Владо Карамазов откри две много важни неща през есента на 2017 г. - Родопите и фотоапарата.
Тогава снимаше криминалния сериал “Дяволското гърло” и заради него два месеца живееше в Смолян и околните села. След това остана завинаги запленен от красотата на величествената планина. Но това е и периодът, в който увлечението му по фотографията става толкова силно, че вече я приема като свое второ призвание. След актьорството, разбира се.
Така в последните години Родопите и снимането с фотоапарата се превръщат в неразделна част от живота на Карамазов. Нещо повече, помагат му да се нареди сред световните имена във фотографията и да стане финалист в престижен годишен конкурс на американския институт “Смитсониан”. Влиза в него с два кадъра, на единия от които е 11-годишният Юсуф от село Кръстава.
“Много често обикалям из Родопите, където повечето малки населени места са почти обезлюдени или само с възрастни хора. Но когато отидох в Юндолския район, бях изненадан, че селата са пълни с живот, с млади хора, а деца играят по всички улици”, разказва Карамазов.
Накрая на
пътуването си
стига до Кръстава,
където пак вижда много деца. Едно от тях - Юсуф, веднага се съгласява да му покаже селото. “Той беше много отворен, буден, тръгна да ни развежда. И само като видях колко е готин, вече не ме интересуваше нищо друго и започнах да снимам само него”, спомня си Карамазов. Кадрите с момчето стават толкова добри, че носят не една и две награди от фотоконкурси на Карамазов.
Затова той решава да ги извади на хартия - принтира ги на големи листове, качва ги в багажника и заминава пак към Родопите. Когато пристига в Кръстава, се оказва, че Юсуф е на училище. Това не спира актьора - той отива в класната стая на момчето, дава му подаръка, а всички деца са с усмивки на лицето.
Само няколко месеца по-късно Карамазов разбира, че две негови снимки, от които и едната с Юсуф, озаглавена “Момчето от планината”, са селектирани от международно жури за финалисти в конкурса на списанието към “Смитсониан” - големия научноизследователски и образователен институт в САЩ.
Щом научава за селекцията, Владо веднага се обажда да се похвали на Юсуф. “Той беше толкова щастлив, това е голямо събитие и за него, и за цялото село. Вчера пак го чух - на седмото небе е. Държа в течение Юсуф, родителите му, които живеят и работят в чужбина, брат му и баба му, които сега се грижат за него.”
Другия кадър, с който актьорът влиза в престижния фотоконкурс, той заснема в началото на миналата година. Малко след като у нас е обявена първата вълна на коронавируса и хората са посъветвани да стоят вкъщи, за да се предпазят от заразата, Владо решава да се премести да поживее малко с родителите си. Така хем ще им помага повече, хем няма да се притеснява, че застрашава здравето им.
С родителите си
се изолира в
семейната
къща и не излиза
почти никъде
Времето навън е слънчево и топло и на Владо много му се иска да се върне към фотографията. Но къде да отиде, какво да снима?
Единственото място, където би се чувствал по-спокоен, е дворът на къщата. Така че взема макрообектива, който позволява фотоапаратът да се доближи максимално близо до предмета на снимките, и през него открива нов свят. Оказва се, че може да заснеме неочаквани сюжети и обекти не къде другаде, а в задния си двор.
Така всеки ден намира нови предмети и животни, които да фотографира, а сред тях е и група охлюви. 3-4 дни Карамазов не спира да снима малките животни - пробва ги на различен фон, мести ги от едно място на друго.
Пръска ги с вода,
за да им помогне
да оцелеят
“Станаха страхотни снимки. Много бях доволен, че дори и в такава изолация можех да упражнявам фотографията, да напредвам в нея.” Голяма част от охлювите накрая така и не оцеляват, затова и Владо решава да озаглави кадъра с тях “Сбогом, семейство”, като прави и асоциация с пандемията, в която всички живеем. “Тъй като оцеля само един от охлювите, направих сравнението с хората, които умират в пандемията, и как близките им трябва да продължат пътя си без тях”, казва актьорът.
