Мария Донска е дъщеря на най-успешния футболен ръководител в историята на българския спорт Недялко Донски. Той е начело на федерацията от 1962 г. до 1970 г. През този период нашият национален отбор се класира три пъти поред за световни първенства - Чили '62, Англия '66 и Мексико '70. Клубните ни отбори са страшилище за европейските грандове. Достатъчно е да се спомене, че на 19 април 1967 г. "Славия" играе полуфинал за КНК срещу "Глазгоу Рейнджърс", а на същата дата, но от по-късен час, ЦСКА се изправя срещу "Интер" в Милано, пак в полуфинален мач, но за КЕШ. Два български отбора играят полуфинали в евротурнирите в един и същи ден! Днес това изглежда като научна фантастика. Пред "България Днес" г-жа Донска, която сега е посланик на нашата родина в Куба, разказва за своите спомени от славните години на футбола през 60-те и началото на 70-те години.
- Госпожо Донска, с вашето семейство са свързани някои от златните моменти в историята на българския футбол, включително и първото ни класиране на световно първенство в Чили '62. Тогава се ражда и прочутата фраза "всички сили за Чили", която години след това се използва като символ за огромното желание да се постигне заветна цел. Какво знаете вие от спомените на баща ви за този толкова романтичен период за спорта?
- Знам, че през периода, когато баща ми оглавява футбола, България е постигнала значителни успехи: три пъти финалист на световно, пети в Европа и втори на Олимпиадата в Мексико. Три пъти европейски шампиони за юноши и веднъж за младежи. За съжаление, нямам спомени за конкретни събития. По-скоро за атмосферата и настроенията около футбола, за еуфорията от победите и разочарованията от загубите, които баща ми преживяваше много тежко, като собствени поражения.
- Отиваме на световното в Чили след бараж срещу Франция, спечелен с 1:0 в Милано. За Англия 1966 г. отново се класираме след решителен мач, но този път печелим срещу Белгия във Флоренция. Какво не знаят запалянковците в България за това, което е свършено извън терена?
- За Флоренция знам, че баща ми е определил състава на отбора. След загубата с 5:0 в Брюксел и измъчената победа срещу Израел треньорът Рудолф Витлачил е подал оставка, която баща ми не е приел. Поискал е това да не бъде разгласявано, за да не демотивират играчите, и е пренаредил отбора. Търсел е не знаменитости, а бойци с желязна психика и хъс за победа, сложил е Димитър Ларгов, известен с огромната си психическа и физическа издръжливост, за капитан. И не е сбъркал.
- Големите ни звезди от това поколение като Георги Аспарухов, Никола Котков, Димитър Якимов се превръщат в легенди. Какви са били те извън терена?
- Баща ми ги ценеше и като футболисти, и като личности. Гунди например беше нарицателен със своята скромност. Огромната слава не само не го главозамайваше, но дори го притесняваше.
- Футболистите, играли на световното в Мексико през 1970 г., до един твърдят, че подготовката на високопланинската база в Белмекен преди финалите при минусови температури е довела до пълен физически срив по време на мондиала. Защото мачовете са провеждани в адска горещина. Повеждаме и в трите двубоя, които играем, и ги губим, след като играчите стават жертва на пълно изтощение през вторите полувремена. Недялко Донски е нарочен за виновен и сменен. Защо се случва всичко това?
- За това много се е говорило и писало. Факт е, че футболистите не са издържали физически, не са успели да се аклиматизират. Подготовката е била проведена според предписанията на медицинските екипи. Баща ми обаче споменаваше една своя голяма грешка: след като видял, че някои играчи се аклиматизират по-успешно, не е включил тях в отбора за решителните срещи. Не е посмял да направи смени, защото по инициатива на висшето ръководство съставът е бил определен по читателски писма. След това много съжаляваше за това, че не се е наложил. 
- Последствията от загубите в Мексико са тежки...
