Треньорката по гимнастика Мариана Василева: Със сълзи на очите напуснах родината

Ужасно е да видиш как деца в Азербайджан остават без родители по време на войната, докато спят през нощта

Коя е тя

Мариана Василева е сред най-успешните български треньорки по художествена гимнастика. Вече 12 години тя работи с националния отбор на Азербайджан. На приключилото европейско първенство в Киев ансамбълът на бившата съветска република спечели сребърен медал в многобоя. Специално за читателите на "България Днес" Василева сподели любопитни моменти от своята работа в чужбина и зае позиция покрай сблъсъка на Нешка Робева и Илиана Раева.

- Г-жо Василева, ще ви върна назад във времето. Изведохте ансамбъла на България девойки до сребърните медали от европейското първенство през 2007-а. Как се озовахте в Азербайджан, вместо да продължите да работите с тази талантлива генерация?

- Генералният секретар на азербайджанската федерация по гимнастика ме покани да направя едно съчетание в началото на 2008-а за техния ансамбъл. Пристигнах за 5-6 дни. Направих съчетанието. Тогава ми казаха: "Нали ще останете да работите с нашия отбор на олимпиадата, защото имаме квота за игрите?". Момичетата много ме харесали. Отвърнах им, че е невъзможно, защото работех с българските момичета за Евро 2008 за девойки в Торино. Тогава казаха, че ще изпратят техния отбор в България. Започнахме да работим в зала на "Герена". Водех едновременно тренировки на двата отбора. Моята гимнастичка Габриела Кирова взе бронз в съчетанието на обръч на европейското. Азербайджанският отбор влезе на два финала. Веднага последва предложение. Моята мечта никога не е била да живея в чужбина. Отидохме на лагер в Баку с техния отбор. След това заминахме за олимпиадата в Пекин. Tимът завърши на седмо място в многобоя. Никой не очакваше това да се случи. Когато се върнахме, ръководството на федерацията ни поздрави. Всички бяха щастливи. Изключителен успех. Казаха, че очакват да се върна със семейството ми. В началото отказах, но бяха настойчиви. Дори започнаха да търсят работа на съпруга ми. След като се завърнах в София, разбрах, че моите амбиции са малко по-големи, отколкото имам възможност да реализирам в България. Със сълзи на очи напуснах родината. През първите три години си тръгвах на всеки три месеца. Казвах си, че се връщам след всяко европейско първенство, а то вземахме медал. Не ме пускаха.

- Как се разделихте с талантливия ансамбъл девойки в България? Предполагам сте мечтали с тях да отидете на олимпийски игри?

- Мъчително е да се разделяш с всеки, когото обичаш. Няма дете, което да е минало през ръцете ми и да не го обичам. Раздялата беше много тежка. Исках да постигна много в България. Хората трябва да приемат нещата, каквито са. До ден-днешен ми е трудно да го направя, защото не всичко зависи от мен. Кандидатствахме с момичетата за женския национален отбор. Явихме се цял ансамбъл. Подготвихме съчетание с пет обръча. За съжаление не бяхме избрани. Човек трябва да приема пораженията вътрешно, но външно винаги плача.

- Вашето име беше споменато от Нешка Робева и Илиана Раева точно за този период. Как всъщност сте провели разговор с Раева за това кой да бъде треньор на националния отбор?

- Първо искам да благодаря на Нешка Робева. Научих много от тази велика жена. Имах възможност да се докосна до това, което тя знае. Научила съм 5-6% от нейните знания. Тя е гениален постановчик и прекрасен ръководител. Благодарна съм, че продължава да следи моите изяви. Надявам се един ден да я видя в Азербайджан, защото няколко пъти вече я каня. Просто да поговори с момичетата и треньорите. Младото поколение нищо не знае и не се интересува от българската и съветската гимнастика. Колкото до думите на Илиана, разбира се, че има истина в казаното. Имахме разговор с нея. Тогава я попитах какво смята относно моите амбиции да бъда треньор на жените. Не искам да коментирам останалите неща. Живеем във времена, когато не трябва да създаваме неприятни конфликти помежду си. Дори да искаме нещо да си кажем, не трябва да е публично. Иска ми се българките по света да се обединят. Отношенията не са ни лоши, но не са и близки. Не трябва да се сърдим на другите, че някой си е свършил хубаво задачите. Лично аз съм много емоционална, но съм добър човек. Илиана Раева попадна на точното място като президент. Намери спонсори за гимнастичките. На бялото не трябва да се казва черно. Когато виждаш нещо, което не ти харесва, отиваш и го казваш лично на човека.

- Сега конкуренцията беше по-слаба при ансамблите на европейското първенство, но въпреки това как беше приет сребърният медал на Азербайджан в многобоя?

- Само на едно европейско първенство нямаме медал. Винаги сме вземали отличия при девойки или жени. Ако бяха участвали всички отбори, не е ясно какво щеше да стане. По време на пандемия няма как да сме сигурни дали останалите щяха да изпълнят своите композиции. Не всички деца са достатъчно силни психически, дори и да са подготвени. Нервите на едно от нашите момичета не издържаха 10 секунди преди края на съчетанието. Никой не може да й се сърди, защото е дебютантка. Не винаги класирането зависи от нас. Най-важното е да те хареса публиката. Сега се притеснявах какво ще стане, когато няма зрителите. Беше трудно, но най-важното е, че състезанието го имаше. Всички гимнастички се отпуснаха накрая, когато разбраха, че публиката са съдиите. В Азербайджан ни посрещнаха с цветя. Още на следващия ден се събрахме в залата. Направихме анализ. Пуснах гимнастичките 10 дни почивка, а след това започваме възстановителен лагер и сериозни занимания. С моята колежка и главна съдийка Наталия Боланова вече сме на работа.

- Целият спортен свят е принуден да работи в условия на пандемия. В Азербайджан преживяхте война през последните месеци. Какви усилия коства на вас и на децата да се абстрахирате от всичко, което се случва извън залата?

- Целият свят започва да цени колко е важно да имаш работа. През март започнахме с онлайн тренировките. Какво ли не измисляхме през тези три месеца, за да заинтригуваме децата. На 1 юни ни разрешиха да тренираме само с гимнастичките, които имат квоти заедно с две резерви. От влизането в залата до момента на пътуването за европейското първенство целият състав не е напускал националната гимнастическа арена. Беше много трудно за децата и треньорите да издържат. Видяха се 2-3 пъти с родителите - на открито и от разстояние. При нас организацията е доста строга. Имаме мениджър по медицина и мениджър по охрана. Те съблюдават всичко. Най-важното е, че ги запазихме здрави. Девет азербайджанки се върнаха с медали от европейското първенство. Най-неприятното беше избухване на войната. През юни беше първият конфликт. След това на 27 септември стана вторият. Войната се разгоря. Преживяхме тежки моменти. Много наши близки загубиха свои братя и съпрузи. На две от гимнастичките роднини бяха на война. Още не са се върнали. Наш работник също е там. Най-важното е, че президентът показа изключителна далновидност. Знаеше какво трябва да се направи. Нито веднъж Азербайджан не направи обстрел по мирни граждани в Армения. Не мога да кажа същото за другата страна. Загинаха много мирни граждани. Ужасно е да видиш как дете, което на следващия ден трябва да празнува първия си рожден ден, вече го няма. Да видиш как майките плачат. Да видиш две деца, останали без родители, докато са спели през нощта. На никой не пожелавам да преживее нещо подобно. Радвам се, че всичко завърши благополучно и вече никой няма да страд