Капитанът на "Левски" Николай Михайлов сложи лентата на ръката си през лятото. Вратарят е сред най-опитните футболисти на "Герена" в момента. За него това е втори период със синята фланелка, след като е юноша на клуба. Пред "България Днес" стражът говори за тежките месеци на финансова криза и очакванията си за бъдещето.
- Николай, с какви чувства изпращате тази ненормална 2020 година?
- Аз съм положително настроен човек, но тази година няма как с ръка на сърце да кажа, че я изпращам с добри чувства - в личен и професионален план. Знаете колко тежка беше годината за "Левски" - за клуба, за футболисти, треньори, ръководство. И най-вече за нашите фенове, с които се измъчихме взаимно. Затова в края на годината им благодаря за подкрепата. И в личен план няма как също да не бъда тъжен. В рамките на няколко месеца ме напуснаха двама дядовци. Бисер, който е познат на всички, но и другият, който също е част от семейството (б.а. - бащата на Мария Петрова). Наистина тежка година, както за мен, така и за цялото ми семейство. С близките си казваме "Да свършва тази година, да идва нова". Искрено се надявам да е по-добра, с положителни емоции. Да сме живи и здрави. Ние и всички хора по света. Навсякъде е тежко положението с пандемията още от февруари-март. Надявам се час по-скоро да отшуми и хората да се върнат към нормален ритъм на живот.
- "Левски" бе застигнат от куп злини през тази година - финансова криза, коронавирус, тежки травми.
- Абсолютно, както и още няколко неща. Продажбата на някои от добрите ни футболисти. Със смяната на 15 човека през лятото и трансферите в движение, които са много рискови по принцип. Подготовката беше едва около 10 дни, в които не успяхме да се подготвим физически. След това контузиите на братя Цоневи, които много ни липсват. Тази на Мони Славчев, да не изброявам всички. Предимно негативи, отколкото позитиви за нашия клуб през тази година.
- Може би най-важният факт е, че "Левски" оцеля?
- Това беше идеята. Много пъти от лятото го казвах. На никой не му е приятно да губиш точки срещу не толкова претенциозни отбори, защото "Левски" си е "Левски". За мен е нещо свято, нещо голямо. Трябваше да се нагаждаме спрямо моментната ситуация, да надграждаме по време на сезона. За момент успяхме, но след продажбата на Стайн и с контузиите на братя Цоневи нещата станаха много тежки за нас. Бяхме догонващи през по-голямата част от времето. Финансовите проблеми в нашия клуб също психически се отразяваха на футболисти, треньори и щаб. Един клуб не е само 20 играчи. Има много хора, които се грижат всичко да е ОК. Ставаше въпрос за оцеляване. То ще продължи и през 2021-а. Всички сме се заели - футболисти, ръководство, треньори и фенове - със заздравяването и укрепването на клуба. Без значение кой е в него, важно е "Левски" да е добре.
- Оцеляването до голяма степен се дължи на феновете, но и на играчите, които показахте висок морал. Не си тръгнахте в тежките моменти без пари.
- Трезвомислещите хора знаят, че футбол се прави с пари. Няма какво да си кривим душите и да говорим празни приказки. Аз съм човек, който винаги казва нещата, каквито са. Футболистите, които бяхме в "Левски", предимно сме левскари. А които не са израснали на "Герена", знаят какво е този отбор. Визирам чужденците, които също се съобразиха с моментната ситуация. Моята главна роля от лятото, когато се завърнах напълно в отбора и ме избраха за капитан, беше да направя отбор въпреки кризата. Всички знаехме, че ще бъде тежко, че сезонът няма да е перфектен за нас. Въпреки че изгубихме точки, които за мен лично не трябваше. Това беше от грешки на младостта, на неопитността, на страха, припряността. Нашите юноши, младите момчета имат много голям потенциал. Много по-голям от това, което показаха. Това им говорех през цялото време. Трябва да използват шанса си въпреки тежката ситуация, напрежението и негативността около целия клуб. "Левски" независимо слаб или силен, всеки иска да го удари - дали на терена или извън него. Няма никакво значение. Всеки иска да удари този отбор, когато е най-уязвим. По-уязвим "Левски" от тези четири месеца може би никога няма да се намери. Защото ще го бъде. Сигурен съм! Няма как да оставим този клуб да сменяме имена, тирета, точки, запетаи, цифри. Чест прави на футболистите, на треньорите, на щаба. Бяха тежки месеци, но показахме някакъв положителен дух, висок морал и борба. Че на терена нещата не се получиха така, както искахме, е очевадно. 
