Карантината, която вместо ваканция за лудостта носи на Тео Ушев ново признание

Българинът започва нов анимационен филм, Джерард Бътлър ще играе във втория му пълнометражен

“Карантината е само ваканция за лудостта ни”. Едно изречение за размисъл, изречено след първия локдаун миналата година от Теодор Ушев.

По всичко личи, че въпреки принудителната ваканция току-що отминалата кошмарна 2020-а и новата 2021-а са добри към световноизвестния българин. За по-малко от две седмици от началото на годината той получи признанието, че е най-влиятелният аниматор в света за последните 25 години, на път е да завърши първия си пълнометражен игрален филм като режисъор “Ф.618”, а обяви и пред БНТ, че в края на 2022-а ще снима втори, в който са поканени две от най-популярните холивудски звезди - Джерард Бътлър и Емили Уотсън. След месец започва нов анимационен филм във Франция.

“Какво начало на годината! Да бъда начело на тази класация за най-влиятелен аниматор в света за последните 25 г., е неочаквано за мен, признавам. Не само защото аз съм в анимацията едва от 15 години. А защото в този списък има майстори, доайени, от които съм се учил и пред които се прекланям. Не смятам, че съм по-добър от тях. Може би това, което съм създавал през тези години и което толкова обичам да правя, е имало смисъл”, написа Ушев в социалните мрежи.

За някои изглежда странно артист с толкова награди още да търси или да се съмнява в смисъла. За всички, които познават Ушев, е ясно - той няма да спре и това е една от тайните на успеха му.

Да го слушаш или да разговаряш с него, е удоволствие. Но и предизвикателство. С Тео, както го наричат приятелите, можеш да говориш за всичко. Стига да си наясно, че срещу теб стои изключително ерудиран човек, прочел половината книги на света.

Затова и хора като него не се поддават на еднодневни течения, инерция и манипулации. В творчеството си може да си позволи лукса да избира какво да прави, да е независим артист, дори обвързан с железни договори и да следва собственото си светоусещане и разбиране за изкуството. И това е така не защото се изживява като величие, а точно обратното - публиката го цени, защото той не се интересува от диктата на комерсиалния свят, не умее да бъде всеяден творец. Мечтае за свят без чалга във всяко значение на тази изтъркана дума.

Теодор Ушев има своите устойчиви позиции по важните теми на съвременния дневен ред. А на изявената му гражданска позиция за случващото се у нас не влияе фактът, че не живее постоянно в България.

Той е от онези творци, които трудно правят компромис със свободата си. Затова и винаги, когато говори за напускането на България през 1999 г., подчертава, че не си е тръгнал като икономически емигрант.

Роден е през 1968 г. в Кюстендил. Дипломира се през 1993 г. и 6 години работи в България. Тогава прави едни от най-култовите плакати за театъра например.

Първото му сериозно признание - вече в Канада, идва през 2010 г. с “Дневниците на Липсет”, продуциран от Канадския филмов борд. Още тогава анимацията е канадското предложение за “Оскар”.

През 2014-а лентата му “Глория Виктория” влиза в челната десетка на престижните награди на Американската филмова академия, а през 2017 г. Ушев е номиниран за “Оскар” със “Сляпата Вайша”.

8 пъти получава наградата на Канадския филмов институт за най-добър канадски анимационен филм и 2 пъти отличието на Канадските филмови награди. Носител е на над 260 отличия във Франция, САЩ, Китай, Бразилия, Мексико, Германия, Португалия, Южна Корея, Япония и др. Удостоен е с Националния орден на изкуствата и литературата на Франция.

Последната му перла - “Физика на тъгата” по романа на Георги Господинов, беше видян в над 50 държави на 4 континента. Заслужи 50 награди, сред които и една от най-престижните в анимационния свят - “Кристал”, на фестивала в Анси, беше допуснат и до късия списък в надпреварата за “Оскар 2020”.

“Оскарите, както и всички останали гали, червени килими са евтина, краткотрайна слава, те са силно медиатизирани, но в нашите аниматорски среди нямат голям престиж. Дори обратното, те са съсипали кариерата на колеги. Беше тежко и за мен, може би за широката публика е останало скрито, но номинацията ми за “Оскар” силно подрони имиджа ми на експериментален и радикален артист. Оскарът никога не ми е бил цел, напротив, винаги съм се отнасял със скептицизъм. Докато “Кристал” на Анси носи изключителен респект в професионалните среди. Особено когато преди това си имал други запомнящи се участия там”, размишлява Ушев. Именно “Физика на тъгата” ще остане и най-емоционалният проект на художника. Но не заради десетките награди.

За него професията е страст и спасение, но и дар по наследство - той е син на художника Асен Ушев. Следвайки стъпките му, и Теодор завършва Художествената академия. Преди дни - на Бъдни вечер, намери в ателието на покойния си баща две коледни картички, които никога не бе виждал: “Сякаш ги е оставил, за да ги открия точно сега”.

И всеки път, когато споделя спомен за татко си, Ушев извървява поредната крачка по пътя. Неговият личен и онзи, по който се сбогува с баща си. Пътищата на двамата винаги ще са преплетени, затова синът често напомня, че посвещава “Физика на тъгата” на баща си. Точно когато Тео довършва рисунките на анимацията, Асен Ушев внезапно се разболява: “Адски плашещото усещане е, че животът следва филма ми. Вероятно проява на вечния страх и мъка да не загубиш родителите си, когато си безкрайно далеч от тях. Без да си им казал сбогом”.

Теодор успя да се сбогува с баща си. И понеже от 2010 г. преподава и провежда работилници и майсторски класове в над 20 университети и фестивали по света, ще предава таланта си нататък. За да има смисъл.