Конкурсът на “Смитсониан” е безплатен и стотици хора от цял свят пращат свои снимки за него. Така че конкуренцията е наистина жестока. Но и цедката за участие е много голяма. Едно от условията е да няма фотоманипулация. Затова и когато от “Смитсониан” харесат някоя снимка, те молят автора ѝ да изпрати суровия ѝ вариант - да са сигурни, че не е променяна по какъвто и да е начин. При следващия етап той трябва да изпрати документи - ако на снимката има лице например, то трябва да даде в писмен вид разрешение тя да бъде използвана. Ако на кадъра има дете, родителите му трябва да са съгласни то да бъде показано. “Подписват се договори, че ако бъде избрана дадена снимка, тя може да бъде показвана по света на изложби, в различни медии”, разказва актьорът,
Той започва да гледа по-сериозно към фотографията след един разговор с режисьора Павел Веснаков. Покрай общата си работа по “Дяволското гърло” двамата имат достатъчно време да обсъждат хобито на Владо.
Веснаков го
насърчава да
продължава да снима,
като му дава и някои практични съвети - казва му дори каква апаратура да си вземе.
Неусетно Карамазов все повече се задълбочава и в познанията, а и в опита си с фотографията. Чете много, интересува се, купува си различна апаратура. И така стига до фотоконкурсите, в които открива и вдъхновение, и мотивация. Сам решава да участва в надпреварата на “Смитсониан” преди 2 години, като им изпраща 5-6 свои кадъра. Не след дълго излизат финалистите, той също гласува за своите фаворити и все си мечтае да види и своя снимка в сайта на американското списание. Един ден това се сбъдва - негов кадър е избран от “Смитсониан” за снимка на деня. Това всъщност е заглавният кадър, който излиза на сайта и още повече насърчава актьора да продължи да се занимава с новата си страст.
Със снимките си Владо печели и отличия като бронзовия медал от международния италиански конкурс Natural World 2020, трите награди от още една световна надпревара - Chromatic Photo Awards 2020, и то в най-престижните категории “Портрет”, “Пътуване” и “Хора”. Миналия март най-голямата световна платформа за авторска фотография публикува две негови снимки от пътешествията му в Родопите и в Норвегия. В началото на годината Карамазов спечели второ място от конкурс в Босна и Херцеговина, италианско издание на сп. “Вог” пусна на страниците си две негови снимки. През февруари
спечели златен
и сребърен медал
от една от водещите британски
международни изложби
- 75-ия салон за фотография в Бристол. Негова снимка взе златен медал и от световен конкурс в Испания.
Сега голямата награда са двата му кадъра в 18-ото издание на конкурса на “Смитсониан”. В него всеки фотограф се бори не толкова за първото място, колкото да бъде избран сред финалистите. Те са подредени в шест категории, всяка от които е с 10 снимки. Хора от цял свят - любители, почитатели, професионалисти, може да гласуват за тях до 31 март. Накрая ще бъде избрана снимката с най-много гласувания от публиката, а журито ще подбере по една най-добра от всяка категория, както и фаворита си от 60-те финалисти.
Още щом разказва за първи път за успеха си в този конкурс, всички около Владо истински се радват. Близки, колеги и непознати споделят историята му, така че повече хора да разберат за нея, а и да гласуват в конкурса. “Има някакъв патриотичен дух и хората лесно могат да се обединят около една наистина хубава кауза. На тях им е дошло до гуша от проблемите и когато видят нещо истинско и приятно, свързано с нашата страна, пишат за него, коментират го”, разказва Владо.
Покрай коронакризата той доста се изолира и сам усеща как трябва да полага усилия да се върне към предишния си начин на живот. Пандемията силно се отразява и на професионалните му ангажименти в театъра. След 7 месеца пауза той се върна на сцената на Народния театър през октомври, а в началото на януари - и в емблематичната си постановка в Театър 199 “Рибарят и неговата душа”. “Но пак е странно - играем пред малко публика, както е изискването, при капацитет на залата 30%. Не можеш да усетиш реакцията на хората заради маските на лицата им. Няма го този шум в театъра, с който сме свикнали.”
Коментари (0)
Вашият коментар