Петър Касабов спечели два пъти анкетата за Спортист №1 на България заради работата с женския национален отбор по борба. На олимпиадата в Токио нашата страна ще има трима представители при мъжете и четири при жените. Днес на тепиха излиза Мими Христова (68 кг), а в следващите дни своите умения ще покажат Тайбе Юсеин (62 кг), Евелина Николова (57 кг) и Миглена Селишка (50 кг). Специално за "България Днес" специалистът разказа каква е атмосферата в отбора преди старта на битките.
- Г-н Касабов, какво е усещането да бъдете в Олимпийското село? Вече от няколко дни сте там.
- Много е приятно и хубаво. Храна, стаи. Апартаментите са подредени. Хареса ми дизайнерският интериор, който са измислили японците.
- Далеч ли е залата за тренировки? Колко време ви трябва, за да стигнете до там?
- Автобусът е 40 минути от олимпийското село до залата. Тренировките са планирани до началото на състезанието. Имаме запазен тепих и час, в който работим. Нямаме проблеми. Организацията е на ниво. Доволни сме от всичко, което ни се предлага.
- При вас времето е доста горещо. Успявате ли да се адаптирате към този климат и колко по-различен е от предишната база в Япония?
- Няма голяма разлика. Там бяхме уединени в хотел. Всеки стоеше сам в стаята. В Олимпийското село е по-различно. Тук сме свободни. Спокойно може да се разхождаме. Да излизаме от апартаментите. Да ходим на тренировки и да се разхождаме с автобуса. Много по-добре ни е в момента. Преди нямаше къде да се ходи. От хотела - на тренировка. Все пак сме на подготовка, а не да разглеждаме забележителности, както преди. Трябваше да довършим тренировките преди Игрите.
- Какво беше най-важното в този последен етап от подготовката?
- Много неща са важни. Преди всичко да запазим спокойствие и увереност в силите. Трябваше да оправим часовата разлика. Трудно беше през първите няколко дни. Лягаш си в 10,30-11 да заспиш. Събуждаш се в 1. После до 5-6 сутринта не можеш да заспиш. Това беше проблем, но бързо го преодоляхме. След прекараната карантина в Окаяма сега дойдохме тук да живнем. Да се срещнем с хора. Да видим елита на световния спорт. Да се почувстваме като една голяма част от света.
- Усещате ли разликата в момичетата? Вероятно е важно да се разтовариш преди състезание, да си сред хора.
- Точно така. Там бяхме малко по-затворени. Много е важна мобилизацията. Когато си настроен и знаеш защо отиваш някъде и защо го правиш, тогава е по-лесно да превъзмогнеш всичко. Наясно си, че имаш цел, за която си се готвил и трудил много време. Затова много трудно нещо може да те събори.
- Мими Христова претърпя най-голяма трансформация. Беше пред отказване, но вие сте я върнали сякаш на майтап да участва на едно състезание. За нея това е втора олимпиада. Какво ще кажете за Христова и останалите момичета?
- Може да звучи на шега, че съм я върнал, но аз съм направил добре сметката. Преценил съм възможностите. И нейните, и на Евелина със смяната на категорията и качване на по-горната. Таби претъпя контузия и после трудно се възстанови. Меги имаше тежка операция след изваждане на рамото. Всяко едно момиче мина през тежки моменти. Самото участие в Токио е страхотен успех. Горд съм, че мога да съм техен треньор. Продължават да ме радват, да ме правят щастлив. Още се чудя как намират сили да се трудят по този всеотдаен начин.
- С Тайбе Юсеин беше най-тежко през последните месеци. Възстановяването не мина по план. Очаквахте по-рано да се оправи. Как я усещате?
- Направи две състезания преди олимпиадата. То ще си покаже на тепиха. Нека не натоварваме момичетата с излишно очакване. Прекалено отговорни са. Много по-критични са към себе си, отколкото всички останали. Винаги си поставят тежки и високи цели. Трябва да ги съхраним и да им кажем да са по-спокойни и нещата ще се получат.
- Вие сте техен треньор от доста години. Това ли е моментът, в който момичетата, а и самият вие сте натрупали необходимия опит?
- Всичко е опит. Това е плюс за всички. Много години работим заедно. Важното е, че имаме успехи. Уважаваме се. Имаме си доверие. Всичко, което си обещаем, се изпълнява. Трябва рутината да ни помогне да сме по-спокойни, уверени и да си гоним успехите. Ако е рекъл господ, те ще се случат.
- Как върви свалянето на килограмите?
- Нямаме проблем, живи сме, здрави сме. Преди в годините трудно се получаваха нещата, но сега момичетата са страхотни професионалисти. Карат ме да се чувствам горд.
- Кое е най-готиното преживяване в Олимпийското село?
- Не съм много по снимките с други хора. Видяхме се с нашата сребърна медалистка Тони. Поговорихме си, посмяхме се. Видяхме Зверев, преди да победи Джокович. С момичетата се снимахме с него. Явно носим късмет на най-различни хора.
- Може и той да ви донесе късмет, след като надви Джокович.
- Дай боже, да сме живи и здрави. Не знам за кой път го повтарям. Всичко е до моментно състояние. Нова седмица - нов късмет. Започваме в понеделник. Да заредим още малко енергията, защото до последно имахме натоварвания. А и самата жега и влагата малко ни смачкват. Разбираме се много добре с момичетата. Заедно превъзмогваме всичките тези неща.
Коментари (0)
Вашият коментар