- Донякъде и младите играчи имат нужда от обиграване и да свикнат с мъжкия футбол. В двубоя срещу ЦСКА-София 7 човека от отбора бяха под 23 години.
- Точно така е. По-голям процент от мача те се представиха добре. След червения картон дори в отбор като ЦСКА с толкова много чужденци и скъпоплатени играчи имаше смут. И за тях беше много важна победата. В крайна сметка момчетата се бориха, дадоха всичко от себе си. Това беше моментната ситуация. Трябва да обърнем внимание също и на съдиите. Никога през живота ми не съм коментирал това нещо, защото ги уважавам всички. Повечето от тях ги и познавам. Знам, че им е много тежко, има огромен натиск от различни места. Но тук говорим за очевадни неща и грешки. Още в началото на мача случилото се в средата на терена с Ивчо Найденов навсякъде по Европа е недопустимо. Тук говорим за мач в "А" група, дерби мач. Отделно и дузпата, която се свири. Всички видяхте за какво става въпрос. Това са очевидни грешки. Дано наистина да бъдат само грешки. И дотам искам да приключа с тази тема. Но все пак това са неща, които са в наш ущърб. Нека по-добрият победи без излишни подкрепи. Излизаме да играем 11 срещу 11 и нека по-добрият отбор победи. Но с такива грешки се нагнетява напрежение. Хората започват да коментират. Не е добре като цяло за българския футбол. През последните месеци се случиха прекалено много грешки. Не само с нашия отбор - с "Лудогорец", с ЦСКА-София, с "Черно море". Имаше такива от страничните и от главните съдии. Да не говорим за делегати и четвърти рефер. Мачовете се обръщат на цирк. Всеки се обажда и обяснява. Случва се едно псуване от ляво и дясно. Така няма как да очакваш от младите момчета да надграждат и да вървят напред.
- В този смисъл колко вие самият сте "за" ВАР и навлизането му в България?
- Колкото помага, толкова се правят и грешки. Има доста неща, които не са изчистени теоретично. Много големи европейски звезди, треньори и ръководители са против. Със сигурност има неща, които трябва да се изчистят. Но поне ако се случи някаква очевадна грешка, ще може нещата да бъдат регулирани веднага. Това нещо да не влияе върху резултата в мача. От тази гледна точка съм "за".
- С идването на спонсора в "Левски" нещата вече по-спокойни ли са за играчите?
- Това е добра новина не само за футболистите, а за целия клуб. Когато имаш такъв голям генерален спонсор като "Щрабаг", е нормално футболисти, ръководство и щаб около отбора да са по-спокойни. Аз бях вътре в нещата през цялото време. Беше много тежък сезон от емоционална гледна точка. Да се занимаваш с битовизми всеки божи ден наистина напряга и натоварва. В крайна сметка всички го правим "Левски" да бъде по-добре. С този спонсор сега се надявам да се вземат и качествени попълнения. Има ръководство, което знае на кои позиции и къде да подобри качеството. Най-важното е да направим една добра подготовка, защото въпреки всичко мисля, че нашият отбор може да бъде много, много по-добре подготвен физически. Виждаше се в няколко мача през сезона как 60-70-ата минута вече изнемогваме. Трябва да бъдем перфектно физически сложени. Отрази ни се и COVID-19. Нямаше време за подготовка след него, а започнахме веднага мачовете. 99% от отбора го минахме по време на сезона. Ужасно е за един професионален спортист това да си е 14 дни вкъщи и да не може да тренира. Това е абсолютно убийство. Формата отива на нула. Започваш отново, но най-лошото е, че след три дни имаш мач. Може да се сетите какво се случва с тялото в този момент. Затова за мен беше важно да завършим здрави. Имаме достатъчно време - около 40 дни - да се подготвим за първия мач. Да не забравяме, че има и купа. Фенове, за които трябва да играем, независимо дали ще има публика или не. Да се борим за оцеляването на "Левски", защото то продължава. Нищо не свършва през декември с подписването на един договор.
