестта ги отключи, рецитирах си ги на глас и не можех, и не исках да повярвам в смъртта му.

Той написа и великолепни разкази и новели.

Сборникът му „Елегия за птици“ бе стъписващо силен, омагьоса и разтърси всички, един паноптикум на силните характери, запомнил и ярките типажи на софийското предградие, и фаталните жени, и заплетените във възела на психологическата си неистовост сюжети. Какви незабравими герои сътвори Александър Томов, за да ги засели в своето литературно предградие: Ецко, Ата, Жана, Кондора, Икония...

Неслучайно българското кино от онова време се влюби в тях.
Александър Томов написа и романи, които назоваха и запомниха много от нищетата на прехода, беше истински майстор на динамичните и четивни истории, професионален писател и киносценарист, каквито у нас са малцина...

Беше и страшно интересен човек, съставен сякаш от абсолюти – абсолютната енергия и сила на човек от крайните квартали, обладан от страст да успее и същевременно абсолютна бездна от познание и думи.

Знаеше наизуст стихотворенията на Рембо, а и на останалите прокълнати поети, рецитираше стихове на любимите си съвременници, философията, религиите, историята също бяха завладяни от неговото нахъсено любопитство територии.

Познавах го от ученическите си години и му дължа безкрайно много. Всяка седмица гостувах в техния озарен дом.

Дом е огромна дума за едничката стая, която обитаваха тогава с Катя – но е малка дума за духовността, с която бяха преизпълнени срещите и разговорите там. Беше стая свят.

Сигурна съм, че и на небето Сашо ще намери място, което да превърне в свят. Такъв, че всички да го запомнят и обикнат.

*Поетът, писател и сценарист, автор на едни от знаковите български романи и филми, си отиде на 76 години преди дни, приживе пожела да бъде кремиран. Изпратихме го на 17.10. - б. р.