Първата казарма на Трифон: В спортното училище на Търново режимът е военен

Култова история от биографията на Туньо

Входящо каре:
Биографичната книга на издателство "Труд" "Трифон Иванов - Железния" вече е на пазара, а "България Днес" продължава своята поредица с избрани откъси от творбата, очаквана с толкова нетърпение от читателите. Откъде тръгва Трифон Иванов, за да се превърне в страшилище дори за най-силните нападатели в света? Отговорът се крие в едно място, превърнало се в митично за футбола в нашата страна.

"В България повечето мъже от старата генерация са ходили в казармата веднъж. Но който е бил в спортното училище на Велико Търново, е служил два пъти." Думите на Бончо Генчев, съотборник на Трифон Иванов от тима на четвъртите в света, точно описват военния режим в школото, откъдето тръгва и самият Туньо. В спортното училище на Старата столица учи и Красимир Балъков, наречен по-късно Магическия халф.

"Туньо беше майтапчия - разказва Бала пред авторите на книгата "Трифон Иванов - Железния". - Веселеше ни по негов си, специфичен начин. Той владееше умението да казва истината под формата на шега. С Трифчо имаме незабравими случки от спортното училище във Велико Търново. На един лагер с отбора в Златарица в голямото спално помещение сме събрани много деца. И понеже треньорът Васил Матев здраво ни гони да тренираме, се взема решение да му скроим номер. С помощта на няколко основни инициатори планът е измислен и приведен в действие. Идеята е москвичът на треньора да се озове на трудно достъпно място, откъдето да не може да потегли без чужда помощ. За целта идеална работа върши една висока около метър площадка, до която се стига по бетонни стъпала. Невъзможно е автомобилът да се качи на собствен ход там, някой трябва да го пренесе. Всичко е уговорено и понеже аз последен разбирам за тази работа, а и бях от по-малките, отивам отцепка на единия ъгъл. Мисията ми е да дебна за Матев. Да не вземе да се появи отнякъде.

Друго от момчетата - Жорката, пази на другия ъгъл. Двайсет хлапета хващат москвича, вдигат го на ръце и го пренасят на площадката. Операцията приключи успешно, но на другата сутрин идва Матев. Поглежда на едната страна - няма му автомобила... Поглежда на другата страна - и там го няма. И по едно време вижда колата си, качена горе на площадката. Събира ни всичките и ни нарежда в колона като войници. И издава заповед: "Който е качил москвича на площадката, да излезе две крачки напред!" Почти всички изпълняват командата, включително и Трифчо. Аз и още три момчета не помръдваме от строя. Трифон и още един-двама от отбора се обръщат към мен. Гледат ме изпитателно, но нищо не казват. Мълчат. На тези, които сме останали в строя, Матев мята една топка и казва да поиграем джитбол. А останалите да слушат задачата му. По един познат за нас маршрут от около километър и половина трябва да се тича до второ нареждане. Ние цъкаме джитбол, другите тичат. На първата обиколка никой не казва нищо. На втората - пак нищо. На третата вече Трифон не издържа и ми подвиква: "Хайде, бе! Тръгвай и ти с нас!". На следваща обиколка пак ми подвиква. Матев се обръща към мен и започва да гледа с онзи неговия непроницаем поглед. И аз без да питам никого, напускам джитбола. Тръгвам да тичам с останалите. Голямото бягане приключва, а Матев пак ни събира и пита: "Балъков, ти защо не излезе две крачки пред в строя още от самото начало?". Отговарям му: "Вие казахте да излязат тези, които са вдигали колата. Аз нито съм я вдигал, нито съм я пипал. Изобщо не бях там. Просто стоях на ъгъла и гледах да не се появите отнякъде."

Наказанията с тичане са само част от арсенала за гарантиране на дисциплината в спортното училище. При провинения или ниски оценки момчетата са стригани до кожа за наказание. Главата на Туньо е бръсната цели три пъти, а може би и повече... Вероятно оттогава защитникът намразва късата коса и играе цялата си кариера с буйни кичури и заплашителна брада.
"Не само Трифон е стриган - казва треньорът Матев. - Самите родители поискаха от мен да се грижа за дисциплината. Те измислиха регламента, а аз направих табло с предметите и успеха на всеки ученик. Преди тренировка си пишеха оценките. Който излъже, се наказваше. Трифон съм го стригал най-често за двойки в училище. Повтарям - аз бях само изпълнител. Родителите сами избраха тези правила и бяха много доволни. Който излъже за оценка - моментално стригане." Изглежда прекалено строго? Може би. Но тази школа извежда никому неизвестните момчета до върха на световния футбол.