- Няколко пъти казахте, че се гордеете с този отбор. Как успяхте да останете задружни в тази тежка ситуация?
- Това беше една от целите, които лично си бях поставил. Независимо кой ще остане лятото, каквото и да се случва, ще направим отбор. С помощта на по-опитните като Валери, Мартин Райнов и др. успяхме да държим съблекалнята. Има много юноши, хора, които са нещастни по ред причини. Дали във финансово положение, дали че не получават толкова шанс за изява. От тази гледна точка направихме един сплотен отбор с уважение в него. Имахме много добра комуникация. Опитахме в съблекалнята да има приятна обстановка за работа. Там да се забравят негативните неща. Изключваш всичко и по време на тренировъчния процес даваш всичко, на което си способен. Все пак както тренираш, така и играеш. 
- С Валери като най-опитни като че ли бяхте разделили ролите през есента. Вие бяхте човекът, който нахъсва, а той този, който вдига настроението в тима?
- Има го това нещо. Хората са различни. С Валери сме израснали заедно. Познавам го вече сигурно 22-23 години. От 10-11-годишна възраст се знаем с него. Минали сме през всички гарнитури в националните отбори. Той е един човек с огромно сърце. Човек с много опит след всички отбори, през които е минал. Те са нещо уникално за нашите стандарти. В негово лице срещам огромна помощ да има позитив в отбора, да има настроение. Да не стават лигавщини, простотии. Той знае къде е границата. Много ми помогна през тези 4 месеца. Една птичка пролет не прави. Хубаво е в един отбор от 25-27 човека да има поне пет-шест утвърдени лидери. Във всеки момент да се разчита на различни качества - индивидуални и лидерски. В нашия случай горе-долу всичко опираше до 2-3 човека. Които отговарят за всичко за пред всеки, поемат и позитиви, и негативи. Особено в България няма как да срещаш само положителни емоции. За това в крайна сметка никой не те е избрал да бъдеш лидер. Или ги имаш тези качества, или ги нямаш. Дали ще сложиш лента на ръката или не, важно е вътре в съблекланята да те слушат, да ти се чува гласът и хората да се допитват до теб.
- С оглед деветото място сега какви са реалните цели на тима през пролетта?
- Да направим добра подготовка. Да запазим всички футболисти здрави, да се вземат нови попълнения на определени постове, на които имахме проблеми през сезона, като контузии и вариации. На доста постове нямахме алтернативи. Целите са две. Да сме максимално напред в класирането. От четвърто място назад разликите не са толкова големи. Няма някакви огромни дупки от 15-20 точки да се чудиш "Оле, майко, как ще ги настигаме?". Естествено да не забравяме и купата. Там след три мача си на финал. Няма да бъде лесно. Изтеглихме "Берое", който е от най-добрите отбори в първенството с едни от най-стабилните игри от началото на сезона. Това е футболът, няма нищо лесно. Всичко е борба, моментна форма и доза късмет. Има футболен Господ, както го наричам аз. Този полусезон той въобще не беше с нас. Това е истината. И ние като отбор и клуб имаме нашата вина, но каквото можеше да се обърка, се обърка. Това не може да е вечно. Няма как да е само лошо или само добро. Винаги има утре. Трябва да гледаме напред и да успеем да излезем от това положение.
- Успяхте ли вече да свикнете с изискванията на новия треньор Славиша Стоянович?
