За първи път в историята: Майка и дъщеря заедно в пилотската кабина

Бащата и синът също са летци

Военните не искали да наемат 56-годишната Сузи заради дребния ръст - 155 см

Тя не се отказала и отишла в гражданската авиация

Изкарала във въздуха и трите си бременности без проблеми

Майка и дъщеря влязоха в историята като единствения по рода си екип, който пилотира съвместно самолет от гражданската авиация в САЩ. Нещо повече - бащата и синът също са летци.

Но жени зад уредите в пилотската кабина са рядкост дори за страната на неограничените възможности. А камо ли две поколения от едно семейство. Снимка на Сузи и Дона Гарет взриви интернет, въпреки че от общия им рейс е минала една година. Но заради коронакризата и намаления пътникопоток много хора споделиха тяхното фото. Двете работят за американската авиокомпания “Скай Уест еърлайнс”.

56-годишната Сузи отдавна се е записала като пионер в професията си. Тя е една от първите жени, които превозвачът е наел преди повече от 30 години. По онова време достъп до уредите в кабината имали само 11 дами за всички щати.

Как кап. Гарет

се запалва по самолетите?

Това се случило, когато като колежанка пътувала от Аризона до Лос Анджелис, което е второто качване в живота й на авиомашина. Когато видяла залеза, решила, че иска само това и нищо друго.

Но пътят й до мечтаната кариера

е изпълнен с

много перипетии.

През 1989 г. единствената възможност за жените да станат летци била да се запишат в армията и да се обучават като пилоти офицери. Затова Сузи кандидатствала във всички военни авиокомпании и нито една от тях не се съгласила да я наеме. Отказвали й с аргумента, че е прекалено дребничка и с нейните 155 см височина не е подходяща за тази професия. Въпреки това жената продължила да търси път към мечтите си.

“Но аз си казах: “Не, няма да се откажа”. И ето ме тук - работя за най-голямата регионална авиокомпания в Лос Анджелис, Калифорния”, споделя Сузи. Упоритостта й да постигне целта си дала резултат.

След като получила отказ от военните, се насочила към гражданската авиация. И там вече

успяла да пробие.

Записала се в авиоучилището в колежа в Маунт Сан Антонио, Калифорния. По-късно започнала като инструктор за няколко години, преди да стартира кариерата си в “Скай Уест”.

Повече не помислила за друго поприще. Казва, че

нерегламентираното работно време

на компанията, в която се труди, й помогнало да отгледа трите си деца. “Явно не се вписвам в стереотипа”, добавя кап. Гарет. Дори и когато била бременна три пъти с децата си, тя неизменно се

явявала навреме за чекинга и пилотирала

самолета без проблеми. Нито веднъж не й прилошало, нито веднъж не се почувствала зле - нито преди качването в самолета, нито горе във въздуха.

Животът в кабината я зареждал.

Динамичната Сузи успявала да намира време и за подрастващите, и за семейството си, и за работата.

“Нека всички жени да преследват мечтите си, да не се отказват. Можете да се справите.

Хубаво ще е

да има повече

смели дами

да управляват самолети.

Няма нужда да изглеждате като типичния пилот”, споделя капитан Гарет преди три години.

Тогава дъщеря й Дона все още учи, но вече е решила да последва кариерата на майка си. Така от една година двете се срещат и на професионалното поприще. 26-годишната млада жена e израснала в семейство на пилоти. Споделя, че откакто се помни, слуша от родителите си за курсове, посоки, самолети, летища и градове. Двамата били отдадени на професията си и предали любовта към летенето и на нея. Работата била и забавление.

Затова решението на Дона

баща й Дъг и

брат й Марк също управляват авиомашини.

“Ние обожаваме работата си. В нито една друга професия човек не може да види толкова много - казва капитан Сузи Гарет в блога на “Скай Уест еърлайнс” преди историческия полет с дъщеря си. И допълва: - Нашите деца никога не са искали да стават пилоти, но когато започнаха да се оглеждат за друга кариера извън авиацията - нещо като да седят на бюро в офис, разбраха колко сме щастливи. И това им отвори очите.”

“Още докато бях дете, постоянно пътувах - разказва Дона. - Различните краища на света ме пленяваха. Начинът на живот на мама и татко ми изглеждаше чудесен. Това ми показа възможностите, които този бранш може да предложи”, допълва Дона.

Сузи е много щастлива, че ще работи с дъщеря си, която започва в колежа опитите си за пилотиране. Първият й учител е баща й Дъг, който също е капитан като съпругата си. После се записва в две професионални училища в Южна Калифорния и завършва тренинга си в Мичиган. Започва да лети с малки авиокомпании, между които и

авиотурове над

Гранд каньон

в Аризона.

А към екипа на “Скай Уест”, където работи Сузи, се присъединява през април 2019 г.

“Нямах никаква представа какъв пионер в сферата

си е майка ми

и го разбрах наскоро.

За мен нейната професия беше нещо естествено и чак сега разбирам колко рядко има жени на тази позиция”, споделя Дона. Скоро и брат й ще стане част от традицията в семейството да управлява самолети. Той вече е завършил, но проблемите в пътническите полети, предизвикани от коронавируса и мерките за предотвратяването на разпространението му, забавили включването му към екипа на “Скай Уест”.

“Ще ми се да видя Дона като капитан, а сина ми - като неин помощник”,

коментира Сузи. А за нея самата си представя как е в салона като пътник, който се вози при своите деца.

Днес кап. Гарет живее в Лос Анджелис, а Дона - в Чикаго. Именно на летище “О’Хеър” през февруари дъщерята среща баща си случайно между полетите.

Това е времето точно преди коронавирусът да стане причина за спиране на всички пътувания.

Пилотското семейство чака с нетърпение да се възстановят всички курсове, за да се отдаде на любимата си професия.