Халфът на ЦСКА 1948 Ангел Бастунов: Загубата от "Лудогорец" няма да ни разклати

Ангел Бастунов е сред приятните изненади в Първа лига този сезон. Халфът на ЦСКА 1948 се наложи в тима на Красимир Балъков и вече отбеляза първите си голове в елита. 21-годишният футболист премина в новака в Първа лига това лято от "Кариана" (Ерден). Пред "България Днес" той сподели първите си впечатление от футбола на най-високо ниво у нас.

- Ангел, какво не ви стигна да вземете нещо от мача с "Лудогорец"?

- Играта беше равностойна в началото, но май излязохме с прекалено голям респект към "Лудогорец" в този мач. Това ни попречи да вземем нещо повече от двубоя.

- Това ли е основното, което трябва да промените, за да може да се противопоставите на най-добрите?

- Да, като цяло. Няма от какво да се притесняваме дори и срещу "Лудогорец". Все пак ние сме ЦСКА.

- Започнахте сезона колебливо. Какво променихте след загубата от "Левски", за да се промени толкова и представянето ви?

- Ние сме нов отбор. Бяха взети много играчи, в това число съм и аз. Треньорът също е нов. Трябва ни време, за да се обиграем. Да се нагодим и към неговите изисквания.

- Какви са целите пред отбора този сезон?

- Нямаме конкретни цели. Играем мач за мач, като целта е да израстваме с всеки следващ и да се развиваме. Апетитът идва с яденето. С всяко добро представяне е нормално да гледаме към по-предните места. Вярвам, че загубата от "Лудогорец" няма да ни разклати.

- Това е първият ви сезон в Първа лига. Вкарахте и първите си голове. Как се чувствате?

- Да, преминах от Втора лига, от "Кариана". Тук е моментът да благодаря на бившия ми клуб и най-вече на Милан Йосифов, който в момента не е добре здравословно. Пожелавам му бързо оздравяване, за да може да продължи да помага на отбора. Колкото до мен, да, това е първият ми сезон в елита. Вече изиграх няколко мача, вкарах първите си голове и съм щастлив от този факт.

- Голяма ли е разликата в нивото между елита и Втора лига?

- Да, определено. В Първа лига се играе много по-бърз, по-комбинативен футбол. Конкуренцията е по-голяма.

- Около вас има много опитни играчи начело с Мартин Камбуров. Какво е да играете с такъв футболист и дава ли съвети на вас, по-младите?

- За нас по-младите е щастие да играем с такива играчи като Мартин Камбуров, Галин Иванов. Те постоянно ни дават съвети, напътствия. Ежедневно, не само в тренировките. Знаят какво да ни кажат, как да ни надъхат, кога и да ни скастрят, ако трябва. Камбуров е невероятен футболист и се радвам, че съм в един отбор с него. На 40 години играе на такова ниво, тренира всеки ден професионално, не спира да бележи. Да вкара толкова много - над 200. И съм сигурен, че ще подобри рекорда. Само да е здрав, ще вкара оставащите голове и с наша помощ ще стане най-резултатният в историята.

- През лятото интерес към вас имаха и други отбори. Защо избрахте ЦСКА 1948?

- Да, интерес към мен имаше от "Пирин" и "Арда", но избрах ЦСКА. Те най-много ме искаха и ми го показаха. От другите бяха само запитвания. От ЦСКА се обадиха и казаха директно, че ме искат. Почувствах се желан, а това е най-важно за един футболист.

- Какво ви носи ежедневната работа с Красимир Балъков? Има ли някакви специфични изисквания той?

- Красимир Балъков е един от най-големите футболисти на България. Има изключително богат опит по терените - и у нас, и в чужбина. Не само като футболист, но и като треньор. За мен е чест да работя с Красимир Балъков. Да, той има някои специфични изисквания, но не искам да ги разкривам. Ще кажа само, че като тренировъчен процес, подготовка и възстановяване сме по немски модел.

- Преди години бяхте в школата на "Левски", но заедно с няколко момчета напуснахте едновременно през 2013-а. Какво се случи тогава?

- Да, преди време бях в "Левски". Изкарах една година в школата на "Герена". Тогава се създаде ДИТ (частна футболна детско-юношеска школа - б.а.), които имаха много добри условия за тренировки и развитие и реших да премина там. След това минах през "Ботев" (Пд) и "Кариана".

- Двете години в "Кариана" във Втора лига може ли да се каже, че послужиха за аклиматизация към мъжкия футбол?

- Определено. Дори и във Втора лига разликата между юношеския и мъжкия футбол е огромна. Благодарен съм на "Кариана", които ми подадоха ръка в труден момент, след като от "Ботев" се отказаха от мен. Не ми предложиха договор. От Ерден ми подадоха ръка и ми дадоха шанс. Изключително благодарен съм на треньорите Атанас Джамбазки и Веселин Великов след това и най-вече на президента Милан Йосифов. Те ми гласуваха доверие, изчакахме първите 3-4 месеца, докато се аклиматизирам към мъжкия футбол. Тренировките са различни, натоварванията също. Направих няколко мача, усетих, че ми вярват и ми потръгна. Доверието и търпението са най-важни за един млад играч, за да може да се развива.

- Как ви се отрази карантината и цялата тази ситуация с коронавируса? Как поддържахте форма?

- Какво стана в тази година и аз не знам. Карантината беше един много труден период. Аз съм от едно село в Пиринския балкан - Горно Драглище. В гората поддържах форма, доколкото мога. Изпълнявах изискванията за изолация и да не излизам, но кросовете правех там.

- Има ли отбор, на който симпатизирате?

- "Манчестър Юнайтед". Още от малък симпатизирам на този отбор. Сега минава през не особено успешен период, но съм сигурен, че ще се върне към успехите.

- Кой е вашият идол във футбола?

- Когато играеше в "Юнайтед", мой идол беше Кристиано Роналдо. На него подражавах и много се ядосах, когато напусна, за да отиде в "Реал" (М). Сега се възхищавам на Лионел Меси. Невероятен е!

- В коя държава бихте искали да играете някой ден?

- Висшата лига на Англия. Много бих се радвал, ако един ден играя там. Мисля, че и като стил би ми подхождала. Големите отбори "Ливърпул", "Сити" и "Манчестър Юнайтед" играят по-бърз, комбинативен футбол. Вече тези по-надолу разчитат повече на битката, но бих бил много щастлив, ако един ден играя във Висша лига. В някой от силните тимове.

- С какво щяхте да се занимавате, ако не беше футболът?

- Честно казано, нямам идея. Футболът от малък е номер едно за мен. Мога да играя и други спортове - тенис на маса и корт например. Определено спортът е това, което ме вълнува, и не бих си представил нещо извън него. А футболът винаги е бил моят фаворит. С него бих искал да се заминавам и след това. Запали ме моят баща. Той е бивш футболист. Още от малък с него играехме - на улицата, по игрищата.