- Тепърва ще се запознаваме с това, което той иска. Аз го познавам, защото Стоянович беше треньорът, който с г-н Русев ме взе в "Левски" преди две години. Знам много добре какъв е манталитетът му и какво иска. Сега нямаше как да се свикне по две причини. Всички бяхме с COVID-19, когато дойде. А когато се върнахме, имахме мачове през три дни. Всичко беше възстановяване-лека тренировка-мач. Така че със сигурност 90% от футболистите въобще не знаят какво да очакват. Аз очаквам да направим един боеспособен отбор, който е добре физически и тактически. Славиша Стоянович е много добър специалист и тактически е на високо ниво. Смяна на схема с тези млади играчи, в рамките на 48 часа да разберат всичко не е лесно. За мен и за някои други играчи над 30 години е ОК. Играли сме във всички видове схеми. Знаем във всеки момент как да се варира и смени темпото. За един млад играч в рамките на 90 минути да смени три пъти схемата не е лесно. Допускахме и грешки. Нормално е, но никой не те чака. Особено когато си в отбор като "Левски". Един мач ОК, втори, но на третия вече времето е приключило. Взискателността на феновете трябва да бъде висока за клуб като "Левски". В крайна сметка те проявиха голямо търпение. Искаха от нас на последните срещи, които водихме, да има борба, себераздаване и агресия. Това се опитахме да направим с ЦСКА-София. Беше много болно след мача, че не успяхме да вземем нещо от двубоя. Малко или много щяхме да направим празниците по-положителни за тях. Надявам се през пролетта да имаме много поводи за радост с тях. Те го заслужават.
- Срещу ЦСКА-София спасихте първата си дузпа за "Левски". С това станахте третият член на фамилията ви с подобно постижение. Какво означава това за вас?
- Бях юноша на "Левски" доста години. В мъжкия отбор прекарах две години. В тях играх някои мачове за първенство и за купата, за Лига Европа и така злополучния ми двубой в Шампионска лига. След това ме продадоха рано-рано. Реално погледнато, цял живот съм била левскар, но в отбора съм бил две години тогава и две сега. Пазих един полусезон, после цял сезон не по друга причина. Сега съм на вратата от лятото. Радостен съм, че успях да спася дузпата. Първо заради "Левски". Второ заради това, че дядо ми и баща ми са спасявали дузпи, и то срещу ЦСКА. За мен това е чест и удоволствие. Все пак играя за клуба, в който съм израснал и на който цял живот съм фен.
- Играхте с една уникална капитанска лента. Каква е нейната история?
- В началото на сезона Валери ме изненада с друга лента. Беше я направил специално в Италия с моите инициали и на "Левски". Сега някои от феновете и от нашите ръководители, които са на феншопа, и мой близък приятел ме изненадаха точно в навечерието на мача с новата. Направиха го с оглед тежката ситуация. Беше насадено през последните дни, че едва ли не "Оле, майко, излизаме срещу ЦСКА, какво ще правим!". Брояха, че ще паднем с 4-5-6 на нула. Това няма как да го повярвам дори да го видя. В крайна сметка имаше огромно напрежение върху футболистите и треньорите. Ако нещата не се развият добре, всичко опира до нас. Трябваше да поемем отговорност. Това бяха и разговорите последните два-три дни - да се сбием, да се раздадем и нека по-добрият победи. Подариха ми в навечерието на мача една много красива и емблематична лента. След моето напускане един ден тя ще бъде дадена в музея на "Левски", където ще има кът на фамилия Михайлови.
- За вас лично като че ли годината се дели на два периода. В началото, когато бяхте нежелан, и след това борбата да върнете оптималната си форма.