- Нормално е ръководителят на футболната федерация да поеме отговорност за неуспеха и да си понесе последствията. Колкото и да е тежко, това е правилното поведение. Аз си спомням повече за ужасното напрежение около мачовете и последвалата лавина от отрицателни емоции и атаки. Баща ми понасяше това тежко и аз бях много притеснена за него. За да го предпазя, доколкото мога, ставах рано преди училище и слизах до пощенската кутия, прибирах и криех всички писма от гневни запалянковци, за да не ги чете баща ми.
- Периодът след 1970 г. е свързан с раждането на още една легенда с участието на Недялко Донски. Той създава вестник "Старт", който бързо придобива култов статус за почитателите на спорта. Мнозина колекционират всички броеве, както и и снимки на футболни отбори, публикувани в изданието. Какво е за вашето семейство вестник "Старт"?
- Шанс за ново начало след отстраняването му от футболната федерация и БСФС. Възможност да продължи да се занимава със спорт, на който се беше посветил. Беше трудно начинание - без пари, хартия, офиси, но успя да се справи. Събра най-добрите журналисти и фоторепортери. Пътуваха и отразяваха всички големи състезания по цял свят, правеха страхотни материали. "Старт" бързо си спечели огромна популярност - 400 000 тираж и все не достигаше. Спомням си, че приятели и познати постоянно ме молеха за броеве, които не бяха успели да си купят, особено с поредиците с биографиите на известни спортисти, като Платини, или книгата на Джейн Фонда за аеробиката.
- Какво се случи с архива на вестника и най-вече с огромния брой уникални снимки?
- Знам, че "Старт" бяха вложили много усилия и средства за съхраняването на архива. Един от фоторепортерите обаче успял по някакъв "законен" начин да го приватизира. Хубавото е, че все пак архивът е запазен и продължава да се ползва. 
- България все пак постигна голям успех на световно първенство - четвърто място в САЩ '94, как преживя тези горещи емоции вашият баща?
- Като всеки българин. С ликуване и гордост. Е, не излезе да празнува по улиците, за разлика от сина ми и племенника, но всички вкъщи бяхме много радостни.
- В момента работите в Куба, знаят ли местните нещо за отминалите успехи на България във футбола?
- В Куба футболът доби популярност едва през последните десетилетия. И до днес обаче, когато кажеш, че си българин, кубинците се сещат за българския волейбол, от който са се учили, както и за тежката ни атлетика. Допринесли сме също за развитието на спортната им гимнастика, наши треньори са работили на острова и са предали своя опит и майсторство.
- Следите ли изявите на националния ни отбор и ще успеем ли да се класираме за мондиала в Катар 2022?
- Да, продължавам да следя футболните ни изяви и пожелавам късмет на националния отбор. Сега обаче повече ме интересува детско-юношеският футбол, може би защото внукът ми играе в детската формация на един от големите български отбори. Мъчно ми е, че в последните години резултатите не са много добри. Масово децата нямат възможност да спортуват активно. А това ощетява както тях, така и елитния ни спорт и в частност футбол. Ако се оправят нещата там, ще се върнат и успехите ни в големия футбол. Баща ми написа едно предложение за развитието на детско-юношеския спорт. Планът съдържа конкретни стъпки, които биха могли да се предприемат за възраждането на спорта. Тези идеи са плод на натрупан опит от дългогодишната му работа в спорта. 
- Какви са основните акценти в плана?
- Предложението на баща ми включва създаването на обществен орган за самоуправление на спортните федерации и клубове. Описано е как той би могъл да се избира и да функционира. В този план се предлага да бъде създаден Съюз на училищните спортни клубове "Юнак". Във всяко училище да бъде основан спортен клуб със свое име, униформа, девиз, значка и включващ различни спортове по интереси. Така баща ми виждаш)е изхода от кризата в българския спорт.
Целият текст на предложението е любезно предоставен на "България Днес" от г-жа Мария Донска.
Коментари (0)
Вашият коментар