- Точно така е. Половин година, в която бях нежелан. Така да се каже, ме нямаше, ако трябва да съм честен. Половин година, в която бях нещастен. Аз съм футболист. За мен е важно да бъда жив и да се чувствам ползотворен. Да помагам с опита и качествата, които имам. Когато си нежелан, няма как да бъдеш щастлив. И то поради причини, които не зависят от теб. Това е тема, която отдавна съм приключил и загърбил. След това, когато не си играл 11 месеца футбол, първото нещо, което трябва да направиш, е да влезеш във форма. Аз бях излязъл много от нея. Правих миниподготовка преди подготовката. Успях да подобря многократно формата си, но останаха едни 20-30%, които да се изчистят. Да се подобри скоростта ми, мобилността ми и др. Не успях, защото започнаха мачовете. След това COVID-19 още влоши нещата. В крайна сметка това е моя грешка и вина, за което си нося кръста. Сега в подготвителния период ще доизчистя това, което ми остава, за да бъда в перфектна форма за новия полусезон.
- Преминахте и през коронавируса. Как го изкарахте?
- За моя радост аз и най-близките ми хора като цяло го изкарахме сравнително леко. С изгубване на обоняние и вкус. Карантинирани и с обичайните мерки. Но не е като много мои познати, които бяха дни на легло и с температура, кашлица, бронхопневмонии.
- Вирусът ви извади от последните мачове на националния отбор. Тимът за първи път от много време бе близо до голямо първенство. Какво не стигна?
- Като цяло са много неща. За самия мач с Унгария е това, че имаше много контузени и болни и много не в оптимална форма. Това беше главната причина и огромният малшанс по време на самия двубой. От центриране от корнер стана рикошет и гол. После от фаул под стената. Като ти вкарат два гола, нещата стават много трудни за обръщане. Имахме шанс да се надиграваме с тях по време на мача. Вече отборът с по-голям късмет да продължи, защото силите бяха изравнени. Но след като допускаш три гола на "Васил Левски", значи не си заслужавал да отидеш на европейско първенство. Много е просто.
- Как преценявате шансовете за класиране на световното първенство?
- Ясно е, че има изявен фарорит - Италия. Срещу тях по принцип играем добре. Отборът на Швейцария вдигна много нивото през последните 10 години и има добри футболисти. Всичко зависи от нашата моментна форма. Ще има нов селекционер. Това особено първоначалните мачове винаги дава позитивен импулс в отборите. Има футболисти, които ще започнат да влизат от младежките формации. На тях ще им трябва време да се утвърдят в отбора, но спокойно 7-8 момчета могат бъдат част от разширения състав и да влизат по-стремглаво към първия отбор, защото това е бъдещето. С по-опитни футболисти с добра моментна спортна форма да се направи добра сплав.
- Този импулс може ли да съвпадне с двете домакинства на Италия и Швейцария?
- Честно, не съм гледал програмата, защото имах доста ангажименти с "Левски". Видях просто групата. Всяка победа в тази група ще бъде положителна за националния отбор. Последните години доста негативни резултати и емоции натрупахме. Всяка точка и победа е изключително важна за отбора. Най-важното е да има надграждане и да се върви във възходяща линия. В последните 10-12 години откакто аз съм в националния отбор, се смениха доста треньори, много голяма група футболисти и има на моменти положителни резултати. Бихме Нидерландия, Швеция. Записахме и някои други добри резултати. А в един момент с не толкова претенциозни отбори допуснахме да се мъчим, да губим или да завършваме наравно. Много е непостоянна формата на националния отбор. Проблемът е, че много по-малко футболисти вече излизат в чужбина. Класата пада с всеки изминал сезон. Надявам се сега през зимния и летния трансферен прозорец повече момчета да успеят да излязат в чужбина. Там нивото на футбол и професионализъм е много по-високо от България. Много по-бързо и те ще израснат.
- Какво пожелавате на феновете и на себе си за 2021-а?
- На феновете, на себе си и на всички хора въобще пожелавам най-важното нещо - да бъдат здрави те и техните семейства. Да прекарат едни хубави празници, защото е много важно да се отърсят от цялата тази негативна емоция от годината. Искам да благодаря от мое име на всички медици на първа линия, които се борят с коронавируса. Те ни помагаха и ще продължат да го правят и през 2021-а да преминем тази напаст COVID-19. Да си пожелаем по-хубави емоции през новата година.
Коментари (0)
Вашият коментар